Златина Дукова е бургаски юрист с дългогодишна адвокатска практика и професионални качества, които й позволяват да бъде и заместник-председател на Общинския съвет в Бургас и заместник областен управител на Област Бургас. От 2012 година е член на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ - българския независим специализиран орган за защита правата на човека и недискриминация.
Интервю със Златина Дукова за информационен сайт Gramofona.com.
Г-жо Дукова, вече 7 години участвате в Комисията за защита от дискриминация, какво успя да свърши тя за този период от време?
Когато някой ме пита това, веднага се сещам за култовата фраза на известния груб и устат американски комик от ирландски произход от 70-те и 80-те години Джордж Карлин, изречена в един тъжен за него момент, когато почива съпругата му:
„..Живота не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни!"
Затова си мисля, че не е толкова важен броя на 7-те години, в които съм в КЗД, защото те са едновременно и много и малко - много са от гледна точка на кариерата ми на комисар и юрист, но са малко от гледна точна на развитието и утвърждаването на правозащитния орган Комисия за защита от дискриминация.
Нека се знае, че Комисията за защита от дискриминация по своята същност и правомощия е уникален орган, какъвто няма не само в рамките на ЕС, но и в САЩ, където миналата година имахме възможност по покана на Държавния департамент да гостуваме и се запознаем с практиката на подобни правозащитни федерални и щатски органи.
Мога с известна гордост да кажа, че американските колеги бяха откровено впечатлени от правомощията и работата на Комисията. Има с какво да се похвалим – разглеждаме жалби за дискриминация и неравно третиране по 19 признака, нещо, което липсва другаде, а имаме и правомощия да задължаваме и препоръчваме на институциите да променят правна уредба, която създава предпоставки за дискриминация на гражданите.
До момента в комисията са постъпили 11 300 жалби, сигнали и запитвания, образувани са 5630 преписки и постановени 4800 решения. Това са решени казуси, които помагат на гражданите да получат желаната справедливост
Основната работа на Комисията за защита от дискриминация е защита на човешките права. Според последните проучвания и статистически данни, най-много спечелени дела за правата на човека в Страсбург има от българи. Или по-точно България е най-осъжданата европейска държава за нарушени човешки права. Това означава ли, че институции в нашата страна не могат да защитят гражданите?
Права сте – България е доста напред в класацията на осъжданите от своите граждани държави, но това никакъв случай не означава, че нашите институции не могат да защитят гражданите. Това означава, че българските граждани знаят правата си и познават механизмите за тяхната защита не само в национален, но и в европейски мащаб.
Европейските институции дават допълнителни гаранции за справедливост и правилно прилагане на нашето и европейско законодателство за всички нас като граждани на ЕС.
Независимо от казаното по-горе обаче, е жалко, че все –повече българи съдят и осъждат държавата си. Винаги ми е било неловко, когато чета напр. „Дело № … „Иван Иванов против държавата България“, не за друго, а защото това евентуално значи, че държавата България чрез своите институции не е успяла да въздаде желана справедливост или по безспорен начин да отхвърли обвинения или претенции.
Предизвикателство е всички ние практикуващите юристи, независимо в какво качество работим- съдии, прокурори, адвокати, комисари, следователи, правни експерти да полагаме достатъчно усилия, така щото да решаваме проблемите на нашите съграждани в нашата държава с добро прилагане на нашите закони. А там, където не сме успели – затова са и международните съдилища.
Какви са най-фрапиращите случаи, по които сте заседавали?
Не мога да кажа доколко са фрапиращи случаи, но в резултат на решения на КЗД са предприети мерки и са променени редица нормативни актове, например:
1. Министерството на здравеопазването е изпълнило решение на КЗД и е предприело мерки за включване на заболяването Алцхаймер и сходните на него заболявания в Позитвния списък на заболяванията за заплащане на лекарства и консумативи.
2. След установена дискриминация НЗОК вече поема разходите инсулиновите помпи, които са на цена 5-7000лв. и се сменят на всеки 4 години.
3. След решение на КЗД и установена дискриминация спрямо болните от муковисцидоза Министерството на здравеопазването предприеме мерки за адекватното лечение на рядката болест. Създадена е Клинична пътека № 112 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА МУКОВИСЦИДОЗА.
4. Със свое решение КЗД даде ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДПИСАНИЕ на Министерството на здравеопазването в едномесечен срок от постановяването на това решение да отмени дискриминационните разпоредби на т.3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. от Медицински стандарт „Асистирана репродукция”, слагащи таван от 43 г. на жените, нуждаещи се от подобен тип решение.
5. В свое решение на КЗД установи, че от страна на здравния министър е извършена непряка дискриминация спрямо страдащите от рядката болест „Първична пулмонална хипертония. Хронично белодробно сърце”, с невключването на хората, страдащи от рядкото заболяване в кръга на лицата с право по Позитивния лекарствен списък и че държавата е длъжна да осигури това финансиране.
6. Благодарение на решение на комисията вече има държавни стипендии за отличници не само в държавните и общинските училища, но и в частните училища след като МОН промени Постановление № 207, което поставяше в по-неблагоприятно положение учениците от частните училища по отношение на правото им да получат стипендия за отличен успех.
