Това е рефрен от песента на Гергана Стоянова и Симеон Владов.

Но не е истина. Аз съм щастлива всяко лято, когато се виждам дори за час с всеки, с който имаме спомени. Ще го направим още веднъж на 4 септември, понеделник, за да ви разкажа за последната си книга. Както и в дебютния роман „Усмихни се на тъгата“, една от героините ми е прототип на любимия глас  на България, така и  „Приказки за пораснали момичета“ започва с  разказ за нея. Писахме го в продължение на три години, защото тя буквално е навсякъде и живее на колела, но обещанието ѝ като бургазлийка е закон.

 

ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ

Това е истина. Тя обича дори непознатите, каквато съм аз и е готова да направи и невъзможното за тях. Бях намислила да напиша интервю, едновременно с три актриси от нашумял сериал. Опит може и да нямам, но идеи колкото щеш. Тя се съгласи и убеди колежките си да го направят. Връзката Англия - София беше осъществена. Интервюто се казваше „Трите грации“ и стана най-четеното в сайта, за който пиша. А тя се казва Гергана Стоянова. Има красив глас, а аз тежък бургаски диалект. Затова предпочитах да си пишем, вместо да говорим. 

След година се виждаме в Лондон пред двореца на кралицата. Гергана е при дъщеря си, която учи в пансион. Тя е красива, усмихната и елегантна. Тук никой не я познава и очите ѝ блестят от свобода. В интервюто я нарекох дръзка, защото приема все нови предизвикателства и живее на ръба на физическите възможности, за да ги постигне. Но днес няма да пишем интервю. Ще си побъбрим в парка Свети Джеймс до езерото с двата острова. Единият носи името Островът на патицата, а другият е Западният остров. Паркът е собственост на кралската фамилия и се намира близо до Бъкингамския дворец.

- Какво ново при теб? - пита Гергана, защото аз съм си глътнала граматиката.

- Работя върху нова книга с интервюта на жени от цял свят, като онези от рубриката „Бургазлии зад граница“. Споделих идеята в една група. С мен се свърза Орнела Соле. Тя е млад творец. Пише детски приказки на английски и български език. Живее в Лондон, но има издателство в София. Посъветва ме да напиша няколко истории за любовта във всичките ѝ форми - казвам си думичките бавно и твърдо, без да ги сливам и изяждам.

- Вече имам увод и заключение - продължавам нервно през смях. - Но нито една история.

Сядаме на пейка срещу водата. Деца хранят птици и катерички, а в езерото важно плуват лебеди.

- Не се притеснявай от диалекта, моя го преодолях, като говорих една година с тапа в устата, също се смее Гери. Давай да измислим нещо! - от нея не съм очаквала друго, освен чудо. 

- Какво означава това? Ще участваш в книгата ли? 

Надявах се само да я видя на живо. Не зная как да продължа… нямам време за губене. Сега или никога. Превключвам на тема въпроси: 

- Ти си популярна и очарователна. Сигурно си най-ухажваната жена? Кой,ако не ти, може да ми разкаже за твоите любови!

Времето ни предразполага към откровение. Вятърът е топъл и носи дъх на окосена трева.

- Моите любови ги наричам вдъхновение и не са свързани с мъже. Освен това аз вярвам в дълготрайната, търпелива любов и въпреки влюбчивата натура на зодия Риби, която ми втълпяват във всеки хороскоп, не ми се случва често. 

С любовните истории ударих на камък, но вече съм се успокоила и умът ми работи на двеста процента: 

- Всички помним първата, невинна, детска любов. А ти помниш ли твоята? - казвам с надеждата, че това никой, никога, никъде не се е сетил да я пита. Като си вярвам, че съм много умна и следвам указанията на Орнела, получава ми се, надявам се.

