Гост на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com тази неделя е Ясен Димитров – виртуоз на клавишните, свирил в популярната група „Сънрайз“ и с музиканти като Джон Лоутън и Кен Хенсли от „Юрая Хийп“. Каква е неговата история – прочетете в следващото интервю.

Вярно ли е, че от 5-годишна възраст си музикант?

Даже от по-малък. Имам снимки от на 2-3 години как седя пред пианото. Разбира се, тогава още не съм свирил. Но от 5-годишна възраст съм започнал да уча пиано и оттогава вече 45 години съм музикант.

Знам, че и двамата ти родители са музиканти, те ли те насочиха по този път?

Да, може да се каже. И двамата ми родители са музиканти. Майка ми доскоро беше шеф на катедра в музикалното училище в Бургас, а баща ми е един от най-големите български диригенти. Аз до 11-12-годишна възраст като всяко едно дете други неща ме интересуваха, исках да играя, трудно ме заставяха да свиря. Но в един момент нататък сам се определих, че искам да стана музикант. А намерих себе си в това особено като открих и рок музиката, която свързах с класическата и целият ми творчески път върви по този начин.

Но едно време почти всичко в рока беше апокрифно – аз ходих, търси плочи, купувах, учих текстове и т.н. Всичко това развива у едно дете вкус към ценностното. Не беше лесно, но мисля, че това, през което съм преминал, особено много формира музикалния ми вкус. Разбира се, той се дължи най-вече на класиката, защото по-велика музика от нея няма.

Логично, ти завършваш музикалното училище. А след това започваш да свириш в може би първата рок група в Бургас – „Дъга“. Как се случи това?

1985 година мисля, че беше. Обади ми се един от китаристите на тогавашната „Дъга“ – Чавдар Пеев. Някъде чул от някого, че аз свиря рок музика. Така се запознах с тях и започнахме да свирим заедно. Не съм сигурен, че това е най-първата бургаска рок група, може би е имало и други преди нея, но да кажем, че тя бе най-успешна. Това име по онези времена не се извоюваше чрез медиите, защото тогава никой не те пускаше по телевизията – там присъстваха групи като „Щурците“, ФСБ, „Сигнал“. Просто отиваш да свириш еди-къде си, виждат те хората и те харесват или не те харесват.

Впоследствие „Дъга“ се трансформира в „Сънрайз“. Това стана през 1991-2 година. Тогава „Сънрайз“ се превърна в една от най-успешните по-нови групи в България. Уви, не успяхме да станем медийни, както го направиха много други групи. Но то си има ред причини за това. В България просто не съществува музикален бизнес, защото на една такава територия с толкова малко хора ти де факто нямаш пазар. Както казваше Пламен Ставрев – в България рок музиката не успя да се случи.

За „Сънрайз“ емблематично остана това, че успяхте да свирите с музиканти като Джон Лоутън и Кен Хенсли от „Юрая Хийп“. Как направихте тази връзка с тях и как въобще те дойдоха да музицират в България?

Джон Лоутън го доведе един български промоутър за първи път на рок фестивала в Каварна през 2005 г., където свиреше с Б.Т.Р. Аз тогава се запознах с него, но съвсем делово. Няколко години по-късно успях да го поканя в Бургас, направихме един концерт. След това дойдоха двамата с Кен Хенсли. Не е имало никакъв проблем да се запозная с тях, те са едни съвсем нормални хора, не се правят на големите звезди. Аз си говоря с тях все едно си говоря с теб, правим си майтапи и т.н.

В един момент дойде идеята да презапишем песента „Джулай Морнинг“ като кавър версия, като и те да участват в записа. А и Кен Хенсли е автор на песента. Те се съгласиха на това начинание. Направихме един концерт на „Сънрайз“ на фестивала „Аполония“ в Созопол, като накрая те излязоха на сцената като специални гости и изсвирихме 4-5 неща заедно. По-късно аз започнах да работя с Джон Лоутън, но с една друга формация, в която участваха Митко Семов – барабанистът на „Сънрайз“, Светослав Михайлов и Георги Русев от Г.Р.А.С. Кръстихме групата „Найт Хийт“ и започнахме да свирим доста често с Джон Лоутън. Ходили сме и в чужбина – в Москва, в Букурещ, и на много места из България.

По-късно ми се обади Кен Хенсли и с него направих няколко концерта у нас с други български музиканти. И досега поддържаме някакви отношения, но и двамата вече са доста възрастни и нямат такава честа концертна дейност.

„Сънрайз“ се разделят през 2011 г.?     

Всъщност ние се разделяхме и събирахме няколко пъти. Но да – през 2011 г. имаше едно неуспешно турне с участието на Кен Хенсли. Беше един много голям проект, но уви – по средата на турнето то се прекрати. Оказа се, че финансирането не е направено и стана една голяма патаклама, което рефлектира и върху нашите отношения в групата.

И ти накъде пое след това?

Реших да направя един клуб – „Тен Фингърс“, където да свирят групи на живо, но да правят това, което те искат като музика, а не някой да им поръчва какво да свирят. Заведението съществува и днес и аз се занимавам с него, тъй като осъзнавам, че няма как да съм свирещ музикант в България, защото човек не може да се изхранва само от това.

Междувременно участвал ли си в други музикални проекти?

Непрекъснато съм участвал в някакви проекти, свирил съм и с Джон Лоутън, и с Кен Хенсли. Имам няколко свои неща, но песните не се пишат на килограм, а тогава, когато имаш какво да кажеш. Бях направил и една акустична група „Фейт“ – пак беше рок музика, но представена по един доста по-семпъл вариант.   

