Тя е от жените муза. Муза не само за силния пол. Не се оплаква, че няма време да свърши нещо, „Има ли желание, има и начин“ – казва. Съвременна и модерна, ерудирана и работеща на 8-часов работен ден, а 24/7 - съпруга и майка на 3 прекрасни деца. Как се вписва месенето на козунаци в динамичния ден на едно градско момиче? Какво са за нея традициите и какви са тънкостите на онези козунаци от детството, разказва ни Антоанета Иванова, позната като Ани от „Тортите в сладкия свят на Ани“.

Преди да издаде тайната на най-вкусния козунак и да сподели с читателите ни изпитана и винаги работеща рецепта, се изкушавам да открехна вратата на личния й свят. Питам я за празниците, какво са за нея и за голямото й семейство.

„Много обичам празниците! Всякакви празници обичам – дори и най-малките поводи искам да превърна в празници! Обаче особено много ги обичам откакто открих моето „сладко хоби“ . И още, още повече откакто имам три деца! Всъщност не съм сигурна в каква поредност са последните две изречения. Сред най-любимите ми празници са Коледа и Великден, но Великден ми е фаворит. Толкова много обичам идващата пролет, а този празник е абсолютен символ затова. „

Любопитствам за причините, които я превръщат в такъв ревностен пазител на традициите. Може би разковничето се крие в детството й, баба, която меси, спретна селска къщурка и огромна цветна градина...

„Сигурно ще се изненадаш, но аз не свързвам Великден с някаква отявлена семейна традиция. Признавам си не съм израснала с аромата на козунаци и въртяща се баба или майка покрай печката. Когато бях дете, козунаците се купуваха в магазина, а ние единствено боядисвахме яйцата. Мама винаги беше до последно на работа и не й стигаше времето. Смятам, че никога не е късно всеки да създаде своята традиция, на своето семейство. Отдавна вече „у нас“ е моят дом, а „при мама“ е техният дом. Отдавна вече олицетворявам „моето“ семейство като такова, за което аз трябва да се грижа и да градя неговите традиции. И така преди около 5-6 години някъде реших, че за Коледа винаги ще има прясно приготвена лично от мен питка, а за Великден лично омесени от мен козунаци. Исках децата да пораснат с този аромат и след години, когато вече няма да са при мен, да го търсят и да искат той да присъства и в техния дом.“

От колеги, приятели и познати на „вълшебницата Ани“, както я наричат, разбирам, че тя често, в обедната почивка, изненадва с вкусотии, приготвяни в малките часове на нощта. Добре де, ти си юрист, работиш 5 дни в седмицата, грижиш се за три деца и къща, спортуваш, признавам- изглеждаш чудесно, разсъждавам аз. Как намираш време?

„ Приготовленията за празниците, понякога ми костват едни дълги , уморителни дни, които просто не трябва да свършват, защото аз не съм готова, но пък за празника винаги всичко е било на мястото си и при вида на доволните физиономии на децата ми някак си естествено забравям за умората. За съжаление в забързаното ежедневие, „времето“ все не стига, но пък съм се научила някак си да удължавам денонощието и накрая винаги съм победител в битката с него. Това, че имам три деца, ходя на работа, намирам време да спортувам и се старая да изглеждам добре, хич не е извинение, че „нямам време“ . Има ли желание, има и начин. „

Разговорът е приятен и усещам как се увличам. Толкова ентусиазъм има в нея и повярвайте ми не знам как точно успява да говори след като през цялото време е с усмивка от онези 24-каратовите. За козунаците, за тях се събрахме.

„Винаги съм мислила, че месенето на козунаци е много тънка и специфична работа и не е за всеки. Имам доста неуспешни опити зад гърба си. Въпреки това не спрях да опитвам. През 2013г открих темата за козунаците в един всеизвестнен форум на „бг мами“. Там имаше толкова много рецепти и толкова много ентусиазирани дами, които успяха да заразят и мен. След изчитането на безбройно много съвети и рецепти пред мен оставаха два варианта - или за винаги да се откажа да правя козунаци или духът на наближаващия празник да ми помогне да се справя и да спечеля тази кауза. Е, колкото и нескромно да ви звучи мога да кажа, че това беше най-хубавият козунак, който някога съм опитвала, а още по-хубавото беше, че сама съм го направила. Вкусът е повече от невероятен.“

Месенето с хлебопекарна се случва?- предполагам аз въпросително.

