Кандидатът за кмет за формулата на инвестициите, последиците от преустановяването на българските ТЕЦ-ове и липсата на подготовка в случай на бедствия и аварии
Нека спрем да разглеждаме Бургас като един изолиран от страната и света остров, който ще преобразяваме, без да се съобразяваме със световните икономически реалности и цялостната ситуация в България. За това призова Йордан Георгиев, кандидат за кмет на Бургас, издигнат от коалиция „Граждани за общината“ с бюлетина 69 и кандидат за общински съветник с преференция 102.
Роден в Бургас. Бил е в Националния отбор по математика. Печелил е много награди на олимпиади и национални състезания. Завършил е Технически университет – София със специалност „Автоматика и системотехника или техническа кибернетика и теория за управлението. Тясната му специализация е „Моделиране на икономико-социални системи“.
Обяснява ни, че науката разглежда всяко едно нещо като система.
Община Бургас не може да бъде нещо по-различно. Тя е една система и не може да бъде разглеждана като остров в океана, който няма досег с националната политика, с международните събития, или така както е модерно да се казва – с геополитиката. Много от кандидатите за кметове и за общински съветници говорят за привличането на инвестиции в Община Бургас. Но никой от тях не казва откъде ще дойдат тези инвестиции. Да направим един разрез: всеки обещава работа, всеки обещава инвестиции, които ще осигурят заводи, предприятия. Нека се върнем доста години назад и погледнем, че Бургас е изграден като индустриално промишлен град, така е създаден. По-възрастните ще си спомнят, че на икономическата карта на България кръгчето, което представляваше като икономическа мощ Бургас беше по-голямо от това на София. Всичко това през последващите години се загуби. Мое лично мнение е, че към днешна дата Бургас няма ясна перспектива, ясна цел какъв град да бъде – туристически, индустриален, икономически колос… няма визия, няма цел. Нито един общински съветник, нито един кмет през тези 30 години не определи коя е дългосрочната цел за развитие на Бургас. Погледнато в геополитически план е много сложно в момента всичките тези кандидати за кметове да отговорят откъде ще дойдат инвестиции. Ако си спомним строителния бум по Черноморието след влизането на България в Европейския съюз, то тогава основни клиенти бяха руските и украинските, преди това и английските, които обаче в последствие продадоха. Аз бих задал въпрос на кандидатите за кметове, които обещават инвестициите: Кой ще инвестира? Китай ли? Той е в БРИКС. Русия ли? Тя е невъзможно да инвестира. Тоест, не може да се говори просто във въздуха. В същото време, поглеждайки всичките тези международни събития, които се отразяват в България, аз бих задал въпрос на основните конкуренти за кмет и за общински съветници. Нека бъдем сериозни. Това правителство, което в момента не може да реши въпроса с миньорите и с енергетиците… същата отговорност носи и Константин Бачийски и Димитър Найденов като представител на ДБ, същата отговорност носи и Димитър Николов, който е член на ръководството на ГЕРБ. Всяка една политическа партия, за да може да прокара някакво решение, се взима на политически съвет на самата партия. И тъй като отворих темата за миньорите и енергетиците: въпросът в 36-те заплати ли е, въпросът дали тези 10-15 000 човека ще останат без поминък в следващите 15 години – не, не е това въпросът. Държавата, в някаква степен и ЕС, действа без особено ясна посока. Казала е, че възстановява енергийни източници. Това е модерното – зелена енергия. Зелената енергия не може да осигури едно постоянство на електрическото напрежение, на това, което е в енергийната мрежа. Пита се: Когато ние затворим нашите ТЕЦ-ове, не сме изградили мощностите на ядрената енергетика, ще имаме ли изобщо електричество, или ще минем на 2 часа има, 2 часа няма. Откъде ще дойде този ток. Вятърът не е постоянен, водноелектрическите централи не са постоянни.
Как природата в един момент застава срещу нас, докато ние се опитваме да щадим природата с тези източници…
Когато имаме една енергийна мрежа, трябва да разчитаме на постоянни източници. Ще дам един пример с Германия. Около Дания, Германия, Швеция има страшно много вятърни централи. Там има един постоянен вятър, който осигурява чрез тях производството на електроенергия. Но по капризи на природата има много моменти, в които вятърът изведнъж спира. Тогава Германия започва да внася на висока цена електрическа енергия от Чехия. Енергийната система на Германия трябва да се сфазира в рамките на секунда и половина и в този момент интересното е, че пад на напрежение се получава и в Италия, и в Испания. Друг е въпросът колко струва енергията, която се внася. Да кажем и за ядрената енергетика. Допреди 5-6 години след Фукушима беше казано, че това е най-опасната, най-страшната, най-неекологичната… а сега всички казват, че това е най-екологичната. Това популистко разбиране мога да го сравня с пътуването със самолет. Повечето хора се страхуват от пътуването със самолет, а всъщност самолетният транспорт е най-безопасният. Същото се отнася и за ядрената енергетика. Пак се връщаме към местно ниво –който и да реши да направи инвестиции, ако няма осигурена достатъчно електрическа мощност за своите предприятия, той никога няма да дойде да инвестира било то в Община Бургас, или в Община Камено.
