Мариян Иванов е журналист. Той беше главен редактор на БНР-Бургас, но изненадващо преди месец подаде оставка и напусна. Малко по-късно обяви, че се кандидатира за общински съветник от листата на партия „Възраждане“. Интервю на Gramofona.com

Как един журналист се захваща с политика?

Още не съм се хванал за политиката, за сега съм само кандидат. Но реално през последните 14-15 години аз се опитвам да помагам на хората. Един стар журналист ме беше научил, че журналистика не се прави в офиса или в студиото и аз започнах да ходя по улиците и да гледам - тук дупка, там разбит тротоар, там паднала табела. И започнах да се занимавам с такива, на пръв поглед малки проблеми, които обаче ни дразнят, защото това е нашата жизнена среда. В началото община Бургас реагираше на такива сигнали – и на хората, и на медиите. С годините обаче спря да го прави. Аз имам десетки такива случаи, някои са лични, като гражданин. Администрацията стана арогантна към гражданите. Тя не се вслушва в техните желания, в техните дребни битови проблеми. Видях, че като журналист съм вече безсилен. За това правя последен може би опит да променя нещата. Ще направя този опит през общинския съвет, защото много хора може би са забравили, но общината не се управлява от кмета, тя се управлява от общинския съвет. И той вече трябва да си върне тази функция.

Повечето хора казват, че журналистите трябва да са безпристрастни и намират нещо нередно в това да си партиен кандидат. Могат ли журналистите да са политици?

Журналистът, колкото и да е невероятно, е човек. И като човек той е и както обичам да казвам, електорална единица. Той гласува, той има пристрастия. Дали към политическа партия, или към отделна личност, идеология, партийна програма. От тази гледна точка журналистът не е изолиран случай. Той е човек с пристрастия и въжделения. Смея да твърдя, че през годините съм показвал своята безпристрастност. За мен е важна не партията като такава, а до колко тя отстоява принципите си и не предава своите избиратели.

Но ти си кандидат на партия, която е известна с крайните си изказвания и тези, а като журналист си доста спокоен и уравновесен. Много хора останаха изненадани от избора ти на партия.

Работата ми в националното радио винаги ми е налагала някакви ограничения. Това е медия с обществени функции и ти трябва да спазваш баланс, трябва да се въздържаш от крайности. Много пъти съм си налагал автоцензура, именно защото трябва да съм балансиран и умерен. Никога не съм си налагал автоцензура ако нещо нарушава нашите права или нормален ритъм на живот. Ако някой определя „Възраждане“ като крайни, то аз не го правя. За мен това е единствената партия, която отстоява националния интерес. Да, на някой това може да изглежда крайно.

Покрай номинацията на Антон Хекимян темата за журналистите в политиката отново е на дневен ред. И двамата имахте ръководни функции, определяхте медийната политика там където работехте. Как можеш да убедиш аудиторията си, че си бил безпристрастен?

Всичко може да се види в сайта на радиото и да се провери дали има баланс. В интерес на истината „Възраждане“ бяха една от най-малко отразяваните партии. От тази гледна точка съм чист. Даже мога да дам един пример, защото много ме обвиняват, че съм нападал безпричинно Общината назад в годините. Присъствах на една пресконференция на областния управител, който обвини Общината, че извършва незаконни действия като асфалтира на държавен терен. Аз не пуснах информация, докато не получих официален отговор от Общината. В същото време много колеги, които не са определяни като критици на Общината направиха публикации само на базата на изявлението на областния управител.

Има ли много твои познати или приятели, които се отдръпнаха заради политическия ти избор?

Ако човек ми е приятел наистина, няма да се отдръпне от мен заради избора ми. В интерес на истината се появиха такива познати. От която и партия да се бях кандидатирал, аз щях да имам негативи и това го знаех.

А въобще решението ти да се занимаваш с политика промени ли отношението към теб?

Още не знам. Тепърва ще разбера. В интерес на истината с мен се свързаха и много хора, за които не знаех, че симпатизират на „Възраждане“. Аз съм си аз и няма да променя нито възгледите, нито принципите си. Моята цел е да продължа да работя, за да пазя обществения интерес.