Нетрадиционно и емоционално в Бургас бе отбелязан  Международният ден в памет на жертвите на Холокоста. На 28 януари в Дома на писателите Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и Сдружение Бургаска писателска общност поднесоха своята почит към погубените от хитлеро-фашизма чрез словото. Вместо венци и цветя, 12 бургаски поети  положиха букет стихове, родени от болката, състраданието и стремежа към различен свят, в който жестокостта и омразата са изкоренени.

„Паметта е рамката на човешкия живот. Тя е гаранцията за нашето утре. Човечеството от векове се усъвършенства в това, да изтребва другия. А Холокоста е зло, което не се побира в човешкия разум. Изтребени са над 9 млн. души, не само евреи, а и много инакомислещи, противопоставящи се на системата хора. Ние трябва да предадем паметта за това на хората след нас, за да не се случи злото отново.

В деня, когато в цял свят се почита паметта на загиналите в концентрационните лагери по време на Втората световна война, България прибавя и още едно преклонение – пред достойните и смели свои граждани, спасили българските евреи от депортация. Знаем, че в този акт със своето чувство за справедливост се е включила активно българската писателска общност. Затова днес избрахме този нетрадиционен начин - да почетем паметта на загиналите чрез поетичното слово. Така още веднъж ще се убедим, че трябва не да унищожаваме ближния, а да му подадем ръка. Защото другият, това сме ние”, каза Алберта Алкалай, председател на Център „Алеф”.

„Паметта като спасение” бе мотото на литературното четене. Своите поетични послания за общочовешките ценности  поднесоха:  Венда Райкова, Керана Ангелова, Бина Калас, Мина Кръстева, Асен Йорданов, Живка Иванова, Диляна Тинева, Лили Христова, Зорница Петрова, Светла Гунчева, Катерина Стойкова – Клемер и Елка Василева.

Бургаските поети са убедени, че доброто е по-непреходно от злото, въпреки,  че то и днес продължава да взема жертви. Но и в най-непрогледния мрак се заражда светлина. Тя идва с младите и с децата. Тяхната нетърпимост към жестокостта и безумието да убиваш бе илюстрирана със стихотворението „Не убивай”, написано от 4-годишната дъщеря на поетесата Диляна Тинева веднага след атентатите в Париж.

„Тук няма да се върна вече никога”, заяви в стихотворението си „Бухенвалд” доайенът на бургаските поети Венда Райкова, с което обобщи стремежа на бургаската писателска общност към свят без омраза.

Продължение на поетичната вечер бе документалният филм  „Да помним”, който разказва историята на бургаските евреи и  техните спасители.