Поводът да разберем как е „възкръснала” историята на едно странджанско село бе премиерата на книгата на Атанас Радойнов „Летописи за Вършило”. Идеята за написването и издаването й е на спонсора Димитър Кехайов, чиито род е от там. Тази книга е дар за родителите му и за всички достойни хора от родното му село.

„Пишещият един селски бит през вековете изпълнява  ролята на Исус Христос. Както Христос възкресява мъртвия Лазар и му дарява втори живот, така и  краеведът извършва същия акт с историческото минало, културата и хората на едно селище”, определи  авторът на „Летописи за Вършило” Атанас Радойнов.

Присъстващите гости  в градската галерия „Петко Задгорски” останаха приятно изненадани от простанното експозе на историка Георги Райков. „С многообразие Радойнов разчупва селищната история на Вършило. Той не пропуска и най-малкте подробности от историята на кърхарманци. Именно това прави книгата многомерна и четивна”, каза Райков.

Още през октомври 2011 год. в общи линии книгата е била готова. За спонсорът й Димитър Кехайов написването на  историята на с.Вършило е мечта. Затова излиза сега, с постоянното допълване на нови и още

интересни факти. Всички гънки и върхове на вършиловата част на Странджа се населени с присъствието на войводи като Панайот Хитов, Индже, Вълчан и други. По река Даръдере имало пет воденици, а никъде другаде нямало по-приятна музика от кънтежа на ударите на кълвача.

За Gramofona.com Радойнов сподели, че това село е съвсем особено, капсуловано през вековете. Теренът му е терасовиден, т.е. къщите са обърнати на юг.”Имах чувството, че това  село е под небето. За  това имах идея книгата да се озаглави така – Вси светии на видело, защото Вършило стои открито под странджанското небе”, обясни авторът. А на какъв стил е написана, той отговори така: ”Книгата не е сухо историческо изложение. На места е в художествен стил, другаде е написана по приказен начин, конгломерат от стилове”.

Любопитна история ни разказаха двама от жителите на село Вършило. Това са Иван Нанев и внукът му Тодор Добрев.”В селото се е намирала първата църква, с български поп. В нея след смърт телата на починалите са вадени, поливани са с мляко и главите им са оставяни 1 ден навън. Това е правено, за да могат мъртвите да  „видят” светлина, и после пак са заравяни. Също така Добрев допълни, че в селото има много стари български думи, които са запазени и до днес. Запазена е и 200 годишната къща на дядо му.