Тази връзка, която според Вас няма как да бъде направена, ако не се сметне всичко, което се случва и в страната, и в чужбина.
Бургас има едно специфично местоположение. Той е една външна граница – ползва всички привилегии и всички негативи от войната, която за съжаление продължава да взима хиляди невинни жертви. Бургас в същото време е близо до турската граница, откъдето навлизат бежанци от Близкия изток, от африканските държави и от азиатските. Тук трябва не само взаимодействие между Община Бургас и държавната власт по отношение сигурността, безопасността и подготовката на населението на Бургас в случай на авария. Веднага бих казал, че наблизо е Лукойл Нефтохим Бургас. Преди четири години, още когато бях общински съветник, февруари месец 2020 година, внесох една докладна записка, в която твърдях, че населението на Бургас не е готова в случай на бедствие, авария, не е подготвено и за военна опасност. Всички мои конкуренти като общински съветници се подиграха… кой щял да ни напада. Към днешна дата това съществува като реална опасност. Къде се намира планът, който една общинска администрация трябва да изгради за военновременни нужди или за случаи на бедствия и аварии? Знае ли някой къде ще се евакуира населението, къде ще отиде, каква е подготвителността? Когато ми се казва, че това е работа на държавата – не. Това не е само работа на държавата. Можем да вземем за пример Украйна. В Киев съпротивата се води от общинските власти на града, начело с кмета Кличко. Съществуват ли такива структури в Община Бургас, които могат да бъдат създадени и които проиграват, тренират и се подготвят за помощ на населението в случай на бедствие и авария. Ако пак се върнем към инвестициите, аз мисля, че е неправилна политиката на общината и на всички тези кандидати със стремежите им да докарат китайски инвестиции и т. н… нека първо всички тези хора си дадат сметка какви инвестиции могат да бъдат докарани. Неотдавна се върнах от Лондон. Има един квартал Канари Уорф, второто Лондонско сити. Преди 30 години там е било блата. Най-голямата консултантска фирма от магическия кръг на Англия Clifford Chance, заедно с Дойче банк, построяват един небостъргач на това място. Те консултират инвестиционните банки, огромните фирми, които се занимават с банково обслужване, с инвестиции, с рисков капитал. Около този небостъргач към днешна дата се намира най-модерната станция на Лондон – тази на метрото, има и над 15 небостъргача. Когато ние говорим за инвестиции, трябва да намерим инвеститор, който да бъде структуроопределящ. Ако се построи един завод за производството на автомобили, то в рамките на неговия обсег ще бъдат построени всякакъв вид други – за кабелчета, за болчета, за джанти, защото всички тези останали производители ще бъдат заинтересовани да нямат транспортните разходи, да не се отдалечават от него. Тук вече е и ролята на общината, защото когато искаш да привлечеш инвеститор, трябва да направиш жестовете си. Ако трябва ще му дадеш земята без пари, ще му дадеш концесия за 50, 100 години, ще му изградиш инфраструктурата. В същото време обаче като не познаваш инвеститора е трудно. Тоест на нас ни трябват лобисти от наднационално ниво, които да преговарят с тези концерни, с тези инвеститори.
Това означава ли, че трябва да има допълнително звено, което да е изцяло обвързано с тези дейности?
Абсолютно, би трябвало да има звено, което да знае как да привлече инвеститорите. Ако аз съм кмет или общински съветник, бих наел могъща консултантска фирма, която обслужва други фирми, и бих я ангажирал с изискванията на общината. Тогава те ще доведат именно такива инвеститори, които ще бъдат готови да инвестират, да построят и да осигурят поминъка на населението, защото населението в Бургас няма поминък.
Мотото на Вашата кампания?
Моето лично мото е Бургас да бъде дом за децата ни. Това означава, че децата ни трябва да имат работа, трябва да имат перспектива за развитие. Не искам да осъждам политиката на досегашната местна власт, но за да бъде Бургас дом на децата ни, те трябва да имат всички привилегии, които иначе могат да получат в София, на Запад или където и да е било.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
