Година след неповторимата премиера на книгата на нашата колежка Нели Арнаудова „Приказки за пораснали момичета“, четивото намира заслуженото си място в книжарница Хеликон - Бургас.

„Ако желаете да прочетете трогателните истории на бургазлийките в очарователния ни град или зад граница, заповядайте да станете част от приказното ни семейство“, казва развълнувана авторката.

Книгата е вдъхновена от невероятната Орнела Соле, която остава завинаги остава на 33 години. Сборникът има мисия – да дари надежда на онколоболни от Бургас. Част от приходите по продажбата на Приказките ще бъдат дарени на сдружение „Онкоболни и приятели“.

„Приказки за пораснали момичета“ събира на едно място разказите за различни българки. Част от тях са пръснати по света, други са тук.

 

Знаеш ли как боли душата

Развеждам се!- Така започваше Наталия без поздрав и обяснения. На тридесет години замина за Германия да се омъжи. В писмата разказваше за издателството, в което работи, за книгите, които превежда. Рядко споменаваше името му. Не го познавах. От десетте години кореспонденция по този старомоден начин научих, че е шофьор и че синът му от първия брак живее с тях.

„Развеждам се ! Тя, а не те. Беше като сигнал за опасност“

Обясних на Дони тревогата си. Обеща да се погрижи.

След няколко дни се качихме на влак за Мюнхен. Настанихме до прозорците и си наляхме чай. Гарата се пробуждаше от нощната дрямка. Чуха се свирките на диспечерите, сигнала за затваряне на вратите. Локомотивът се плъзна по релсите увеличавайки скоростта. Зад прозореца дървета и сгради се размазаха  със 180 километра в час. Октомврийският бирен фестивал - мечтата на Дони и разводът на Наталия. Бяхме развълнувани и притеснени. Пристигнахме в късния слеобяд, а сутринта Наталия и Хайке ни чакаха пред огромен павилион, който можеше  да побере 10000 души. Стояхме с веселите тълпи, които прииждаха и шествието, което приближаваше.

Вътре хората бързаха да подредят дълги маси и пейки, да наливат  бира от големи бъчви в големи халби, да приготвят наденици, кисело зеле, шницели и риба. Преди кмета да даде началото на фестивала с думите: „О’зафт е“*и надпиването с гръмки наздравици дръпнах Наталия: "Какво става?

„Не ми се говори” отвърна, но ѝ се пиеше: започна да обръща халба след халба, които вземаше направо от таблите на сервитьорките и  оставяше пари на мястото на чашите.  Като че ли,  не искаше да удави мъката в алкохол, а да се удави в него. Помолих Хайке да прави компания на Дони, смигнах му и побутнах  Наталия напред. Навън също имаше палатки, бъчви, глъч и щастливи хора в традиционни костюми. Поръчахме си  кафе със сладки и седнахме на въздух.

- Не сте тук само за бирфеста нали?- Наталия ме гледаше с изцъклени очи.

- Развеждаш се, затова съм тук. Защо? Само не ми казвай, че не ти върви в любовта”!

- Да, не ми върви в любовта- въздъхна като стар човек.

Думите ѝ ме върнаха тринадесет години назад. Не беше ходила на лекции цял месец. Намерих я в квартирата да спи на пода, вмирисана сред празни бутилки и кутии. Събудих я, изкъпах я, нахраних я и единственото, което чух беше „не ми върви в любовта.”Не я попитах кой е и заслужава ли. Заведох я при „Анонимните алкохолици.”

- Защо им казват „анонимни”, като трябва да се представиш с името си и да им разкажеш биографията си?- питаше ме Наталия. Казах, им че съм дъщеря на алкохолик. Че всяка вечер с майка ми чакахме  да припадне от пиене, за да го завлечем  до спалнята. Че се разболя от цироза, че му сменях памперсите, че умря в ръцете ми...

- Като него ли искаш да свършиш?

- Не, но съм объркана Нели!

Прегърнах я и я залюлях, като малко дете:

- Всичко ще е наред, позволи ми да ти помогна.!

