„Приносът на Константин Бачийски в отвоюването на ГКПП „Капитан Андреево“ беше огромен. Ролята му беше ключова при преструктурирането на дейността на пункта и завършването на разследващите дейности. Заплашваха го, за да не се занимава с най-голямата мафия. С хора, които са убивали. „Посъветваха“ го да се откаже, за да не изчезне. Но Бачийски е боец. И просто продължи битката.
Демонстрирахме, че когато има воля и храброст, държавата може да си върне държавността. А не, както е било години наред – държавата да се продава „под тезгяха“ на мафията, за да се облагодетелстват няколко души с несметни количества пари, стотици милиони“.
Това каза зам.-министърът на земеделието, Иван Христанов за водача на листата на „Продължаваме Промяната“ в Бургаска област Константин Бачийски. По време на 47-то НС, двамата участваха активно в историческото отвоюване на контрола върху най-голямата ни сухопътна граница на ЕС от частни ръце.
Христанов припомни, че ударът върху пункта, който е бил окупиран в продължение на години от частна фирма, е донесъл ползи за гражданите и държавата, но и вреди върху целият екип, работил по казуса.
„Оказа се, че безконтролният внос през ГКПП „Капитан Андреево“ е имал огромен потискащ ефект върху българското земеделие. Сега се срещам с животновъди, производители на плодове и зеленчуци и такива по млечни направления от цяла България.
И те ми споделят, че намесата на държавата на ГКПП „Капитан Андреево“ за тях е била повратната точка, която им е позволила да оцелеят и да продължат да работят.
От друга страна на целия екип ни се наложи да понесем тежко бреме. От политически и журналистически атаки, до директни заплахи и в крайна сметка това доведе до свалянето на правителството“, сподели още Иван Христанов.
По думите му, случаят „Капитан Андреево“ ясно е очертал в парламента, кои са политическите сили с автентично желание да променят порочната система в държавата за добро и кои са силите на прехода.
„Без значение дали са нови или стари. ИТН например са нова политическа сила, но те ясно се заявиха към онзи тип ретроградни, преходни сили, които настояват да продължат да държат България в този вечен преход и да не позволяват на хората да се развиват“, каза още икономическият експерт от „Продължаваме Промяната“.
По време на срещата му с производители и животновъди от Бургаски регион беше обърнато внимание на най-силния политически ход, правен в полза на българското земеделие за последните 30 години по време на кабинета на Кирил Петков.
Това, което направихме, беше да увеличим националното съфинансиране. Ако бяхме запазили стария модел, страната ни щеше да отдели едва 248 млн. национално финансиране, а след увеличението вече достига 2.16 млрд., които ще се добавят към осигурените 1.4 млрд евро от ЕС. С това съфинансиране ние изпращаме ясен сигнал към българските земеделци, че променяме радикално политиката в бранша.
Подобна промяна не е била извършвана през изминалите 30 години. Българската държава вече приема земеделието си сериозно и ще инвестира в него за пет години 2.16 млрд. собствени средства– заяви Иван Христанов.
Така за пръв път в новата ни история България ще бъде по-голям инвеститор, отколкото е ЕС, във „втори стълб“ на Програмата за развитие на селските райони. Ключова подробност е и това, че освен в периода 2023-2027 год. усвояването на средства може да бъде удължено с още две години.
Досега управляващите гледаха към сектора като субсидиевъд. За пръв път българската държава инвестира в собственото си земеделие и то повече от ЕС“, сподели още Иван Христанов.
