Тя е кулинар, хореограф и асистент на трудно подвижни хора към БЧК-Бургас. Точна е и много организирана. Дните й са винаги динамични, но изпълнени само с усмивки и щастливи преживявания. Любовта на бургазлийката Екатерина Панайотова към хората в неравностойно положение от цялата страна е безгранична. Вече десет години Катя посреща на железопътната гара в морския град онкоболни, незрящи, хора за операция и такива с протези, които след това посещават санаториумите в Несебър, Поморие и Минералните бани. Казва, че неминуемо при подобен вид работа, човек винаги се вълнува.

„Хората, с които се сблъсквам са със сериозни здравословни проблеми. Трудно подвижните лица са с изострена психика и подходът към тях трябва да е по-внимателен. Те винаги усещат когато човек е негативно настроен към тях и затова аз нямам право на грешки. Има моменти, когато е трудно, наистина трудно. И това е когато видиш болката и мъката в очите им, но се стараеш да се усмихваш и да им вдъхнеш кураж да вървят напред, за да се чувстват равни с останалите”, признава пред Gramofona.com Екатерина.

Доста ясно си спомня първата среща с момче на име Николай. „Специализираният вагон се отвори и от там се показа слънчев и усмихнат човек на рингонова инвалидна количка. Широката му усмивка ме накара да се отпусна и да поема нещата в свои ръце. Погледнах го и точно тогава си дадох сметката колко силен може да бъде човек. Исках да дам всичко положително, което нося в себе си и да го накарам да се чувства равен с останалия свят.За мое огромно съжаление обществото ни още не е научено и възпитано да приема този си вид трудно подвижни лица нормално, а тези хора имат нужда от нашата помощ”, казва Катя. Споделя още, че десетки топли хора с проблеми са израснали пред очите й, независимо, че са белязани от съдбата.

„Преди време трябваше да отцепя движението и да поискам разрешение от Транспортна полиция,за да влезе кола близо до трети коловоз на влака за София. Качвахме млад мъж с много тежко заболяване.Едва вървеше. Баща му стоеше отстрани и наблюдаваше. Тогава ми каза: „Катя, тръгваме трима, а дали ще се върнем трима, не зная! Нямам думи за това, което правиш за нас! Гласът му трепереше, а по лицето му се стичаха сълзи. Беше зима и някак времето бе с нюанса на настроението след това. Не бях на себе си. Прибрах се пеша до дома си и исках душевно да ''оздравея''от случилото се пред очите ми. Винаги ще разказвам тази случка”, казва Катя.

Тя все още не намира думи, с които да опише моментите преди тръгване на влака, когато вратата на вагона се отвори и всички онези хора, които й казват: „Обичаме те, Кате!”

Има много приятели сред всички, за които се грижи, а с някои се чува и си пише редовно. И двете страни често съжаляват, че не им стига времето, за да се видят и поговорят повече. Най-скъпите подаръци, които бургазлийката е получавала, са топлите думи, прегръдките и шегите.

Катя с гордост казва, че никога не се е замисляла дали да се откаже от професията социален асистент. Убедена е, че ако човек спре да помага, значи е безотговорен към себе си и обществото, в което живее.

За Катя светът на танца и музиката са другото й Аз. Нито за миг не съжалява, че е свирила по два часа на пиано и е танцувала дълго време като малка, а приятелите й са имали свободно време за развлечения. „Обичам децата, с които работя. Радва ме тяхното желание да творят заедно с мен и да се вслушват в съветите ми, да попиват всяко едно мое движение и дума, макар и с много труд в залите.Знам, че съм строга и изисквам, но публиката и журито са безкомпромисни”, казва още хореографът на танцова формация „Шапките Дивна”.

Другата страст на Катя е готвенето. Почти през ден се разтоварва в кухнята като обича да съчетава цветове и вкусове, да рисува чрез ястията при поднасянето им. Допълва, че и там работи въображението й към красивото, за да зарадва близките си.

Страда безумно по двете си дъщери, които са далеч от дома. Макар и на хиляди километри едни от други, Катя постоянно им казва, че не трябва да се предават, да бъдат силни и да се пазят взаимно. „Обичам ги страшно много и ще си остана вечно влюбена в тях, в моите Криси и Радост!”, допълва майка им.

В свободното си време Катя кара колело. Привърженик е на фотографията и когато може снима. Природата и нейната тайнственост винаги са я зареждали и затова много често е с любимите си хора из някое китно местенце в страната. Реките, планините и старите етно градчета и села са й любими. А морето? То е огромната й слабост, категорична е Екатерина.  

До ден днешен й е странно как успява да намери такава голяма сила в себе си, с която да зарежда околните. „Да съм позитивна и никой да не разбере истината за моето състояние. Понякога си казвам, че каквото и да стане, аз трябва да продължа да бъда себе си - Катя!”.