Стефани Кирякова стана кръстница на катамарана „Бургус“ в Бургас. Тя е била избрана единодушно от комисия, специално назначена да избере кръстник на новия кораб. В интервю за Gramofona.com олимпийската медалистка от ансамбъла ни по художествена гимнастика разказва за началото на състезателната си кариера и за своята най-голяма мечта.
Първо честито за олимпийския медал и за това, че стана кръстница на кораб. Малко хора могат да се похвалят с подобни неща.
Успя ли вече да се възстановиш след Олимпийските игри?
Физически се възстанових много добре. Почиваме си, от осми август и не сме тренирали откакто спечелихе олимпийската титла. Психически не бих казала, че си почивам, но не мога да се оплача от хубавите емоции. От посрещането пред общината до кръщението на „Бургус“ всичко е невероятно и още веднъж благодаря на Община Бургас и на господин Николов за възможността аз да бъда част от тези събития.
Скоро те очаква Световно първенство в Япония. А от там нататък? Ще те видим ли на Олимпийските игри в Париж през 2024?
Не, не ме очаквайте в Париж, това мога да кажа със сигурност.
Имаш ли вече планове какво да правиш след гимнастиката?
Имам много идеи, просто не съм взела категорично решение какво ще правя и с какво да се занимавам. Смятам, че още е много рано да казвам каквото и да е, защото нещата се променят много бързо, но със сигурност няма да бъда състезател повече.
А може би треньор в Бургас?
Не. Рано е да се каже.
Ти постигна върха в кариерата на един състезател. А кой е върха на Стефани, към какво се стремиш?
От тук нататък си пожелавам да бъда здрава, за да мога да си сбъдна всички следващи мечти. Моята най-голяма мечта остава един ден Господ да ме благослови с голямо семейство, с което просто да бъдем щастливи. Всичко останало ще дойде само, но това е най-важното.
Би ли насърчила един ден твоите деца да се занимават със спорт?
Абсолютно да. Независимо дали ще бъде художествена гимнастика или друг спорт, просто спортът възпитава по начин, по който нищо друго не може да те възпита и да ти даде дисциплината, куража и смелостта да не те е страх от нищо в живота от там нататък.
Теб кой те записа на художествена гимнастика?
Аз сама пожелах, а родителите ми ме заведоха.
Кога за първи път видя художествена гимнастика и как прояви интерес?
Бях в детската градина. Събираха деца за подготовителните групи. Аз бях в предучилищна група и едно от избраните деца. Имаше едни бележки, на които пишете „В този ден и час можете да се явите, ако вашето дете желае и може да започне тренировки. Казах си, че много искам, защото бях гледала какичките с лентите по телевизията и много исках и аз да опитам. Нищо друго не съм опитвала никога – нито спорт, нито инструмент, нито изкуство. Това беше първото нещо, което опитах, и то се оказа моето.