„Нямам хлебопекарна. И оказа се, че такава наистина не е нужна. Тайната се криеше в едни много простички неща - истински продукти, прекрасна рецепта и много, много истинско желание. Това е абсолютно достатъчно за перфектния резултат. От тогава каквато и рецепта да хвана за козунак винаги ми се получава, без значение точно какви са продуктите. Споделям с вас именно техниката на приготвяне, която аз открих и винаги я спазвам , а резултатът винаги е превъзходен.“

СЪВЕТИТЕ:

Избирате си произволна рецепта за козунак – аз лично предпочитам да е със заквасена сметана или прясно мляко. Останалите продукти всички ги знаем – прясна мая, яйца,захар, мазнина, брашно и ванилия. Пълнежът е въпрос на предпочитания. Когато месите на ръка, за да сте сигурни, че маята ще се активира e хубаво предварително да я разтворите в 50мл топла вода, 1 суп.лъж захар и 2 суп.л.брашно. Оставете я за 15 минути на топло /най-добре във фурната на 30-40 градуса/ докато шупне и си увеличи обема и след това я смесете с останалите продукти , както е посочено в рецептата.

 
Продуктите се приготвят на стайна температура няколко часа по-рано. В дълбок съд се слагат яйца, като част от единия белтък или жълтък оставяте за намазване на козунаците отгоре. Прибавяте захарта и разбивате докато тя се разтвори. Добавя се предварително активираната мая. Разбърква се добре и се добавя заквасената сметана или прясното мляко, есенциите, ванилията. Всичко се разбърква докато маята хубаво се разтвори и се получи гладка хомогенна смес.
Прибавят се около 500г от брашното и се разбърква докато то се поеме напълно от останалите продукти. Получава се много гъсто и лепкаво тесто. Продължавате да добавяте брашно, докато тестото се събере на топка. Първоначално тестото е леко сбито и няма никаква еластичност, тъй като няма мазнина в него, но това да не ви притеснява.
 

Ето я и тайната на многото конци:

Мазнината може да е само олио или равни части смесено олио и разтопено масло. Тестото се разстила на правоъгълник и се намазва с 1 суп.лъж от мазнината. Сгъва се на два е после на още две и се омесва. Тази процедура се повтаря лъжица по лъжица докато се добави всичката мазнина. Сами ще усетите как след прибавянето на всяка следваща лъжица, тестото променя консистенцията и става все по-меко и еластично.

Ако към края на мазнината ви се стори , че тестото става много лепкаво и  сякаш ви се "изтича" от ръцете добавете малко брашно и омесете наново. Когато се добави всичката мазнина, тестото става много мекичко и приятно на пипане. Тогава се поставя в дълбок съд и се завива със свежо домакинско фолио. Оставя се в предварително затоплена фурна на 30 градуса да втаса, докато си удвои обема :) /При мен втасването беше за около 90минути/.

След това се изважда и се омесва отново, ако има нужда може да се добави и  малко брашно. Това количество може да се раздели на две или три части . Аз го разделих на две части. Едната сплетох на плитка и сложих в правоъгълна форма с размери 8/20см, а другата част  изпекох в кръгла форма с диаметър 20см.

Готовите козунаци се връщат обратно във фурната за второ втасване отново докато удвоят обема си / при мен беше за около 30-40минути/ След това се изваждат и се намазват с отделения жълтък смесен с малко олио и прясно мляко /или само с белтъка/ и се наръсват обилно с кристална захар. Слагат се обратно във фурната и се пекат на 160 градуса за около 40 минути или до суха клечка. /Ако ви е силна фурната може и на 150 градуса./

Разбира се, много трудно успяват да се задържат готовите козунаци в къщи, защото все се намира някоя палава ръчичка да посяга към тях.