България е на незавидно място в класацията за щастливи нации, като се нарежда до африкански държави. По десетобалната система тя може да се оцени с около 5. Много анкетирани българи отговарят, че се чувстват тъжни. Но дали наистина са тъжни или това им е изгодно? Според Ерик Уайнър болшинството българи се определят като такива, защото може би виждат красота в това да са тъжни.

Щастието беше основна тема, която коментира американският автор на бестселъри и вече бивш журналист в Бургас. Уайнър се срещна със свои почитатели в експоцентър „Флора“, където раздаде много автографи и отговори на доста трудни по думите му въпроси. Формалният повод за гостуването му беше да представи книгата си „География на блаженството“, включена в списъка на бестселърите за всички времена на „Ню Йорк Таймс“, както и другите две негови заглавия – „Човек търси Бог“ и „География на гения“. На практика обаче за книгите почти не стана дума, Уайнър отговори на въпроси, отнасящи се по-скоро до неговата философия за живота.

Ако българите са тъжни в страната си, то дали той се чувства щастлив в САЩ, беше един от въпросите. Писателят отговори, че се чувства най-щастлив в страната си, когато е на летището – и отлитайки за някъде, и завръщайки се отнякъде. За него щастието е спокойствието и това да обикаля по света, да среща различни хора и да ги опознава. Самите американци според него са нещастни в постоянното търсене на щастие. Затова Америка също не е начело на класацията. На нейния връх са швейцарците, които обаче са твърде скучни. Затова изводът, който се налага, е, че явно най-голямо щастие има там, където хората в подредения си и монотонен живот не познават нещастието.

„Не“ беше категоричният отговор на въпроса дали би написал книга за нещастието. Ерик Уайнър обясни, че се е нагледал на тъжни истории и негативни събития по времето, когато е бил журналист. Той вече е скъсал с това и сега като писател предпочита да обръща внимание и да пише в книгите си за положителните страни в живота.

В унисон с последното като фон на гостуването му звуча хубава музика. В паузите, когато Уайнър раздаваше автографи и се снимаше с бургаските си почитатели, на сцената свиреха музикантите от етно джаз групата Outhentic. Формацията, основана от Живко и Райна Василеви – брат и сестра, дължи името си на съчетание между думите "out" и "authentic", което преведено на български език означава „извън автентичното“. Това като че ли определя и индивидуалния стил на Ерик Уайнър.

Американецът е обиколил почти целия свят, но посещава за пръв път България – той бе сред специалните гости на Шестия световен конгрес на информационните агенции, организиран от БТА, след което тръгна на обиколка из страната, за да се срещне с читатели.

Ерик Уайнър е бил репортер в повече от 30 държави, от Ирак до Индонезия, като е отразявал повечето основни международни събития от последно време. Носител е на няколко награди за журналистика, включително "Angel Award" за отразяване на ислямските въпроси в Азия, на "Borders Original Voices Award", и е финалист за наградата "Barnes & Noble Discover". Един от съветите му за по-добра журналистика е: „Забавете темпото, защото когато се подхожда с повече мисъл, това носи повече позитиви. Затова по-добре е да бъдеш прав, отколкото пръв“.