В страната на чудесата...попаднах, когато търсих подарък за рождения ден на нашата пораснала дъщеря. Исках да е нещо, което да задържи дъха ѝ. Успях с помощта на Нина Иванова от София. Нина е изключително интересна и талантлива. Тя рисува детски и семейни портрети, които не са само красиви, те са изящни и фини. Изработва авторски кукли по реален  образ и прави невероятни неща с текстил : като герои от книги и филми, чанти, несесери, занимателни книжки, бижута и аксесоари.

 Кога се влюби в текстила?

- Голямата ми любов е дизайнът на играчки и аксесоари, а текстилът, в един момент, просто се превърна в изразен инструмент. Преди около 5-6 години започнах да правя за удоволствие разни весели, рисувани брошчици, колиета, ленти за коса и други подобни. Постепенно се пренесох в света на играчките. Винаги съм чувствала, че все още съхранявам нещо детско в себе си и сега имам начин да държа това усещане живо в мен.

Имаш син и дъщеря, те помагат ли ти да творите заедно?

-  Да, имам две деца дъщеря на 9 и син на 14 години. Често заглеждат това, което правя, но не се старая умишлено да насочвам вниманието им към работата ми. Опитвам се да ценя тяхната индивидуалност. Знам, че това което радва мен, може да е различно, от това което радва тях.

Куклите, които изработваш са истинско бижу и носят радост на децата и техните родители. Те са най- специалния подарък, защото са уникални и неповторими като хората. Как се роди идеята за тях?

-  Доста интригуващо за мен бе, когато приятелка поиска да изработя кукла, която да прилича на детето ѝ. Тя много често ми отправя разни предизвикателства, за което ѝ благодаря, защото това се превръща в част от моето творческо развитие. И така, започнах да създавам кукли наподобяващи реални хора – деца, възрастни… Дори веднъж се наложи да пресъздам цял фирмен колектив. Беше много забавно.

Последната кукла, която направи за себе си е тъжна и замислена. Натъжава ли те хаоса в държавата, застрояването, липсата на морал в решаването на проблема на майките с деца с увреждания. Каузи на които си съпричастна?

-  Проблеми има навсякъде, където и да живее човек. Намирам за отчайваща липсата на единност в обществото, когато е нужна подкрепа за решаването на проблеми, свързани с нарушаването на човешки права или закони. В повечето случаи реагираме, само когато сме пряко засегнати. А днес съм аз, утре може да си ти.

Освен че рисуваш хора, ти си художник и на домашни любимци. Ексцентрични ли са клиентите, които поръчват такива портрети, или са хора влюбени в животинките си?

-  Обожавам да рисувам кучета. Просто ми е страст. Отношенията ми с голяма част от хората, които са ми поръчвали портрет или аксесоар с лика на техния любимец, се превръщат в приятелства в последствие. За ексцентрични, не бих казала, но за влюбени в животинките да, също като мен.

Имаш две кучета, с които ходиш на киноложки изложби, а дъщеря ти тренира с малкото аджилити- това е спорт за кучета с препятствия. Можем ли  да научим  нещо от домашните си любимци?

-  Участвали сме в киноложки изложби, да. Това беше вид забавление и емоция, но не е нещо, с което бихме се занимавали редовно. Радостта да имаш куче идва от отношението ти с него, а не от представянето на неговия външен вид и получените оценки. Да, дъщеря ми тренира отскоро аджилити и смятам  и аз да я последвам. Много е забавно. На последния въпрос бих отговорила с да – учат ни да обичаме още повече.

 Какво  мислиш за хората, които ги изоставят?

-  Смятам, че в повечето случаи, това е следствие на не добре обмисленото решение да си вземеш домашен любимец или на неподходящ избор на порода. Мисля че ако в семейството има и деца, това би бил лош пример за отношение към живо същество. Много често родители взимат куче, заради желанията на децата, но след това осъзнават, че не могат да се справят с отглеждането.

 А какво мислиш за синовете и дъщерите, които изоставят родителите си в старчески домове?

-  Нямам такива случаи сред близките и познатите си и ще ми е трудно да изкажа мнение. Като цяло, мисля че не бива да заклеймяваме никого, защото в живота нищо не е само черно или бяло. Човешките съдби са различни и всяка има своята история. Предполагам, ако се насочат повече усилия в посока подкрепа, такива случаи ще са по-редки.

Започнахме с красотата на твоите портрети и кукли и завършваме  с грозната действителност.  Ти даряваш щастие на непознати. Това ли е твоят начин да я промениш?

-  Действителността изглежда различна за всеки и затова няма смисъл в това да я променяме. Старая се да съм по-позитивна и избягвам негативизма. Харесва ми, че играчките които създавам, карат много дечица и техните родители да се усмихват. Ето това е много зареждащо – да караш хората да се радват.

С Нина Иванова ви разведохме в Страната на чудесата, където има усмивки, любов, красота. Красотата ли ще спаси света?

-  Понякога наистина си мисля, че живея в Страната на чудесата, защото се чувствам като герой от приказка, препускащ от приключение на приключение, изпълнен постоянно с всякакви емоции, и постоянно вдъхновение. Красота има навсякъде и във всеки от нас. Просто отворете по-широко очи, за да я видите.

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.