Нели Арнаудова години наред ни среща със съдбите на българи зад граница, на някои от разказите се смяхме, на други плакахме, а доста пикантерии ни е спестявала от уважение към героите. Сега тези тайни, дълбоко пазени и заплетени във вихъра на въображението й, започват да излизат под формата на роман. Gramofona.com ще публикува части от драматичния сюжет и ще поглъщате парещи откъси от самия процес на създаването му!

Усмихни се на тъгата - роман в две части

Нели Арнаудова

Корицата е дело на Вили Коева - vsyartdesignstudio.com

 Част 1

Въведението

Усмихни се на живота! Тази красива мисъл не е моя. Взех я назаем от приятелка, просто да започна отнякъде. Не съм се интересувала от миналото й. Господ знае какво се е случило, но тя продължи да обича, а аз да мразя. След Него намразих всички. Много хора изгубих поради тази причина и дълго време си задавах въпроса: Защо? Защо той, защо така, защо все на мен...

Един разумен мъж ме посъветва да не се измъчвам с тези въпроси. Колкото по-малко мисля за причините, толкова по-лесно ще приема промените. Трудно разгадах смисъла. 

Мъжът беше англичанин - третият в живота ми.  Обичаше ме така, както исках да ме обича Другия. Затова го намразих. Но най-напред бях намразила себе си и целия свят. Как можех да се усмихвам, когато исках да плача, да ръмжа, и дори да вия като изоставена вълчица.

Самотата не е чувство, тя е диагноза. Много хора са освидетелствани като самотници и боледуват, и дори умират от нея. Около мен клети и изоставени - с лопата да ги ринеш. Имам усещането, че съм магнит за нещастници. Мога да основа клуб и да съм негов председател. За членове ще поканя Веселка – най-тъжният човек когото познавам, Вяра - истински атеист и Светла, която през повечето време живее на тъмно, защото не може да си плати тока. Мога да приобщя и други, но за тях ще ви разкажа по-нататък.

Не помня в коя от дългите нощи ме осени идеята да си взема куче, но всеки път когато го погледна, искам да си стисна ръката за това. Няма нищо по-добро от радостния лай, с който ме посреща. То не задава въпроси, не мрънка, не ме наранява… Обича ме така, както исках да ме обича Той.

Глава 2

Историята на Ева

Гледаше как Кенди спи до нея свита на кълбо, но с глава на възглавницата. Ако се научи да си слага лапите отдолу, щеше да я признае за човек, какъвто кучето си въобразяваше, че е. Хърка и пролайва. Може и тя да сънува, че е била самотна вълчица, но в някой друг живот, защото сега си имаше нея. Имаха се взаимно. Когато я взе, още бебе, я гледаше с безразличието, което таеше към всичко, но ѝ се доверяваше. Постепенно свикна с нея и я обикна. Любовта винаги чака някъде за всеки случай.

Апартаментът беше пълен с вещи, но празен от спомени. Промени мебелировката след няколкото бягства.  Не остави нищо, което да я връща назад. Но миналото връхлиташе по всяко време. Времето лекувало. Пълни глупости! Хората понякога пишат такива тъпотии, за да предизвикат внимание.

-  Ела да ти се порадвам малко!

Прозвуча толкова естествено, че наля врялата вода върху ръката си, вместо в чашата. Изтръпна, а горещото я опари чак в диафрагмата.

Той беше всичко, за което мечтаеше. Уравновесен, мил и спокоен. Имаше топли очи и перфектно тяло. Тичаха по едно и също време в парка, дори когато валеше. Излизаха от няколко месеца.

-  Нали щяхме да пием чай… - Гласът й направо пресипна.

-  Ева, ти си голямо момиче и със сигурност знаеш, че кафето и чаят са предлог за по-приятни изживявания! - гледаше я в очакване.

Знаеше много неща, както и че когато си млад, правиш каквото искаш, а от това произлизат неприятности. Някои продължават повече, отколкото можем да понесем. Остави чашите на плота и се обърна. 

-  Не ми казвай, че не си мислила за това? - повика я с ръка.

-  Мислила съм… Бъди сигурен, че не искаш да чуеш какво. - Ева объркано пристъпяше на място. 

-  Затова ли се изчерви? - Дори да ставаше нетърпелив, с нищо не го показваше.

-  Да, спомних си подробности... А ти какво си мислеше, докато бях с гръб?  

-  Че имаш страхотни коси! - Той се запъти към дивана и приседна на края му.

-  Искаше да кажеш хубаво тяло? - Тя скръсти ръце пред гърдите си.

-  Да, но щях да издам колко съм нетърпелив …

-  Знам, че имам хубаво тяло. Лошото е, че жени като мен са обект на сексуални фантазии и мъжете се чувстват длъжни поне веднъж да опитат да ги направят реалност…-  тръгна  бавно към него. 

 -  Сексуалните фантазии са съвсем естествени, ако се споделят от партньорите. Искаш ли да не го правим по -сложно?

 -  Искам.

 Довери му се изцяло, когато първо целуна ръцете й. Помогна ѝ да седне до него. Придърпа брадичката й и я целуна по устните, без да бъде припрян и настоятелен.  Погледна я в очите и каза, че е красива и отдавна копнее за този момент. Продължи да я целува и гледа в очите, докато събличаше дрехите им. Освен всички добродетели, той беше нежен и страстен любовник. Знаеше точно как да я накара да се чувства желана и доволна.

 А после дълго я притискаше в обятията си.