Поетът Иван Ненов разказа в профила си във фейсбук историята по създаването на песента „Чаша кафе“, която е дуетната на Тони Димитрова и Пламен Ставрев. Gramofona.com публикува текста без редакторска намеса:
КАК НАПИСАХ(МЕ) “ЧАША КАФЕ”
Тогава живеехме като младо семейство в малък панелен апартамент в Несебър. Бяхме преградили хола на две с едно масивно немско пиано, за да имаме нещо и като спалня… Диомов ни дойде на гости от Бургас, седна пред пианото и няколко пъти изсвири мелодията. Аз се опитах да я запомня и почти успях… Но за всеки случай реших и да направя запис на касетка. Отнякъде изнамерих един червен двукасетъчен “National”, сложих го върху пианото и Стефан засвири отново. През това време Живка, съпругата ми, шеташе между хола и кухнята, наряза салатки, донесе лек алкохол… Започнахме с Диомов да обсъждаме настроението, което мелодията носи. Дори не стигнахме до спор (както беше се случвало неведнъж), защото аз имах нещо предвид, а Стефан, след като ме изслуша, бързо се съгласи с мен. Преди време бях написал едно кратко стихотворение, чиято тема бе “кварталното кафене” – като местен парламент, като сборен пункт на зевзеци, като място, където хората се срещат и разделят над чаша кафе. Диомов се вдъхнови от моето предложение, но все пак повика Живка и я запита, дали сме на верен път… Тя кимна с глава, което беше достатъчно да наклони везните на моя страна. После жена ми отиде в кухнята да приготвя някакви вкуснотии – както за госта, така и за двете ни дъщери Жана и Катя. Аз измъкнах от моите чернови и прочетох на Стефан стихотворението “Кафене”. Този път той положи усилие да запомни някои по-интересни образи и изрази от атмосферата, в която го вкарах. Изминаха няколко минути. Не помня чия беше идеята, но решихме да вземем двамата по един бял лист и химикалка. Живка стана наш своеобразен “секундант”, защото ние с Диомов се обърнахме гърбом един на друг и си определихме час време за писане. Всеки умуваше и трескаво нахвърляше нещо на своя си лист, без да гледа в листа на “другарчето”… Понякога само аз нарушавах тишината, защото се присягах към бутоните на касетофона – да превъртам назад-напред касетката с мелодията, нали трябваше да се припомням някои музикални елементи, особености… След точно един час се появи Живка, ние двамата със Стефан се обърнахме отново лице в лице и поставихме двата листа един до друг. На трети лист започнахме да прехвърляме най-подходящото от написаното до момента. Спомням си, че в песента влязоха почти равен брой стихове – мои и на Диомов. Имаше, разбира се, и тънка, шлифовъчна дейност, в подбиране на най-точните думи, фрази, изчистване на прозодии, заедно обмислихме бриджа на песента – вече и с “подкрепата” на трапезните питиета… Живка за кой ли пореден път беше първият наш слушател-събеседник-музикално-литературен критик и т.н. Когато й изпяхме вече готовата песен, тя не скри радостта си, а това беше сигурен знак за Диомов, че сме успели! Днес “Чаша кафе” е голям поп-хит и в дискографията на Тони Димитрова, и от репертоара на незабравимия наш приятел Пламен Ставрев. “Чаша кафе” звучи навсякъде, където хората ценят мелодичната и смислена съвременна българска песен.
"Този свят е пъстро кафене -
хора, съдби...
Ден след ден животът си тече,
в него - аз и ти."
Ето и линк към песента "Чаша кафе":
