Представяме ви екипа на „Да върнем Средец и селата на хората“
и кандидата за кмет на Местни избори 2023г. за Община Средец – инж. Гошо Атанасов,
подкрепен от Политическа партия „Български възход“
Митко Попов е завършил японистика. Освен японски език свободно говори и немски и английски. Обича да кара колело на дълги разстояния, обиколил е половин Япония на колело. Преди 12 години решил да се завърне да живее в родното село Факия. Искал да осъществи детската си мечта да има малка ферма.
„Едва няколко месеца след преместването си обаче вече изживявах културен шок. Намирах боклук с всякакъв размер и произход, включително строителен отпадък, из селото, но и на места, където ще си речеш „Кому е нужно да идва чак до тук, за да си изхвърли боклука?!“ Наложи се да изпратя писмо до общинския кмет, но отговорът не беше откликът, на който се надявах. От тогава са и „симпатиите“ на местната власт към мен.“
Така започва неговата борба със статуквото. Обича природата, обожава планината и затова каузите му са свързани с опазването на околната среда.
„Минимализъм. Живот с минимални средства. Избягване на кредити и високи разходи по жилище. Затова живеех в юрта, която сам си бях изработил и за чието построяване вредните емисии са многократно по-ниски от тези за къща или апартамент.“
Митко Попов работи в международна компания и макар да живее в сърцето на планината, има нужда от добра интернет връзка, каквато поради пресечения релеф някои планински села нямат. За съжаление това е нещо, за което властта трудно може да помогне, тъй като всички мобилни оператори са частни фирми със собствена политика. Сред каузите му са още:
„...повишаване нивото на образованието в средищните образователни институции, така че още млади хора със свободни професии, които не са обвързани с конкретно място, да се преместят от градовете в селата. Все пак тези хора имат малки деца и за тях поне приемливото ниво на образование е важно.“
Изключително е неприятно, когато по коритата на реките се виждат закачени парцали, части от мрежи, от бидони...пластмасови бутилки. Когато по една река са разположени само две села, но тя е замърсена, причината не е трудна за определяне. Просто трябва да се положат малко повече усилия в обучение на хората. Например, защо се товари всичко на количката или каруцата и се изхвърля в дерето? Очевидно, че този човек не разбира щетата, която причинява. А това е така, защото никой не му е обяснил. Ако на хората се обясни, че растителният отпадък трябва да се компостира или поне да се трупа на купки, но не и да се слага в контейнерите за смет, защото ги задръства и така не остава място за пластмасовите отпадъци, които няма как да се компостират, или пък че кашоните трябва да се прегъват, за да не заемат място, съм убеден, че всеки би разбрал.
Живеейки с хората в Странджа планина, Митко Попов е решил да се бори и за техните права.
„Едрите животни като кравите или конете, както и козите, могат да повредят огради. Затова е важно да не скитат без придружител. Общината трябва да се грижи не само за собствеността, която е актувана като общинска, но и да полага грижи всеки частен имот в границите ѝ да не бъде увреждан. За целта просто трябва да се прилага на практика наредбата за обществения ред, която вече е приета.“
Митко Попов се присъедини към движението „Да върнем Средец и селата на хората“. Той е на последното 14-то място в листата за общински съветници на политическа партия „Български възход“, която издига за кмет инж. Гошо Атанасов.
„Обичам спазването на реда. Такъв какъвто го има в Япония. Това ми и харесва у инж. Гошо Атанасов, че също има визия за въвеждане на порядък чрез прилагане на наредбите на Общината.“
Повече за визията на Митко Попов за развитието на община Средец и селата може да прочете в следния текст, публикуван без редакторска намеса:
Детски градини и училища, които отговарят на по-високи изисквания; чистота, тишина, добра медицинска грижа, непрекъснато водоснабдяване, гладки пътища, добър достъп до интернет...това са част от нещата, които както млади семейства с деца, така и по-възрастни хора отчитат като важни, за да живеят на село. Има млади хора, които въпреки че работят дистанционно и не са обвързани с града, все пак не намират смелост да живеят на село, където да се наслаждават на чистия въздух, липсата на шум и екологичната храна, която биха произвеждали от градинките си. Възрастни хора също напускат селата, където прекарват летните месеци, и се оттеглят в града за зимата. Защо?
Това са тенденции в поведението на хората, към които никоя общинска управа не бива да остава равнодушна. Напротив, следва да проучва причините за подобна сезонна миграция на възрастните хора или пък за отказа на по-младите да живеят постоянно на село и да се стреми да помогне за елиминирането на всички онези проблеми, решаването на които е по нейните сили. Защо? Защото повече жители в едно малко населено място ще направят поддръжката на общинския път до него например по-изгодна за общината. Ангажирането на повече хора е нещо, от което никоя общинска управа не бива да се лишава заради допълнителнияпотенциал във вид на идеи и гражданска енергия. Усилията трябва да включват и настояване пред отговорните власти на национално ниво за нещата, за които общината не отговаря пряко. Пример за това може да бъде всеки един републикански път, като участъка от Драка та чак до Босна.
Хигиената на населеното място може би не е решаващ фактор. И все пак никой здравомислещ човек не желае да вижда разхвърлени найлонови торбички, кофички и прочие отпадък покрай контейнерите за смет, както и по улиците, нито в деретата и реките. За някои граждани обаче това не просто не е важно; те товарят каруцата и директно изхвърлят боклук край реките. Все си мислим, че това не е от лоша умисъл, а по стар навик или от незнание. Затова и считаме, че общината трябва да положи усилия към ограмотяване на всички хора по селата. Това може да включва постери, флаери, но много важно е и живото представяне. Целта е да се създаде атмосфера на недопускане на замърсявания, на ангажираност; хората да чувстват реките, земята, горите като свои и да ги пазят. Ангажимент на общината пък трябва да бъде извозването на сметта точно в предварително обявените дни, както и обявяването на невъзможност за това.
По време на обиколката ми с колело в Япония всички пътища бяха изрядно почистени и поддържани, даже и до малки селца. Попаднах обаче и на един път, канавката край който беше пълна с боклуци, изхвърлени от преминаващите коли. Замислих се защо само там имаше такова замърсяване. Тогава си спомних, че навсякъде другаде имаше табели с молба да не се изхвърля боклук от автомобилите. Хората явно ги спазваха. По някаква причина обаче на въпросния участък такива табели липсваха. Какво означава това? Когато властта, било то държавна или местна, заяви желание за постигане на даден резултат, тя подава сигнал и на всички граждани, които искат същото, че тя е зад тях, че ги подкрепя. По този начин се създава атмосфера на успех.
Трябва да се знае какъв вид отпадък може да се изхвърля в контенерите и какъв не бива. Често сме попадали например на изхвърлени корени, стъбла, пепел...Този отпадък не просто заема място в контейнера, така че той впоследствие прелива, тъй като колата за смет не може да идва през ден, но пепелта например понякога възпламенява целия контейнер, а това е неприятно и опасно за всички наоколо. Все пак никой не знае какво точно гори в даден контейнер.
Да върнем Средец и селата на хората!
Браво, Митко! Пожелавам ти успех! Програмата ти ми хареса. Познаваме се, видяхме се при Ани Маркова. Бъди здрав!
Дай боже повече такива хора като Митко Попов в Странджа!