На 8 март през далечната 1857 год. в Ню Йорк група шивачки излизат на протест заради лошите условия на труд и ниското заплащане. Смята се, че с протеста на американските работнички се поставя началото на синдикалното движение. 159 години по-късно една македонка в Бургас успешно защитава синдикалните права, но не само на жените, а и на мъжете. Слава Найденова е част от КНСБ вече 20 години. Смята, че век и половина след протеста на шивачките в САЩ, жените са успели да си отвоюват правата. 8 март е един от любимите й празници.
„Това не е просто празник на жената. Това е празник на майката. На тази, която създава домашния уют и поддържа семейните връзки здрави“, коментира Слава. Убедена е, че в 21 век жените са много по-свободни, защото сами могат да определят начина си на живот, да избират професията си и това, с какво да се занимават. Не се обижда, когато някой пренебрежително подчертава, че 8 март е комунистически празник, защото „празникът си е празник“.
„Онази жена, която тогава ни налагаха – труженичката, работничката и домакинята е същата, която днес балансира между кариерата и семейството и се справя точно толкова успешно, колкото и тогава“, обяснява Слава и подчертава, че всъщност не харесва еманципацията. „Тя ни отнема женствеността, прави ни прекалено мъжки момичета“, смята Слава. В работата си като синдикалист често залага на своята женска природа. Обича да повтаря, че със смирение и търпение, а не с примирение нещата се случват.
„Не обичам агресията, мисля, че когато човек обмисля действията си и работи бавно и последователно, постига повече“. Убедена е, че с дипломация, чар и дори с усмивка преговорите с работодателите вървят по-лесно и се постигат повече успехи. „Имаме невероятен екип. Работя с прекрасни дами, които защитават правата на колегите си и постигат договаряния с работодателите не с агресия, а с дипломация“.
Като всяка съвременна и работеща жена Слава знае как да балансира между работата и почивката. Обожава поезията и открито признава любовта си към Стефан Цанев. „Това е моят човек. Неговата поезия, поезията на Елисавета Багряна ме зареждат“.
В момента чете „Бог пътува винаги инкогнито“, но чака почивните дни, за да отпътува от Бургас. След хубавата книга, пътешествията в България са другата й страст. Нея споделя със съпруга си. „Няма кътче в Странджа, което да не сме видели. Обичам Троян, Трявна, Балкана“. Летните месеци пък прекарва в палатка на Каваците. Пътешествията са в кръвта й, защото родът и е от двата края на България. Майка й е от Ключ, петричкото село влязло в историческите хроники с битката между Самуил и Василий Българоубиец. Баща й пък е от Странджа.
Обожава семейството си и като всяка майка е горда с децата си. На въпроса, извоювали ли са достатъчно права жените в днешно време, с удоволствие дава за пример собствената си дъщеря. „Тя е съпруга, майка и развива бизнес“, обобщава Слава.