7. След решение на КЗД лицата с над 71% увреждане и децата до 16 годишна възраст с трайно увреждане над 50% имат неограничено право на 50% намаление от цената на билета за влака. До решението на КЗД всички те ползваха право на само две безплатни пътувания по БДЖ на година.
8. Като резултат от решение на КЗД частните училища може да получават държавна субсидия при условията и по реда на Закона за предучилищно и училищно възпитание.
9. Като резултат от наше решение е направено изменение и допълнение на Кодекса на труда, чиято цел е да се гарантират равни права на лицата, осиновяващи деца до 5-годишна възраст, за да се осигури нужната родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата и се повиши мотивацията за осиновяване. Това стана с промяна на привидно неутрални разпоредбите на чл. 163 и 164 от КТ и кореспондиращите им чл. 50 и чл. 53а от КСО с които се допускаше по-неблагоприятното третиране на всички осиновители на деца над 2-годишна възраст, което представлява непряка дискриминация на основата на признак “възраст”. МТСП изпълни задължителното предписание и внесе проект за изменение чрез които да бъде изравнено положението на всички осиновители на деца до 5-годишна възраст в Народното събрание.
До колко е дискриминиран българинът? Кой от българските закони смятате, че не работи добре и трябва спешно да се промени?
Това са два различни въпроса - Аз не мога да говоря от името на българина, но ако взема предвид непрекъснато нарастващия брой жалби в Комисията излиза, че българинът има нарастващо усещане, че е дискриминиран отвсякъде – от работодатели, от институции, от лоши закони, от непремерени езиково политици, дори от съседите си в етажната собственост.
Дискриминация означава ограничаване на права или лишаване от права на лице или група лица по определен признак /раса, възраст, пол, етнос, образование и т.н./.
Дискриминиран, означава различно третиран, т.е. при еднакви условия един човек да е поставен в по-неблагоприятно положение от друг. Но дискриминацията има своя обективен и субективен елемент. Обективния /външния/ елемент е свързан с действие или бездействие на едно лице спрямо друго, докато субективния /вътрешния/ е свързан с личното възприемане и усещане, което предизвиква у второто лице конкретното действие. Усещането на човек, че е дискриминиран най-често го мотивира да подаде жалба за дискриминация в Комисията, усещанията обаче не винаги съответстват на реалността и нашата работа е да преценим – първо дали това е фактически вярно и ако е така дали е неразрешена дискриминация, която да санкционираме.
А по отношение на въпроса кои български закони не работят добре- знаете древната римска сентенция „Лош закон, но закон“, т.е. по-добре несъвършен закон, отколкото изобщо липса на закон. В своето болшинство българските закони са добри, съвременни и отразяват и регулират съществуващите обществени отношения. А за тези правни норми, които са остарели, лоши или изпразнени от съдържание – има законодателен орган в лицето на Народното събрание, което е конституционно задължен да се грижи за адекватна правна рамка по своя инициатива или по инициатива на конституционнно определени субекти. И КЗД като орган по равнопоставност има принос в подобряване на законодателството в сферата на правата на гражданите.
Защо след толкова години в Европейския съюз, българските закони още не могат да се прилагат като европейските? Защо продължава да има разминаване?
Това е интересно твърдение – не съм си задавала такъв въпрос. Българските закони се прилагат от наши си български юристи и институции и ако не се прилагат качествено това си е наш проблем и не са ни криви европейците. Но въпросът ви повдига един друг въпрос, а именно, че и най-съвършените закони са нищо без хората, които ги прилагат. Въпросът с прилагането на законите е свързан с компетентността и експертизата на прилагащите ги. И най-прекрасните закони – било български или европейски са само листи хартия без никаква стойност, ако не ги прилагат знаещи, образовани, квалифицирани и морални хора, а в някои сектори на правото и ….големи куражлии, заради големите интереси, които могат да засегнат. А това само по себе си не е лесно занимание, и на първо място е свързано с необходимостта да убедиш самия себе си в правотата или не на дадено действие . Знам от личен опит колко понякога е трудно, защото в правото винаги има две противоположни тези, които взаимно се изключват, но винаги и двете почиват на съответни законни правни основания.
Нека не звучи като оправдание за гилдията на юристите, но във всеки съдебен или друг правен спор има две спорещи страни и едната винаги остава недоволна , това е вечната дилема на противопоставянето - на черното и бялото, на голямото и малкото, на доброто и злото. Светът е двоичен и …несъвършен, съвършена е може би само природата, но човекът и това май променя.
А и още нещо - след като убедиш себе си в една или друга правота е изключително важно да не се подадеш на изкушението, защото…изкушения дебнат отвсякъде!!!
Когато обаче имаш властта да решаваш съдби или проблеми, въпросът за изкушенията, неподкупността и морала става изключително и жизнено важен.
Не случайно нашата ни българска народна мъдрост казва „Криво седи, право съди“.
Това крепи държавността навсякъде по света и откакто свят светува - законът да въздава справедливост.
Снимка: архив
