Какви грижи се полагат за бездомните ни съграждани в условията на Ковид – криза и пред прага на зимата разговаряме с Здравко Георгиев, координатор на „Каритас“ – Бургас.

Здравейте, Здравко! Как „Каритас“ помага на бездомните и изпаднали в беда? За колко души се грижите и от какво имат нужда те?

В Дневния ни център даваме на хората възможност да се изкъпят и да изперат своите дрехи. Целогодишно раздаваме дрехи на хората в нужда, бездомните хора на Бургас. В момента раздаваме и топъл обяд. Имаме около 70 души, регистрирани при нас, като дневно през офиса ни преминават около 30-40 души.

Какви кампании провеждате в момента?

Кампанията е свързана с набиране на топли дрехи и обувки за зимата, предимно мъжки. Тъй като жените, с които работим, са твърде малко. Провежда се съвместно с националното радио. Но целогодишно всеки може да дойде и да дари на адрес : ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 57, вх. 8, партер, където се намира Дневният ни център. Човек има всеки делничен ден от 9 до 16 часа. С изключение на интервала между 11.30 и 13.00 часа, в момента провеждаме акция „Топъл обяд“ съвместно с Община Бургас и работим на терен. На определени пунктове в Бургас раздаваме храна с нашия мобилен екип. Топъл обяд получават около 25-30 порции на ден.

От колко години сдружението подпомага най-уязвимите в морския град?

От около 4 години съществуваме в сегашната конфигурация – проектът „Грижа за бездомни“.

По-трудна ли е работата Ви в условията на Корона-кризата? С какви нови проблеми и ситуации се сблъсквате?

Със сигурност е по-трудно. Ако и преди това сме имали трудности с настаняване на хора в болница, в момента са още по-големи. Центърът за временно настаняване в Бургас, към който насочваме уязвимите хора, приема само след направен PCR тест. Това е голямо затруднение, тъй като е свързано с усложнена процедура за отпускане на пари.

Иначе ежедневните ни затруднения са свързани с достъпа до медицински услуги като това са хора, които нямат платени осигуровки и много трудно биват приети за лечение – единствено и предимно в спешни ситуации. От друг страна хората с болести не могат да бъдат приети в Общинския приют, тъй като там няма медицинско лице на разположение. Въпросът е поставян не веднъж пред общинската администрация и мислим в момента за възможно решение.

Какво се случва сега с тези случаи?

Разполагаме с известен бюджет от дарения, с който водим болните на медицински прегледи. В случаите на трайни заболявания, като диабет примерно, съдействаме да издаване на решение на ТЕЛК. Идеята е да имат малка пенсия като хора, които са неспособни да работят.

Какъв е профилът на хората, останали без дом? Възможна ли е трайната им интеграция?

Това са интересни хора с различна история, понякога доста тъжна. Има бездомни, които са по-скоро като авантюристите – такъв е начинът им на живот. Обикновено това е свързано и с някакво психическо заболяване. Те са дълго време на улицата и се справят с живота си по този начин. На тях също предоставяме социалните си услуги, но интеграцията им е по-скоро невъзможна.

Има и друга група, която остава на улицата, в следствие на имотни измами. Те търсят по един или друг начин решение на проблема. При възможност си намират работа като обикновено не е трайна заетост. Потребител на нашата услуга живее в каравана на паркинг, вследствие на имотна измама. Той се грижи за възрастни хора, също така има заболяване и неплатени осигуровки. Бил е настаняван в Общинския приют през зимния сезон.

Има хора на улицата, които са там отскоро. В тези случаи можем да помогнем за стабилизирането им като съдействаме за настаняването им в Центъра за период от три до шест месеца и намирането на работа.

Но в повечето случаи това са хора и с алкохолна зависимост, която е развита по време на престоя им на улицата. Алкохолът им помага да приемат реалността. Някои от тях работят, други – не.

При всеки един е различно. Съществува и проблемът – дали озовалият се на улицата търси интеграция. Има хора, които застиват в алкохолна зависимост и не се опитват да се интегрират в обществото.

Вие работите навън, на терен, с най-уязвимата социална група. Имате ли притеснения за Вашето здраве, за здравето на вашите близки?

Носим маски и ръкавици, работим и с много дезинфектанти. Може би е имало притеснение за собственото ни здраве в началото на Корана-кризата, но сега свикнахме с опасността от зараза и като цяло не мисля, че сме толкова изплашени. При посещението на бездомните хора в Дневния ни център сме предприели мерки за пропускателен режим и дезинфекция. Това би могло да е проблем, тъй като минали  години сме ги приютявали на топло, но сега няма как да се случи.  

По-съпричастни ли са бургазлии сега, в условията на световна пандемия?

Не е много по-различно. Постоянно имаме сигнали от бургазлии за хора, изпаднали в затруднение. Обаждат се и такива, които казват, че помагат с храна и дрехи.

През тези четири години, в които работим, откривам постоянно, че бургазлии са доста солидарни и са склонни да помагат.