Какъв съвет би дал на млади български групи, които искат да свирят рок музика?

Бих ги посъветвал да се образоват. Защото 90 процента от младите музиканти си мислят, че просто взимаш една китара, започваш да имитираш някой известен китарист и те нещата стават ей така. Музиката има една много огромна база, върху която стои всичко. Ако ти я нямаш тази база, винаги си оставаш на аматьорско ниво. Музиката си има език, има си писмо, има си фактура като всяко едно нещо и то никак не е просто. Младите музиканти си мислят, че това не е важно – аре бе, какво ще се занимаваме с хармония, с ритъм, с полифония… Те не разбират, че това е начинът, по който музиката се изгражда въобще и всяко едно нещо си има обяснение защо е така. Но това вече е въпрос на образованост.

И аз, като слушам Бах, Моцарт или Бетовен, се чудя как са ги писали тези гениални неща. А всъщност всичко там е такова, каквото трябва да бъде, има си правила в тази работа. Много голяма част от музиката всъщност е математика, няма случайни неща, всяко нещо си идва след другото, има си логическа подредба.

Когато навремето си започнал да свириш на хамънд орган, кои са образците, от които си се опитвал да черпиш музика?

Свиренето на хамънд орган пак е тръгнало от класическата музика, това е инструмент, който замества големия църковен орган. В рок музиката го вкарват музиканти като Джон Лорд, Кийт Емерсън, Рик Уейкман, дори Кен Хенсли, макар че той е по-скоро композитор. Бих споменал и Джими Смит в джаз музиката. Не си спомням кой от тях съм чул първи, но вероятно „Бийтълс“ са ми повлияли много силно в началото, след това бяха „Юрая Хийп“, „Дийп Пърпъл“, после групи като „Йес“, „Канзас“ и изобщо тези, които са ми най-любимите – този тип прогресив арт рок, в който има съчетание на страшно много стилово различни неща в една композиция. Тяхната музикална картина е много по-пъстра, по-широка, отколкото тази на стрейт рока, който свирят групи като „Ей Си/Ди Си“ например. 

Планираш ли да запишеш нещо ново авторско, ако не албум, то поне отделна композиция?

Музиката не се пише на килограм, тя ти идва. Когато ти дойде, се получава. Когато я насилваш – нищо не става. Аз не искам да пиша музика, която не е дошла интуитивно от мен, ами просто съм седнал и съм започнал нещо да търся. По този начин според мен има някаква неискреност в цялата работа и аз не харесвам такъв тип музика.

Последната своя песен, която записах, се случи точно така. Бях на гости на Фил Джаксън – един приятел англичанин, в бургаското село Брястовец, където живее. Той пише текстове за песни и дори вторият най-голям хит на „Масив Атак“ е по негов текст. Той ми показа някакви текстове, аз се зачетох в тях и в един момент попаднах на един, който страшно ми хареса. Казах му да ми го даде. Трябваше ми точно около ден и половина-два и моментално в главата ми започна да се ражда песен, която после записах – казва се „Ground, Light, Heat and Rain“. Това е начинът да направиш песен според мен – да ти дойде музата, а не да се опитваш да я направиш зорлем.

Та на въпроса – затова не мога да кажа, че имам еди-какви си планове, че ще седна и ей така ще запиша още пет парчета. Когато нещо ми направи впечатление и ме накара да го направя, тогава то се случва. Музиката е някакъв език, който ти ползваш, за да кажеш на хората нещо. Не мисля и че музиката е за забавление, да се възприема като нещо, което да забавлява хората. Говоря за сериозната музика – на Бах ли ще се забавляваш или на Бетовен? Те ти казват нещо, а ти какво – ще танцуваш и ще подскачаш ли? Това са смешни неща.

Е, има и такива, които го правят. Например Андре Рийо, който забавлява хората с класическа музика.

Да, защото това са търсени форми, за да могат класическите музиканти да изкарват пари. Но сериозните музиканти излизат и просто свирят, те не са палячовци. Всички търсят начини за преживяване в един момент и когато ти си класически музикант, ако не искаш да вървиш по трудния път, тръгваш по лесния. Дори Дейвид Гарет, който е много добър цигулар, прави същото нещо. Но има и много големи цигулари, които никога няма да го правят това нещо, Джошуа Бел никога няма да го видиш да подскача по сцената. Нашият страхотен цигулар Светлин Русев също не е атрактивен, той свири музика човекът, не се занимава с шоу. Другото е шоубизнес. Както казва Росен Сеновски: „Ти къде намери думата музика в думата шоубизнес?“

Но той самият си признава, че се е пренасочил от по-сериозната музика към по-комерсиалната, за да има по-голям пазар?

Точно така е. Но това е въпрос на избор. Аз си знам какво ми коства моят избор, той си знае какво му коства неговият.

Накрая искам да те попитам има ли някакъв шанс „Сънрайз“ отново да се съберат, за да направят нещо заедно?

Всъщност ние почти всяка година около Коледа правим по едно свирене тук в бара. Замислям и тази година да го направим, само още не съм уточнил датата. Но за по-голям проект – то трябва да има някакъв смисъл да се направи. Никой все още не ни е предложил да свирим на някакъв концерт. Ако има такова предложение, то се обсъжда и се решава дали да се приеме. Засега свирим само по веднъж в „Тен Фингърс“, за да си начешем крастата и да зарадваме много хора, които пък искат да си спомнят за едно време. Но за по-сериозни неща не е ставало дума, защото всеки е нанякъде, участва в различни проекти.