Знаменитият български драматург, поет и писател Стефан Цанев изнесе първия си поетично-музикален спектакъл със съпругата си Доротея Тончева от 20 години насам. Привилегировани да станат свидетели на това събитие бяха бургазлии. Културният дом на НХК се оказа тесен за любителите на словото и музиката, които пожелаха да видят на живо класика на българското слово. Всички места в залата бяха заети отрано, организаторите донесоха и наличните столове в Културния дом, но дори и те не стигнаха и имаше много правостоящи по време на представлението. Водещият на събитието Светлозар Желев дори се пошегува, че след още 20 години ще повторят спектакъла в Бургас и тогава ще наемат цял стадион, за да се побере публиката.

Причината Цанев да избере точно морския град за това съвместно завръщане с половинката си Доротея Тончева е фактът, че именно тук той е поставил първата си пиеса. Това се е случило преди 62 години.

Поетично-музикалният спектакъл бе наречен „Носете си новите дрехи, момчета“. В него освен Цанев и Тончева участва и композиторът Кирил Дончев, който е автор на музиката именно в първата постановка на поета в Бургас през 1962 година.

Представлението беше своеобразен „рецитал на живота“ на Стефан Цанев. Освен че чете стихове, авторът разказа и за свои житейски преживелици по времето на социализма. Как е бил забраняван и как легендарният поет и драматург Валери Петров му е помогнал да се измъкне от тази ситуация. На свой ред пък Цанев е помогнал на Недялко Йорданов в момент, когато той също е попаднал под ударите на режима.

Но въпреки цензурата по време оно, сега има нещо много по-лошо – апатията. „Апатията е по-страшна от цензурата“ – казва Цанев. Според него сегашните млади поети остават мълчаливи, защото няма кой да ги прочете, няма и критици, които да пишат за тях. Те няма срещу кого да се борят, а най-добрата поезия се пише по време на съпротива.

Моментите на почивка на Цанев се запълваха от актрисата Доротея Тончева, която също рецитира негови творби, и от композитора Кирил Дончев, който, свирейки на пиано, изпълни уж шеговити песнички, но съдържащи сериозни послания.

Сред гостите на първия ред в залата беше и самият Недялко Йорданов.