Преди година сложихме началото на интервюто и го завършихме благодарение на нейната толерантност и търпение. Тя е забележителна жена и спортист. Носител на 5 световни рекорда в скока на височина, олимпийски вицешампион от игрите в „Мюнхен 72“ и носител на бронзов медал от „Монреал 76“, европейски шампион в зала от 1972 г.
Генерален секретар и след това председател на Съюза по аеробика. Била е член на Изпълнителното бюро на БСФС, заместник-председател на Конфедерация на българските спортни федерации, член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (БОК), а в момента е негов зам. председател.
Била е и член на Изпълнителното бюро на СК „Левски“. От 2008 г. е член на Експертната комисия към дирекция „Спорт“ на ДАМС. Почетен гражданин на градовете Монтана и София, Рим и Веселинг- родния град на Улрике Майфарт.
Имате богата биография с много титли и медали. Не можах да прескоча нито едно от завоеванията Ви от уважение към труда, с които сте ги постигнала. Хората Ви познават като спортист. Иска ми се да научат повече за вас като човек: Защо се състезавахте като Йорданка Благоева, а не с вашата фамилия Иванова?
Баща ми се казваше Благой. Когато станах известна никой не вярваше, че съм негова дъщеря. На него му беше мъчно и аз реших с моите успехи светът да научи името му.
Защо изневерихте на парашутизма и го заменихте с високия скок?
Не съм изневерила на парашутизма. Имам само три скока. Като дете се хвърлих в много дисциплини. Лека атлетика, петобой, дълъг скок, баскетбол, парашутизъм. Постепенно се наложи високия скок.
Защо не подадохте молба до Олимпийския комитет за разглеждане на случая със съборената летва. Тя пада 17 секунди след успешния Ви опит на олимпиадата в Мюнхен, когато се борите за злато?
Въпросът със съмнителното падане на летвата повдигна френското списание L’Equipe на пресконференцията. Истината, че причината летвата да падне е немски журналист, който е закачил стойката след моя скок, научихме едва след година. Получихме и изгледахме видеото, но беше късно да правим каквото и да е.
Защо тридесет и три години никой не успява да подобри рекорда на Стефка Костадинова?
Рекордът на Стефчето е феноменален. Действително такива като нея и сега Баршим от Катар се раждат веднъж на сто години. Стефчето е изключителен талант.
Много състезатели скачат 2,05 м, 2,06 м, но им трябват сили за да подобрят 2,09. Радвам се, че рекордът все още е български. Знаете, че има плеяда добри български скачачки като Людмила Андонова, Светла Исаева , Мирела Демирева…
Защо Мирела Демирева се подготвя в Германия?
Тя не се готви в Германия, а в Нидерландия, защото отиде да учи там. Но основната си подготовка тя получи в България при Лили Видева. В България има добри треньори.
Защо стъпките към успеха са седем?
За да скачате висок скок, трябва да имате разбег. Моят беше седем крачки. Но тези седем крачки не са достатъчни да покоряваш височини. Необходими са труд, воля, всеотдайност, лишения. Аз съм безкарайно благодарна, че около мен имаше положителни, доброжелателни хора, кото ми помагаха, за да постигна всеки успех. Защото може да си много велик, но ако нямаш съмишленици, едва ли би постигнал каквото и да е.
Защо дарихте медалите си?
За 50 годишнината ги дарих. Събрахме се фамилията и го обсъдихме. Нямаше как да ги разпределя между децата, те имаха семейства. Решихме да ги дарим в музея на спорта на стадион „Васил Левски“. Там всеки може да ги види. Да знаят младите, че България има своите успехи!
Идеята за биографичната Ви книга се ражда след излъчването на филма „Отвъд скока“. Той показва стила коремно-претъркалящ, с който скачате Вие. Филмът се приема добре в България, преведен е на английски, японски и сръбски език, където спечели награда.. Защо книгата носи заглавие „Босоногата кралица“?
Книгата носи това заглавие по идея на авторката Юлия Пускулийска. Аз наистина обичам да ходя боса. И по лагерите, и сега. Знаете, че живея на язовир Искър почти в гората.