- Първата ми невинна, детска любов беше глас, не човек. Майка ми ме беше изкъпала и аз увита в хавлията чаках да оправи леглото ми за лягане. По телевизията вървеше предаването „Всяка неделя“. Там всяка седмица представяха нова песен или албум, не помня. И се заслушах. Била съм около десетгодишна. В песента един мъжки глас казва като речитатив „За миг спри да бъдеш все първи ти!”. Направо се втрещих. Толкова красота имаше в този глас, че не можах да повярвам на ушите си. Започнах да чакам да чуя песента навсякъде, където звучеше радио. Много години по-късно, вече живеех в София, споделих това в една компания и приятелите ми казаха: „А, Да! Това е Иван Лечев!” Казвам: Как Лечев?! (вече го познавах!). „Ами да, Лечев! Песента е на ФСБ и се казва „Ако спреш”. Разбира се, че споделих на Иван много по-късно, ама да ти кажа, май не се впечатли, че някой се е влюбил в гласа му и 20 години не е знаел чий е той.

- А моята детска любов е скиорът Павел Попангелов, гледах всички ски състезания и бях сигурна, че ще се омъжа за него… Добре, че не е станало. Не обичам планината.

- Аз обичам морето…

- И аз, и аз! 

Наслаждаваме се на слънцето. То позлатява водата и синевата, която се стели над нея. Но времето за наслади изтича, защото часовникът на пленителната ми събеседничка тиктака различно от моя. Обаче сега ми се е паднало и аз продължавам с питанките: 

- Какво ново при теб, Гери?

- Написала съм четири истории. Оказа се, че обичам, искам и мога да пиша. Сега пиша детска книжка с приказки, в стих.

-  Разбира се, че можеш - отвръщам убедително аз.

-  Откъде знаеш? - чуди се Гергана.

-  Ти можеш всичко. Не зная как го правиш? Не се ли уморяваш да живееш на бързи обороти?

- Все едно ме питаш „не се ли уморяваш да ти е интересно”?! Със сигурност се уморявам като стоя в офис цял ден. Опитвала съм и знам. Не е за мен. Моите дни са различни. Всеки ден има нещо ново. Дори в дублажа - озвучаваш различна история всеки път. И няма как да ме изтощи, защото обичам всичко, с което се занимавам. Разбира се, че често в края на деня се чувствам изморена. Но това е умората на пълната удовлетвореност. А и да не мислиш, че в един ден дублирам, чета реклами, водя събития, пиша ракази, ходя на урок по пеене, спортувам и… Не, разбира се. Не съм просто някакво шило, което „в торба не стои”. Имам си план и си гоня задачите. Не мисля, че човек може да е успешен, ако няма план. ВСИЧКИ успешни хора планират. Не коментирам дали аз съм успешна. Просто съм разбрала, че постигаш нещо, когато знаеш кога, какво и как го правиш. И си поставяш срокове. Ами нали и нашият живот има срок? Аз не разбивам някакви правила. Напротив! Просто се пускам по правилата на живота, а не по лекотата на течението.

За наше удоволствие през парка минава конната гвардия на кралицата. Лъскави, грациозни коне, ездачи в червени мундири, с ордени, пагони и високи, черни, астраганени калпаци. Абе - паметен ден. Обръщам се към Гергана и тя ми се усмихва:

-  Почиваш ли си някога?

-  Да, разбира се! Имам много начини за почивка. Обикновено в девет вечерта сядам в колата и потеглям за Бургас, за да не губя часове от следващия ден в път. Имам три дни на море и потеглям обратно. Почивам си, когато съм цял ден само на дублаж и нямам друг ангажимент. Почивам си, дори само като си подреждам химикалките и пиша нещо с тях, ремонтирам ги и ги класифицирам. 

Гергана колекционира интересни химикалки от цял свят. Още нещо, което не знаехте за нея, нали? 

- Време е да тръгвам, котка!- става и ме прегръща. Снимаме се на мостчето. Изтръпнала съм от удоволствие. Ощипвам се по ръката. Не съм сънувала. Виждам я как се отдалечава. Ех, че съм късметлийка!

И така докато Гери си софиянства някъде, а аз си екскурзиянствам в Турция, Елка Василева се погрижи да даде лице на нашето събитие. Ние трите ви очакваме в понеделник, когато стават чудеса.

 

Премиерата на най-новата книга на Нели Арнаудова „Приказки за пораснали момичета“ ще се състои на 4 септември, понеделник в Дома на писателя в Бургас. Началният час е 18,30.

https://www.facebook.com/events/311034408112125?ref=newsfeed