Онзи ден се срещнахме на стълбите в сградата, в която работя. Вчера пак я видях, днес отново. Поздравява и е винаги усмихната. Не си спомням да съм я виждала без тази ведра усмивка и без нещо пъстро по нея. Винаги носи в ръцете си куп писма.

В дъжд, пек и студ вече 40 години Динка Желязкова носи добри новини на бургазлии. Очарователната дама с весел глас има една единствена професия в живота си. С голяма радост тя разказва пред екип на Грамофона нюз, че е горда, че е пощальонка.

Желязкова е родом от средецкото село Дебелт. Завършила е Механотехникума в Бургас, „Двигатели с вътрешно горене“, но така и никога не е работила по специалността.

Преди 37 години се установява трайно в морския град и започва работа в „Български пощи“. В първите години Динка е била в 10 клон в комплекс „Славейков“, но към днешна дата е в централна поща.

„В дългия си трудов стаж съм разнесла хиляди писма. На някои съм носила добри вести, на други лоши. Тези, които са с положителните ме чакаха пред входовете да ме пипнат за щастие.

Работата е много спокойна, забавна, хубава. Тя е богатство, защото всеки ден се срещам с толкова много хора –добри, млади, стари, лоши, болни, но с хора. На всички, на които нося писма знам имената, даже и на семействата им.

Когато се видим някой ми се оплаква, друг ме прегръща, трети се разстройва или плаче. Обръщам внимание на хората – понякога искат да говорят с мен, да ги посъветвам нещо, да си кажат болката“, казва откровено бургазлийката с дълъг трудов стаж.

Питам я защо за толкова години не поиска да направи промяна. Отново с усмивка и греещи очи казва: „Никога, ама никога не съм се замисляла каква друга бих могла да бъда. Търговията не е моето, аз обичам да съм сред хора, да контактувам с тях и това толкова много ме зарежда. С колегите от „Български пощи“ се разбираме чудесно и сме един много сплотен колектив. Споделяме си, помагаме си, излизаме, черпим се, ходим на екскурзии, винаги сме заедно“, разказва и се вълнува Динка.

Допълва, че не е суеверна и не робува на специални сутрешни ритуали. В едно обаче е категорична – че тръгва от дома си винаги с желание за работа.

„Това, което се случва с човек вкъщи си остава там. Никой не заслужава моята омраза или негативно ми отношение заради това, че аз например имам някакви проблеми“, обяснява философски бургаската пощальонка.

Динка казва, че писмата, които доставя до адресите на хората са не просто бели хвърчащи листи. По думите й хартиените документи са изключително важни, защото в тях се съдържа информация, която може да е свързана дори с живота на хората.

Наред с щастието покрай работата като пощальон, Динка е и много обичана и уважавана в семейството си.

„Цялата любов, която и аз давам към хората идва от прекрасните ми мама и тате, а после и от съпруга, дъщерята, внучката. Мъжът ми не само ме обича, той ме обожава. Животът ми е наистина прекрасен. Лошото е само, че годините минават“, размишлява бургазлийката.

Споделя още, че стените в топлия й дом са препълнени с гоблени, които самата тя шие вечер, докато всички други си почиват.

Голяма част от свободното си време Динка отделя на градината и любимите цветя. Казва, че в двора й няма растение, което да не е посяла и отгледала. Заради удовлетвореността си от живота симпатичната Динка е готова да работи още 40 години в „Български пощи“ и да продължава да се усмихва.