Тези дни съм тъжна. Тъжна за света, тъжна за себе си, тъжна за хората, чиито мании и неосъществености променят кръговрата на историята. Повод за тъгата ми е книгата на Филарети Крумова, която проследява съдбините на нейния род- политически емигранти от Беломорска Тракия.
Коя е Филарети Крумова?
Красива, млада жена. Тя работи като зъботехник в България, но когато посещава сестра си в Англия, решава да остане. Там среща съпруга си. По настоящем живеят в Лондон. През свободното време Филарети реставрира мебели, рисува, моделира с глина и пише. Така се появява фамилната драма „Пръснати по земята като птиците по небето“ - наследството, което писателката иска да остави на своите две деца.
Защо реших да притежавам нейната книга? Защото аз също съм потомка на заселници от Беломорска Тракия, защото и аз исках да разкажа съдбините на своите. Но ако за мен вече беше прекалено късно (те ни напуснаха с тайните си ), то за Филарети Крумова е било точното време.
Какво научих за тази сага?
„Пръснати по земята като птиците по небето” не е роман, а сериозно документирано проучване, за което авторката получава признание и комплименти за подробната информация, която е успяла да открие. Търсенията ѝ продължават повече от четири години - в издирване на близки, дълги разговори, прелистване на архиви, много болка и изплакани сълзи. Нейната история е човешка трагедия, истина, която изгаря, истина - която крещи.
Да започнем отначало - Какво знаем за принудителното изселване на нашите близки?
Беломорска Тракия е била обект на териториални спорове между България, Османската империя, Гърция и други държави, като особено драматични събития се случват през XX век.
До Балканските войни (1912-1913) Беломорска Тракия е под османска власт и в нея живеят българи, гърци, турци, помаци и други народности.
След Междусъюзническата война (1913 г.) Беломорска Тракия е отнета от България и предадена на Гърция. В резултат на това започват преследвания срещу българското население.
Първата световна война (1914-1918) – България временно си връща Беломорска Тракия, но с подписването на Ньойския договор (1919 г.), я губи отново. Гърция установява контрол и предприема политика на асимилация и изселване на българското население.
През 1920 г. българите в Беломорска Тракия са подложени на масови репресии, като много от тях са принудени да напуснат домовете си. Изселническата вълна продължава и след Гражданската война в Гърция ( 1946- 1949г.), която на практика води до окончателното изселване на българите от този регион.
Хиляди семейства са принудени да започнат нов живот в Албания, Унгария, Чехословакия, Полша, Германия, Австрия и България, като много от тях се заселват в - Свищов, Пловдив, Асеновград, Хасково и градове в Южна България. Те оставят след себе си имоти и родни места, които никога повече няма да видят.
Какво писателката казва за този нехуманен акт?
С цитиране на години и снимков материал Крумова описва насилственото отнемане на деца от родителите им. Някои биват продадени в Америка, други въдворени в приюти в различни социалистически държави. Разказва ни за опожарените къщи, бедността, страха, потопените в кръв села, убийствата, за отрязаните глави с които победителите играели футбол, за обесените и обезглавени трупове, за осакатените хора, които продължили живота си в инвалидни колички без крака и ръце, за болестите, епидемиите, глада, мизерията, смъртта, която не подбира възраст… И бягствата.
С един чифт дрехи, малко снимки, документи и няколко пендари. За пътуването на семействата пеша, с каруци, влакове, за децата скрити в чували за картофи, между чувалите с картофи в каросериите… За неизвестността, за разделите и срещите им след години на издирване…
Такава родова среща завършва със смъртта на 9 души от рода на Филарети.
Те остават под руините на жилищен блок по време на голямото земетресение сполетяло България през 1977г. За тях ще видим във видеото излъчено по националната телевизия.
https://www.youtube.com/watch?v=iXh4Fm2eBlA
Какво знаем за него?
Това земетресение е едно от най-силните и разрушителни земетресения в България през XX век. То се случва в петък на 4 март точно в 21:24 часа.
Най-силно засегнатият град е Свищов, където трусът причинява тежки разрушения. До основи са срутени два жилищни блока, а десетки сгради са силно повредени и негодни за използване. Точният брой на жертвите и до днес не е ясен, но се смята, че са били близо 250 души.
Причини за тежките щети:
1. Лошо строителство – Някои от сградите са били изградени от некачествени и спестени материали;
2. Меката льосова почва край Дунав, също усилва ефекта на труса;
3. Голямата сила на земетресението –7,2 по скалата на Рихтер. Въпреки че епицентърът е в Румъния, мощният трус се усеща в цяла България. Тази трагедия остава в историята като една от най-големите бедствия и подчертава необходимостта от по-добри стандарти и контрол в строителството.
Какво ни разказва Филарети за него:
Благодарение на дядо си, който е бил инженер тя открива негова папка, в която се крият истинските причини - умело прикрити и потулени от тогавашната комунистическа власт. Авторката успява да внесе светлина по тази забравена трагедия, като ни разкрива мащаба и последствията от природното бедствие.
Защо трябва да прочетете „Пръснати по земята като птици по небето“
Защото в тази книга не само се разкриват трагедията и опустошенията, до които водят войните и безхаберието на власт имащите. Защото в тази книга забравените думи - патриотизъм, достойнство, приятелство, Родина, доверие, надежда и любов не звучат като социалистически лозунг, а по най- човечния начин.
Защото тази книга не е поредният парфюмиран роман с исторически фрагменти.
Защото тази книга е УЧЕБНИКЪТ ПО РОДОЛЮБИЕ, който нашите близки ни завещаха с делата си!
Нели Арнаудова е нашата „Бургазлийка зад граница“. Тя ни среща с интересни хора, за които Бургас и България са останали в сърцето, но са избрали да градят живота си извън пределите им. Нели е и автор на няколко книги и пиеси.
