Нели Арнаудова години наред ни среща със съдбите на българи зад граница, на някои от разказите се смяхме, на други плакахме, а доста пикантерии ни е спестявала от уважение към героите. Сега тези тайни, дълбоко пазени и заплетени във вихъра на въображението й, започват да излизат под формата на роман. Gramofona.com ще публикува части от драматичния сюжет и ще поглъщате парещи откъси от самия процес на създаването му!
Усмихни се на тъгата - роман в две части
Нели Арнаудова
Корицата е дело на Вили Коева - vsyartdesignstudio.com
Глава 5 ИСТОРИЯТА НА СВЕТЛА
Ева се събуди с тежест в стомаха. Забърза към кухнята, намери буркана с мед, предвидливо приготвен от Веселка. До него имаше малки бутилки вода и аспирини. Познаваха махмурлука си и се бяха научили да се справят с него. Той никога не им пречеше да се напиват от кеф, защото са заедно. Ева усети как меда започва да изгаря остатъците от виното. Този трик научи от баща си, “параходчия’’, както им казваха. С бащата на Светла бяха колеги.
Тя беше станала рано и напълнила каничката с кафе. Седеше, пушеше неизменната си цигара и четеше Библията. Ноктите на дясната ѝ ръка бяха пожълтели от никотина. Можеше да се откаже от всичко, но не от цигарите. Упрекваха ли я, Светла отговаряше, че само това удоволствие ѝ е останало. И беше права. Всяка от тях изгуби много, но при Светла загубите бяха материални и за съжаление безвъзвратни.
Нищо не беше останало от бляскавата осанка на съдържателка на казино. Не Казино, по-скоро игрална зала с бар. И нищо не бе останало от казиното за нея. Принудиха я да се откаже. При опитите да упорства пребиха Павел, мъжа ѝ. Загуби дома си (беше го ипотекирала) и семейството си. Павел ѝ отне родителските права и отведе сина им.
Не можа да го приеме. Започна да сменя работата, мъжете и квартирите. С времето престана да се поддържа и повехна. Ръцете ѝ отекоха и се изкривиха. Работеше в кухнята на баровския ресторант на мястото на нейното казино. Каква ирония...
Добре, че намери Господ, за да продължи да живее. Всички обичаха да слушат притчите от Библията. Светла знаеше Стария и Новия Завет и ги разказваше с увлечение. Очите ѝ се пълниха със светлина, когато искаше да приобщи някоя заблудена душа към вярата… Обикновено бяха пълни с примирение.
Помагаше на всеки с каквото може, но не знаеше как да помогне на себе си. Животът ѝ беше отишъл по дяволите. Само снимките показваха каква хубавица е била: висока, със стегнати гърди и дупе, дълги кестеняви коси и сини очи. Учеше в елитна гимназия и се обличаше модерно.
Влюби се в Павел, хашлака на махалата. Ожениха се на седемнадесет. Какво беше на родителите им, само те си знаеха. Роди се Мишо. Деца гледаха дете. За да се справят с битовизмите, Павел пое по пътя на баща ѝ, с корабите. И като повечето моряшки жени, останала задълго сама, Светла се влюби. Хората сме лоши, повтаряме клюки и с услужливи подмятания разваляме семейства. Бракът им свърши много преди случката с казиното.
Следва продължение
