На 9 октомври (вторник) от 18:00 часа в най-стария културен институт на Бургас – Регионалната библиотека, ще бъде открита изложба в памет на бележития художник Стефан Марков. Освен платна на бургаския майстор, тя ще включва и представяне на изданията с негови великолепни илюстрации на "Кентърбърийски разкази" и "Записки по българските въстания". След официалното откриване експозицията ще краси пространствата на Регионалната библиотека „П. Яворов“ на улица Булаир до края на октомври, като добре дошли да я видят са всички желаещи бургазлии и гости на града.
Изложбата на големия наш график Стефан Марков е част от събитията, включени в афиша на Порт Прим Арт Фест 2018. Патрон на второто издание на фестивала е великолепната актриса Татяна Лолова. В дните от 8 до 13 октомври включително културният форум ще срещне Бургас с изкуствата кино, театър, живопис, литература, музика, света на вината и други. Инициатор, организатор и спонсор на фестивала е Гранд Хотел и СПА Приморец, с любезното съдействие на община Бургас. Локациите, които Порт Прим Арт Фест обхваща, са знакови за морския град, включително най-старият културен институт на Бургас, който ще е сцена на паметната изложба на Стефан Марков.
Именитият бургаски художник, познат сред приятелите си като Боеца, завършва специалност "Графика" в Националната художествена академия през 1967 г. В началото това е и попрището, в което се изявява най-силно – експериментирайки с графичните технологии и илюстрацията. След години обаче разширява посоката си и смело се гмурка в нови – и класически, и експериментални – неизследвани територии на живописта, пастела, акварела и смесените техники, като дори сам ръчно приготвя специалната хартия, на която твори.
Работи като художник в списание ЛИК от създаването му през 1965 г. до закриването му през 1992. Това е благодатна почва, на която развива и показва пред публиката влечението си към дизайна на книжното тяло. От този период са и едни от най-впечатляващите му илюстрации: тези към изданията на "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър и "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Днес те са класика, която показва как комбинацията от усет и интуиция, знания и умения, талант, познаване и почит към авторите и творбите им, към съответната епоха и култура, дори към бита и костюмите се превръща в зашеметяващи графики.
Редица престижни галерии търсят непрестанно контакт с него и организират самостоятелни изложби на творбите му. Сред тях са Софийската галерия "Ирида", "Хитсучи" в Япония, френските "Овер-сюр-Оаз" и "Норд ест" и други. Платната му са радвали публиката в многобройни страни по света, сред които Финландия, САЩ, Русия, Германия, Швейцария, Португалия, Австрия и други.
Пътят на Стефан Марков е осеян не само с многобройни изложби, но и с редица авторитетни награди. Първата от тях получава през 1972 г. Следват призове от родни и чужди конкурси, сред които голямата награда на Съюза на българските художници "Борис Ангелушев" (1986), сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), почетни дипломи от Международния конкурс "Ел Ферол" в Испания (1989 и 1991), награда на журито от графичното биенале в Маастрихт, Холандия (1993) и специална награда на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997). Днес на негово име има учредена награда – плакет за млад график – „Стефан Марков“, която се връчва от Съюза на българските художници на ежегодната изложба „Малки графични форми“.
Определят Стефан Марков и като художник на антитезите – от тъгата и носталгията по разрушения патриархален и романтичен свят до експлозията на модерните, нови времена. Морето е централна тема за няколко серии творби на автора от края на 80-те и началото на 90-те години. От платната на бургаския художник, оставил морето в родния град и работещ в столицата, надничат рибарски лодки, самотни кейове, далечни острови, потънали кораби, вълни и пясък и безчет морски обитатели. Тези картини се характеризират със силен романтичен акцент и изчистени линии, които разказват истории – мълчаливи и съзерцателни.
Един от най-значимите български графици, илюстратори, художници от втората половина на XX век: това е Стефан Марков. Вижте неговия свят чрез творбите му, подредени в Регионална библиотека „П. Яворов“, улица Булаир. На откриването на изложбата (9 октомври от 18:00 часа) ще присъстват съпругата му Ева Стефанова и техният син Младен Марков. Експозицията със свободен вход е част от фестивала на изкуствата Порт Прим Арт Фест 2018.
Другите за Стефан Марков:
Юлия Петрова: "... Все повтаряше, че всяка картина е остров, който му помага да се спаси от битовата грозота. У тях, в ателието му разглеждахме и последните му творби върху ръчна хартия, която сам приготвяше по стара технология, заедно с малкия си син Младен и жена си Ева." ... "Той умееше да събеседва, далеч от клюки, неистини, лицемерие и суета... И най-обикновената случка при него бе занимателна и смешна, думите му бяха другост: различни, сочни, извън клишето, защото опитът му в изкуството и живота, това, което са му дали добрите приятелства в Бургас, китарата, останала с две струни, песните на Жорж Брасенс, са една другост и една мярка, която прави човека незаменим..."
Весела Родоева: "Стефан Марков бе романтик с необуздаема човешка и творческа виталност. Успяваше да ни очарова с южняшкия темперамент и сините си очи, да ни увлича с оптимизма си в търсене на повече светлина."
Чавдар Попов: "Не са много онези съвременни български художници, които така определено и категорично, при това по естествен и ненатрапчив начин, са наложили своето присъствие в артистичния живот на страната през последните години както Стефан Марков." ... "Той не престава да ни изненадва и да ни удивлява с духовната енергия, която излъчва неговото изкуство."
Ружа Маринска: "Изборът на Стефан Марков – и това днес осъзнаваме с особена яснота – беше достоен. Като артист той защити своя личен и личностен душевен периметър. Той съумя да развие и докаже дарбата си на роден художник, без да направи компромис с официозните, макар и престижни модели. Изкуството му звучеше все така автентично и излъчваше същата слънчевост, с която го познавахме. Иска ми се да вярвам, че това и такова изкуство ще остане в ценностната скала и на бъдещите поколения."
