15 са доброволците, които помагат на идващите украинци в Кризисния център в Бургас. Една от тях е Татяна Георгиева. От 41 години синеоката дама живее в Бургас. Повече от всичко в момента иска да помага на бежанците от Украйна и всяко свободно време е в центъра с тях.

Родена е в руския град Южносахалинск. 14 години прекарва в Украйна, като 11 от тях е живяла в Чернигов. Там в момента е и нейната сестра, с която поддържат връзка постоянно. „Семейството й са блокирани и знам какво се случва. Много е трудно да се каже коя точно е причината за войната в Украйна. Украинците, които са израснали в страната ни казват едно, рускоговорящите друго.

Разделението в населението е много голямо - едните защитават позицията на руския лидер, другите са против него. Да, Украйна е богата територия и наистина има много залежи, и според мен Путин иска да я вземе-това е моето мнение“, казва пред Грамофона нюз Татяна.

Като дете е учила в Чернигов, а в класа й е имало доста русначета. „Всички бяхме много сплотени. Аз не учих украински език, майка ми ме освободи да не уча езика, но присъствах в часовете и го разбирах. Бяхме силен клас с отличници. Много от тях завършиха със златни медали. При нас нямаше разделение, заплаха или упреци“, спомня си през сълзи Татяна.

През 1977 година напуска Чернигов и отива да учи висше образование в Севастопол. „Там бях 3 години, но не успях да завърша, защото се омъжих за българин. В Севастопол бях голяма активистка и ми предложиха за благодарност карта да отида на екскурзия. Моят съпруг е бивш военен и имахме българо-съветска среща. Докара своите войничета на една забава в Приморско и там пламна любовта“, казва Георгиева.

В момента тя и близките й се радват на две деца и четирима внука. Георгиева дълги години е имала собствен магазин, а след това е създала и сдружение, но в момента е изцяло отдадена на доброволчеството.

Задълженията й на Морска гара сега са да разпределя помощите, които идват и да ги пакетира така, че да е удобно за украинските граждани.

„Доста неща пристигат от общината или от хората. Разпределям дрехите по размери, храната според вида й, обувките по номера. После складирам на пакети“, казва бургаската доброволка.

Татяна признава, че е миролюбив човек. За нея няма никакво значение човек какъв език говори, или откъде идва, а преди всичко да е човек.