Милен Петров е на 44 год. от Бургас. Заболяване го приковава към инвалидната количка. Това обаче не го превръща в безволеви човек, който разчита на държавата да се грижи за него. Напротив, признава че работи от 15 годишен. Занимавал се е с доста неща, определя се като предприемач. В годините е имал малка строителна фирма, стопанисвал е заведение, бил е и музикален продуцент.

С гордост признава, че единственият максисингъл, издаван на винил в България е негово дело. Става въпрос за песен на бургазлиите от РАП Нация. Милен Петров издава и първата оригинална касета с песни на Жечка Сланинкова. „Това стана по времето когато още никой не говореше за авторско право или пък се съобразяваше с него“, обяснява Милен.

Той е бил общински съветник, а в момента е кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ в Бургас. Признава, че има кауза, заради която иска да влезе в парламента. И тя, естествено е свързана с хората с увреждания. „Искам да има отделен закон за личната помощ, защото хората с увреждания не могат да живеят от програма на програма“, обяснява Милен.

Той вече работи по законопроекта и смята, че съвсем скоро ще е в завършен вид. Една от основните идеи в него е, че средствата за личен асистент няма да се отпускат за определен период от време. Нещо, което е от изключителна важност е, че по този начин личните асистенти ще могат да работят постоянно. „В момента един личен асистент се наема за 2 или 4 часа. Парите, които получава не могат да му стигнат, а помощта, която оказва е минимална. Целта е хората с увреждания да могат да излизат, да се срещат с други и дори да работят. Родителите на деца с проблеми също ще могат да са лични асистенти, или пък ще наемат такъв, за да може те самите да работят“, обясни още Милен.

Според него обаче тук няма да се говори за заплащане от порядъка на минимална работна заплата. „Изчислили сме с колеги, че в първите четири години ще са необходими около 10 млн. лева годишно, като идеята е сумата да нараства постепенно“, уточни Милен Петров. Според него подобни средства от държавния бюджет могат да се отделят, още повече, че част от тях ще се връщат отново в държавата под формата на данъци и осигуровки. Второто предложение, което Милен иска да прокара е закриването на ТЕЛК-овете.

„Решенията на тези комисии трябва да се премахнат. Епикриза от болницата е напълно достатъчна. Да не говорим, че ходенето на ТЕЛК е унизително и за част от хората.“ Милен недоумява как хората с ампутирани крайници са принуждавани през няколко години да минават ТЕЛК. Има ясна представа, защото при трудов инцидент брат му губи крака си. „Сякаш ще му порасне нов крак, но трябва да ходи и да доказва, че е с протеза“, обясни Милен. Въпреки че е прикован към инвалидния стол, Милен Петров не е от хората, които бездействат.

Именно той е човекът, който промени Наредбата за обществения ред и в момента на територията на Бургас кучетата-водачи на незрящите имат свободен достъп навсякъде. Отново благодарение на него на всички светофари в града имат и звукова сигнализация. Скосените тротоари и подстъпите към пешеходните пътеки отново са факт на неговите усилия.

„Преди това беше пожелателно, сега обаче е задължително“, признава Милен. За достъпната градска среда на Бургас той работи вече 10 години. Смята, че има още много неща, които могат да се направят, но е категоричен, че градът ни е най-достъпният в България за хората с увреждания.