Йосиф Сърчаджиев е един от най-известните български актьори. Преди дни в Бургас се изигра музикалната комедия от Уилям Шекспир „Фалстаф и веселите съпруги“, чиито режисьор е Сърчаджиев. Как му се струва режисьорската работа спрямо актьорската и подготвя ли нова пиеса? Какво казва за съпругата си Райна и как се чувства след толкова изиграни роли? Интервю на Gramofona.com с Йосиф Сърчаджиев.

Г-н Сърчаджиев, кое е по-голямо предизвикателство – режисьорската или актьорската работа?

-  Не знам. Не смятам, че съм режисьор. Аз все още съм актьор и играя за радост. Режисьорската работа е много различна, много неща са свързани с тази професия - декор, музика, осветление, ораганизация. Хабят се много нерви и ми е трудно.

Колко роли сте изиграли? Коя е любимата Ви?

-  90, но само 5 са ми любими.

За коя роля мечтаете?

-  Нямам вече желание. Едно време мечтаех да играя Сирано дьо Бержерак, но си беше само мечта. Тя си остава мечта и това не е лошо, защото ако няма мечта, започваш да заспиваш от скука.

Смятате ли да направите друга постановка като режисьор?

-  Смятам да предложа да ръководството на Бургаския театър пет пиеси, но засега няма да конкретизирам кои.

Каква е равносметката от всичките роли и животът досега?

-  Забравям всичко, което беше минало - то си отиде, сега е само мигът. Имаше много приятни и сладки моменти, а след това и много мъчителни. Бях в друг свят, дойдох пак в този свят и разбрах, че мигът е най-великото нещо.

Мигът е велик само в този момент, след това си отива. Когато отиваш в другия свят и пак се връщаш тук, тогава разбираш какво е мигът -голям кеф. Важното е, че не трябва да мислим, че сме най-великите и умните мъже и жени. Ние сме една мъничка сянка от безумната въртележка. Не трябва да се страхуваме, че има смърт. Тя е красиво. Влязох в нейните обятия и това бе любовна връзка. Смъртта е топла, красива, с чувство за доброта, красота, чувство за спокойстви.  Не можем да я определим с човешките усещания.

По какъв начин тази любов може да се пренесе на земята?

-   Когато работя нещо в моята професия, тогава усещам допиране на добротата и любов. Не знам как е при другите хора, но при мен е така.

Доброто можеш да го направиш като махнеш злото в себе си, но уви дяволчето в мен продължава да работи и доброто не може да изскочи.

От къде идва дяволчето?

-  То е най-красивото нещо. То е другата част на живота ни. Трябва да има дяволчета, за да има ангели. Ако има само ангели, ще е пълна скука.

Как се определяте сега, след толкова години на сцената и в живота?

-  Детето е още в мен. Това е свързано с кръвта, която е влязла от майка ми, баща ми, дядовците ми в мен. Тази кръв, която ври и кипи - тя не се развива като мисъл. Моят пубертет продължава да се развива, но това е начинът да работя. Съпругата ми Райна много пъти ми се кара, защото правя пълни глупости, но жената е най-великото нещо на света.

Колко години сте заедно с Райна? Обичате ли я още?

-  50 години сме заедно, преминали сме през какво ли не. Сега ние сме един човек, един организъм.  

Как да не я обичам, макар че не можеш да определиш какво е любов. То е болест. Ако няма болезненост, въобще няма и любов. Макар любовта да не е истинска, понякога лъжовна, тя е красива лъжа, как да кажа – истинска лъжа, но красива.

И в театъра ли е така?

-  О, да. Театърът е тотална лъжа. Животът е лъжа.  

В интервюто са използвани въпроси и на други медии!