Златно правило в бизнеса гласи, че всеки предприемач има нужда от три основни капитала за да е успешен: финансов - за да реализира мечтите си,  социален – за да даде от себе си за общото благо и… човешки-  да помогне на най-уязвимите в точния момент.

Дали Мартин Пенчев успява да се вмести в класическата представа за бизнесмена с амбиции към политическа кариера? За него трудно може да се каже, че е лустрото е най-силната му черта. Нито пък прилича на типичния персонаж, шлифован в паркетните и кабинетни изяви в играта на политика.

Самият той казва за себе си: …

Кой всъщност е Мартин Пенчев?

Автор на проект „Мотив“, администрира общност за взаимопомощ във Фейсбук, с транспортен бизнес, но и гроздоберач, винар, производител.  От тези, които не разчитат на субсидии, а на земя, находчивост и бачкане.

Социален предприемач в рамките на две групи – нуждаещи се и желаещи да споделят това, което имат с другите. Създава т.нар. „нужна стая“, склад за хора в безизходица. В него всеки може да остави нови или запазени вещи и консумативи, които да послужат на други. Склад, от който дете без възможности може да вземе мечтаното колело или майка на новородено да се снабди с детска количка, памперси. Всичко се пренася с бус, под отчет, а случаите на нуждаещи се проучват, за да няма злоупотреби. Но нужната стая затваря, когато се оказва, че има нужда от одобрението на местната власт. Недостатъчно условие да иска да скочи срещу мястото, където има повече политици, но по-малко хора – Общинският съвет.

За няколко години без фондации, без партии, без много шум, обединява хора като него, които искат да помагат, а при нужда да имат, на кой да разчитат… Особено, когато нуждаещият се е получил много съчувствие и още толкова затворени врати пред себе си. Мартин Пенчев познава стотици такива хора от първо лице. Защото участва в тяхната кауза и се бори, заедно с тях.

Три години бесен на политиците и активен без тях: Мартин стои зад стотици успешни кампании на хора в нужда от цялата страна.

Отличен в класацията на Дарик „40 до 40“, в която всяка година се търсят четиридесетте млади българи до 40 години, които променят средата около себе си. Има и друго отличие „Смело сърце“ за помощ на световно признати деца таланти, безславно незачетени в своя град или село. ВИЖ ТУК!

Мартин инициира кампании по набиране на средства в помощ на болни деца, събира бригади за нуждите на бедстващи, катастрофирали или социално слаби. Държи преди да се отзове на помощ на изпаднал в беда, да се запознае лично с човека и ситуацията.

В листата с имена влизат деца, чиито семейства се сблъскват с шокиращи суми за лечение на тежки заболявания, млади мъже, приковани в инвалидни колички, заради липса на средства за рехабилитация, възрастни хора, останали на улицата след бедствия и т.н. За да им помогне организира кампании, транспорт, свързва се с най-популярните лица в България. И не „къса“ с тях, защото случаят е тежък. 

Често е възнаграден с проверки от държавни институции. А в случаите на спречкване с ЛГБТ+ и със съд.

Ефектът – достигнати са стотици хора, изпаднали в трудност. Личният му мотив е:

„Промяната в нашият град, започва с промяна в мисленето на хората. С мисълта да си възрастният, от който си имал нужда, когато си бил дете.  

Не е утопия, общинската власт има лостовете да промени дори централната власт. Всичко започва от нас. Знам го, преживях го, проверих го. Действа. Трябва да вкараме хората между политиците. Местният парламент не е място за амбициозни безработни, които четири години да висят на наша издръжка, не е за феодални интереси. Той е за тези, заради които функционира – гражданите.

И има нужда от активни хора, с цел и с мечта.

Можем ли заедно да заменим политическите клишета в ликвидация с човеци, готови да носят и да дават?

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!