Отначало не знаех как. Прочетох толкова сложни книги, за да разбера нещо толкова просто. Алкохолизмът е болест като всички останали и се лекува с търпение, разговори и време. Затова прекарвах часове с Наталия. Исках да усети, че ми пука за нея , за да поиска да се промени..., справи се. Беше чиста две години,  осем месеца и деветнадесет дни...

- И какво те върна назад? Изглеждаше ужасно. Тялото ѝ загубило своята пищност висеше в дрехите, а те приличаха на театрален реквизит. 

- За пръв път пих на сватбата- от вълнение, само един сайдер. След това всеки път, когато бях сигурна, че съм забременяла, а тестът нямаше две чертички. След прегледите, които показваха, че при мен всичко е наред, а не зачевах. След като той нямаше настроение,а бях в овулация. Когато отказа да си направи изследвания. Когато ме обвиняваше, че съм стара за да родя. Не се оправдавам Нели!

- Чакай, чакай!- седнах до нея. Избърсах сълзите ѝ с устни, повторих  ѝ, че я обичам. Тя го знаеше, но трябваше да стигне до думите ми.

- Знаеш ли как боли душата ?

- Зная дете, но ти не я лекуваш, ти я нараняваш, нараняваш и тялото си.

- Вярно е Нели! В началото се криех. Исках и бях добра майка за сина му. Въобразявах си, че това ще го накара да ме желае по - често, за да ме дари с дете. Копнежът ми се превърна в мания. Той ме пренебрегваше, обиждаше, отблъскваше, а аз пиех, ругаех , крещях... Живеех  от желание в нежелания, от мечти в безмечтание ...Ден след ден!

 Наталия беше бледа, а очите ѝ горяха. С всяка дума тя преживяваше отново кошмарите си. С всяка дума пробиваше сърцето ми и то болеше:

- Продължавай дете! Напръсках лицето ѝ с вода и ѝ дадох да пие. -Случайно срещнах бившата му жена. Каза ми, че след раждането на сина им мъжът ми си направил вазектомия. 

 Защо Нели, Защо се ожени за мен? Защо ме лъжеше десет години? - Наталия драскаше с нокти краката си до кръв.

Стиснах ръцете ѝ в моите. - -Недей дете!  Не зная защо? -  знаех , лъгал я за да има жена под ръка, жена , която да се грижи за сина му.... Ако ѝ кажех щеше да потъне в самосъжаление. Трябваше ѝ смисъл, затова я оставих  да говори.

- Слушам те Натали- опитах се да се усмихна окуражаващо, за целта си представих, че намирам оня и му разбивам мутрата.

 - Събирах смелост, достоинство, самочувствие, или каквото бе останало от мен за да му поискам развод. Спечелих делото и прилична сума, но загубих работата си.

- Смело момиче! Потупах я по рамото - Коя е Хайке?

 - Сега живея при нея. Работи в клиниката в която си правих изследванията. Не е омъжена. Тук кариерата е по - важна. Но е добър човек, като теб и ме разбира.

 - Звънни ѝ. След малко ще се стъмни.

Благодарих на Господ, че ми е намерил съюзник...Наталия се отпусна в прегръдката ми и хубаво си помълчахме.

На другия ден Хайке случайно се отби в хотела ни.

- Този път ще по- трудно дарлинг- елегантната блондинка ми подаваше ръка.

- Зная, Хайке.

- Не трябва да я притискаме.

- И да ѝ забраняваме... Седмицата се топеше в обиколки на бутици, фризьорски и козметични салони. Надвечер се събирахме с Дони и  английскита му компания. Пиехме бира и танцувахме....

- Няма да ти пиша, не се сърди!- устните на Наталия трепереха.

- Няма разбира се- времето, когато си изпращахме писма ще ѝ напомня за него и това, което ѝ беше причинил.

 -Стискай зъби- целунах я за сбогом и ѝ подадох Молитвеника.

*О’зафт е - подслушван