Премиерата на романа, който публикуваме всеки понеделник, ще се състои отново в понеделник, 9- ти август, от 18,30 часа в Клуба на писателя в Бургас. Книгата ще бъде представен от бургазлийката Гергана Стоянова - златният глас на България.
Ефирна като перце, Ева летеше в нещо като тръба. Навсякъде беше синьо. Видя гондолите и вълните, които миеха праговете на къщите. Една жена в бяла роба раждаше на площада, детето приличаше на Мони, майка ѝ и баща ѝ махаха от някакъв голям кораб... Стоян си играеше с цветни стъкла. Имаше много светлина и някой викаше името ѝ: „Мамо, върни се, моля те!“ Децата плачеха и протягаха ръчички...
Отвори бавно-бавно очи. Децата ми... Отмахна някакъв чаршаф от лицето си. Наоколо беше тъмно, студено и миришеше на гнила плът. Лежеше на нещо високо, защото като опита да спусне крак, не достигна пода. Леглото се раздвижи. Значи имаше колелца. Не можеше да си спомни защо е гола и как се е озовала тук. Не можеше да събере и мислите си. Дълго се взираше и различи още легла, покрити с чаршафи. Тялото ѝ беше ледено.
Опита се да седне и прегърна коленете си. Огледа се. Под вратата видя слаба светлина и различи халат, който висеше на закачалка. Стана, като се олюляваше, облече го, но залитна и падна върху друго легло и някакво тяло. Изпищя, повдигна ѝ се, зъбите ѝ затракаха. Главата, стомахът и гърлото я боляха. Вървеше, подпирайки се с ръце и докосваше още тела. Продължаваше да пищи. Стигна до празното легло, зави се с чаршафа и започна да рита бясно с крака, за да се стопли. Нямаше звънци и не можеше да излезе и потърси помощ...
Стопли се и се унесе. Когато се пробуди, под вра- тата се вмъкваше дневна светлина. Огледа се и отново видя леглата с чаршафите. Обезумяла от страх скочи, блъскайки се в тях, стигна вратата и започна да крещи, да удря, да драска…!