Когато ходя боса се чувствам свързана със земята, а и когато скачах при коремно претъркалящия се стил, десният ми крак беше бос, а другият със шпайк. Книгата имаше голям успех. За съжаление тиражът от 1000 бройки бързо се изчерпи.
Защо непрекъснато пътувате?
По принцип съм домошар, но съдбата ми така е отредила. Да, действително много пътувам, защото непрекъснато получавам покани. Първо с филма обиколих цяла България, след това, представяйки книгата. Срещнах се с много хора и най-вече деца и ученици.
Надявам се да са разбрали посланието, че е красиво да си на върха, но пътят до него е дълъг, налага се да бъдат упорити и постоянни. Че решението да следват мечтите си трябва да бъде тяхно. А родителите, учителите, треньорите ще им помагат да ги осъществят.
Не се ли страхувахте и защо пътувахте по време на пандемията?
Пътувах на 2- ти март, когато изобщо не беше обявена карантина в България. Това пътешествие планирах отдавна. Бяхме двадесет души и никой не се отказа. Не предполагахме, че ще се усложнят нещата. За наша радост в Лаос и Мианмар нямаше нито един случай. Като се върнахме не ни беше наложена карантина. Но аз се изолирах, защото уважавам и обичам семейството, близките и приятелите си.
Защо трябва да се посетят Виетнам и Камбоджа?
Действително трябва да се посетят. Но не само тези държави, трябва да включим и Лаос, и Мианмар. Тя е невероятна. Столицата Янгон, Баган – Градът на храмовете, Мандалай.
В Янгон, в Кралския дворец, който е огромен, има шест тона злато и още толкова скъпоценности. Много богати и красиви страни.
В Камбоджа, този световен център, където дърветата са враснали в храмовете е нещо изключително. Виетнам е също интересна страна. Ние ходихме и в Хоши Мин, и в Ханой.
Тази красота не може да се опише с думи. Заслужава си да се видят и четирите държави. Аз непрекъснато снимах и разказвах, а моите фейсбук приятели бяха безкрайно благодарни, защото, както и когато бях в Япония, те пътешестваха заедно с мен.
Защо всеки Йордановден се връщате и празнувате в родното село Горно Церовене?
Аз съм привързана към родния си край. Това са местата, които ме зареждат с енергия - град Монтана и родното ми село. Традицията съществува откакто се помня и много преди това.
На всеки 19 януари, моят рожден и по стар стил Йордановден, хората облечени в народни носии наред с Ивановци , Йордановци тръгват към реката под звуците на народна музика. Не мога да не спомена, че много хора се хвърлят във водата за здраве. Казват, че водата не е студена, а вълшебна.
Досега няма случаи на болни или пострадали. Аз винаги нося хавлия, за този който ще спаси кръста. Празникът продължава тържествено с песни и хора̀. Идват телевизии и медии да отразяват и снимат. След три часа отиваме в читалището. Това е един приятен празник.
Родното място, любовта и уважението на хората ми дават сили и увереност да продължавам с каузите, за които работя. Последно дарих цялата си библиотека. Изпратихме книги за български библиотеки, дори за такава на Канарските острови. Стремя се да помагам винаги и с каквото мога.
Защо внуците ви наричат ,,екшън баба”?
Слава Богу вече са пет. Най-голямата Дона е на двадесет, най- малката Лора е на три. Те са три момчета и две момичета от сина и дъщеря ми.
„Екшън баба” ме нарече внукът ми Борис, който сега е единадесети клас в Японската гимназия. Водих го в дома на едно съседче да си играят и по пътя той ме попита:
Бабо ти обичаш ли екшън филми?
Не,- отговарям му, на тази възраст обичам по.спокойни.
Защо? – възкликна Борис. Ти си такава екшън баба!
Не зная защо. Може би защото на 64 години скочих с парашут. Защото навърших седемдесет и две и не се предавам.
Така е, Йорданка Благоева не се предава, а се радва на живота с усмивка, доброта и благородство. Казват, че в България няма звезди. Лъжа е. Току що ви запознах с една.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
