Десислава Златева е журналист. Работила е в радиата „Мая” и „Веселина”, а от 2015 година е в БНР-Бургас, което преди броени дни отбеляза 10 години от създаването си в морския град. Какви са предизвикателствата в журналистиката и коя е най-точната рецепта в нашата професия? Интервю на Грамофона нюз с Деси Златева.

Деси, защо избра журналистиката?

Не съм си мислила, че ще работя като журналист. Учих и българска филология, и журналистика, но бях убедена, че ще стана учител. Започнах в една занималня преди 22 години. Заплатите тогава закъсняваха, преподавателите протестираха, имаше големи съкращения. Още при първите бях съкратена и аз.

Тогава си казах, че ако не се появи нещо сигурно, си стягам багажа и се връщам в София. Отдаде се възможност да работя в радио и без да осъзнавам много, много с какво се захващам, започнах. Беше различно, интересно, пълна противоположност на това, което си мислех , че ще правя. И останах в Бургас.

Работила си винаги в радио – коя е тръпката?

Едно от клишетата за радиото е, че е магия. И е истина. За хората си глас, според който те изграждат образ за теб. Твърде често той няма нищо общо с теб самия, но те харесват или не поне 50 % само заради въздействието на гласа ти.

Да създадеш здрава, невидима връзка с хората, е вълнуващо. От друга страна радиото е голяма информационна сила - това го знаех, но го осъзнах по време на снежното бедствие на „Тракия“. Тогава в радиото отворихме телефоните за закъсалите в преспите, включвахме кметове, спасители,свързвахме ги един с друг.

От 4:30 сутринта бях на работа на 31 декември 2016 г. Като се прибрах у нас трябваше да има купон за Нова година, а аз не можех да мръдна от умора, нямах никакъв глас, близки звъняха да ми честитят, а аз давах телефона на дъщеря ми, защото дума не можех да кажа.

Имала ли си много трудни или тежки репортажи и кои са те?

Тежките са свързани с бедствията и катастрофите. Да се озовеш на място и да видиш как животът на хората се е променил за секунди, е бреме. Сънуваш картините, помниш очите им, разказите им дълго живеят у теб, не ги забравяш. Променят отношението ти към живота и света.

Какво най-много ти дава тази професия?

Свобода! Свобода да пиша, да говоря, да споря, да продължавам да уча нови неща от интересните хора, които срещам всеки ден.

Как започна кариерата ти в БНР-Бургас и какво е да работиш там?

От 2015 година съм в БНР Бургас. Това беше момент, в който знаех ,че се нося по течението и посоката му изобщо не ми харесваше. Трябваше да реша дали да продължа да работя в медиите или пак да се върна към преподаването.

БНР-Бургас търсеше репортер и реших да пробвам. Тук нещата са много динамични, работиш на високи обороти и в същото време имаш свободата, за която споменах преди малко. Най-голямата сила на радиото е, че успява да се фокусира върху проблемите и ежедневието на хората и от малките населени места.

 Коя според теб е най-точната рецепта в нашата професия?

Лична професионална отговорност, точност и обективност при отразяване на събитията, съпричастност и етичност към хората, за които са материалите ни.

Как разпускаш и за какво мечтаеш?

Почивам си като не слушам радио, не гледам телевизия и не разглеждам сайтове, ограничавам максимално телефона. Чета книги, но не съм от хората, които обичат да остават вкъщи. Колкото по-дълго навън, толкова по-добре. Лятото при всяка възможност ходя на плаж, мога да си живея на него. Мечтая да имам повече време да пътувам. Последните две години заради пандемията се ограничавах и сега трябва да наваксам.