Ерика Атанасова спечели титлата Мис Созопол 2021. Макар да не е от Созопол, Ерика може да се похвали, че е най-красивата дама в града. Въпреки званието Мис, тя остава скромна и когато я помолихме да се представи, дори не спомена титлата си. За успеха и какво следва след него разказва тя в интервю за Gramofona.com.

Ерика е от Бургас, на 16 години и учи парково озеленяване в Строителната гимназия. Разказва, че харесва специалността си и обича да чертае. Преди да започне в техникума е учила в Спортното училище, тъй като се е занимавала с художествена гимнастика в продължение на десет години. Когато решава да се премести в новото училище, се налага да се откаже от гимнастиката, защото не успява да съчетае учението с тренировките, но все още не е намерила новата си спортна страст, затова поддържа фигурата си с бягане и различни тренировки.

Въпреки титлата си, Ерика разказва, че не се чувства като мис и не обича да се обръщат към нея по този начин. „Има хора, които биха си помислили, че съм станала голяма работа, затова не ми е приятно и предпочитам по име, но понякога на майтап се случва да ме нарекат така“, разказва тя.

Ето какво разказа Ерика за конкурса: „Изобщо не очаквах да спечеля. Предполагах, че ще спечели човек, който има опит.  Аз бях доста притеснена. Не се усмихвах, бързах да се прибера (бел.ред – смее се) Когато вече бяхме облечени, гримирани и с направени прически и малко преди да изляза, исках да се откажа. Казах го на мама, а тя ми отговори „Моля ти се, недей“. Когато чух името си като победител, първата ми реакция беше много странна. Стана ми притеснено и тъжно в първия момент, даже щях да се разплача, но се сдържах (бел.ред – смее се) Но емоцията е незабравима и е доста хубаво.“

Майката на Ерика я е окуражила да се запише за конкурса. Първоначално Ерика е нямала желание, но се е съгласила.

Победителката разказва, че по време на конкурса е била изключително притеснена, най-вече от роднините си в публиката. Там са били нейното семейство и най-добрият й приятел. Заедно с майка си са решили да не споделят на почти никого за конкурса. След победата й е имало разочаровани близки, които са искали да я гледат. „Най-вече баба ми и нейните приятелки. Те много ми се възхищават. Всеки път, като изляза, ми казват „много си красива“. Те ме питаха защо не съм ги предупредила, за да дойдат, а аз им обясних, че така щеше да ми стане още по-притеснено, затова така беше най-добре за мен“, спомня си мис Созопол.

Ерика е карала курс за модели, а от скоро е и миска. Въпреки това доскоро дори не си е представяла професионалното си развитие в такава насока и признава, че не се интересува от модели, нито следи модните тенденции.

Сърцето на младата красавица е заето. За приятеля си тя разказва, че не е ревнив и няма пререкания с най-добрия й приятел, с когото учат в един клас.

През лятната ваканция Ерика се отдава на почивка от учене и тренировки и излизане с приятели. Все още не е решила с какво иска да се занимава в бъдеще, но е решила да остане в България.

Ето част от интервюто с Мис Созопол 2021:

На кого си кръстена?

На никого не съм кръстена. Сестра ми се казва Роберта, тя също не е кръстена на никого.

Какво те притеснява толкова много?

Аз съм се занимавала 10 години с художествена гимнастика и съм излизала пред публика. И там съм се притеснявала доста, но сега е доста по-различно – излизаме на високи обувки, моите бяха 13см. Аз никога не съм ходила на високи обувки, защото съм много висока и винаги съм ходила със спортни, ежедневни. Имам някакъв опит, понеже съм карала курс за модели, но най-вече се притеснявах да не настъпя роклята. На награждаването, когато ми казаха да мина една крачка назад, я настъпах леко и се притесних да не падна.

Заради победата в конкурса писаха за теб по медиите. Чете ли коментарите на хората?

Да. Има и лоши, има и хубави, както винаги. Има хора, които завиждат и злобеят, но не видях много. Не знам кой ги пише, така че не се засягам.

След като спечели титлата има ли по-голям интерес към теб? Заваляха ли покани за приятелство, последователи, харесвания?

Да. Доста хора ме потърсиха, честитиха ми, поздравиха ме. Много хора се радват за мен, но за мен още не е кой знае какво, защото ми е за първи път и ако сега тръгна да се хваля за това, не знам за напред какво ще се случи. А и не всички ми мислят доброто.