Журналистът и пиар специалист на Движение „България на гражданите“ Габриела Гоцкова е родена в Бургас, но прекарва по-голямата част от живота си в Казанлък, откъдето е семейството й. След като завършва „Българска филология и Журналистика“ във Великотърновския университет, живее три години в Англия. След това съдбата отново я отвежда в любимия Бургас, където работи като журналист в редица медии. Професионалният й път я довежда до позицията на пиар на ДБГ.

Габи, разкажи ни за твоя род и семейство.

Родена съм в Бургас, където съм живяла до втори клас. След което семейството ми е решило да се върне към корените си, в град Казанлък. Една голяма част от съзнателния ми живот е преминал имено там.

Преди известно време разбрах, че родът на моята баба от град Шипка, всъщност е стар болярски род. Били са сподвижници на патриарх Евтимий. Може би оттам идва и афинитетът ми към духовността. Още като дете обичах да пиша есета и стихотворения. Разбира се малка част от тях видяха бял свят, но списвахме ученически вестник „Лексикон“ от 5 до 7 клас. Още пазя броевете вкъщи.

Баща ми е известен футболист от близкото минало – Христо Гоцков. Играел е в „Черноморец“ и „Нефтохимик“ в средата на 80-те години, началото на 90-те години.  

Всъщност имаш дълбока връзка с Бургас.

С Бургас съм обвързана доста емоционално. Винаги съм обичала Бургас и съм знаела, че някога в живота си ще се върна в този град. Не очаквах да се установя толкова трайно тук. По-скоро беше емоционално решение през 2011 година и до ден днешен живея тук.

Доколко помага и доколко пречи опитът ти на журналист в настоящата ти професия на пиар специалист?

Макар естеството на работа на пиара и журналиста да е различно, имат много пресечни точки. По моите наблюдения едни от най-успешните пиари в България са били журналисти. В помощ са контактите с хората, но и начинът на поднасяне на информацията. Тя е конструирана по различен начин, но посланията трябва да достигат и в двата случая до хората по начин, който да ги накара да разсъждават. Опитът ми в медиите ми бил по-скоро в помощ.

Работата е свързана и с много стрес. Как разпускаш ?

Нямам много време за това. Когато не съм фокусирана върху информационния поток, всъщност уча. Преди известно време реших за запиша специалност „Педагогика“. Това ми дава друга перспектива, освен това обичам работата с деца. Обичам да чета, пред последните години се спирам на българската литература. Напоследък чета предимно специализирана литература. Харесвам филми и сериали, което ме пренася в друг свят. Обичам да живея в няколко светове едновременно.

2020 година беше трудна за всички. Какво взимаш като уроци от тази година и какво си пожелаваш за следващата?

За мен годината беше по-скоро противоречива и изпълнена с редица предизвикателства. Имах възможност да отсея важните неща за мен и време да се обърна навътре към себе си и да осъзная потребностите си като личност. Да прекарам повече време с приятелите си, да водя повече разговори със семейството си. Годината ми донесе и нови запознанства, които се оказаха много ценни за мен. В тази година намерих много повече себе си, от която и да е друга година. Лично за мен 2020 година беше добра.

За следващата година си пожелавам да доведа до край всичко започнато. Това е свързано и със служебните ми задължения. Предстоят парламентарни избори, на които се надявам да имаме успех. Пожелавам си да бъда здрава, фокусирана, заобиколена от важни и ценни хора. Надявам се да ми стигне времето.

На бургазлии, освен тривиалните неща, пожелавам да намират смисъл в нещата, които правят. Ако го има него, всяка следваща крачка би била много по-лесна. Нека живеят по-добре, което зависи и от моята работа като представител на политическа партия.