Янчо Желев е директор на Затвора Бургас, преди това е бил ръководител на Затворническо общежитие Дебелт.
Екслузивно интервю за новинарски сайт Gramofona.com в деня на професионалния празник на работещите в затворите.

 

Почти година сте директор на Затвор Бургас, какво успяхте и какво не усляхте да свършите за това време?

Първо подобрих микроклимата в затвора, тоест създадох условия служителите да работят по-спокойно. Второ опитах се да минимизирам до голяма степен субективния фактор и всички решения, които се вземат да бъдат на база закона, а не на база личните впечатления. И трето – благодарение на съдействието на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се подобриха и част от битовите условия в затвора, както за лишените от свобода, така и за служителите.


Какво означава „на не база личните впечатления“, какви са били тези решения?

Съществуваше едно мнение, че затворникът е с предимство пред служителя, който е след лишения от свобода. Това нещо, този мит се разби и служителите, и лишените от свобода са равнопоставени пред закона. Тоест няма тежест на единия или на другия, след като нарушават закона, двете страни си носят последствията. (б.р. –редакцията на Gramofona.com припомня, че имаше оплаквания, че е направен ремонт само на корпуса на лишените от свобода, а администрацията на затвора продължава да работи при лоши условия)


От колко време сте в системата на затворите?

От 1 юли 2004 година. Почти 20 години. Заемал съм различни длъжности в затвора, така че няма място, което да не ми е познато. Включително като главен надзирател, човешки ресурси, като началник на един малък затвор, който е по-голям от някои съществуващи в момента, имам предвид Затворническо общежитие Дебелт и като инспектор социална дейност.


В Дебелт условията за лишените от свобода са на много високо ниво, сградата е санирана, оборудването е модерно, а до медиите стигаха сигнали за абсолютен противовес с централната сграда на бургаския затвор, разказваха за уриниране в кофи и липса на елементарни условия. Така ли е?

Това нещо е прекратено още през 2017 година, когато беше извършен ремонт на корпуса на затвора в Бургас, така че във всяко спално помещение си има санитарен възел. Разликата между Дебелт и корпуса на затвора е, че в Дебелт във всяко санотарно помещение има и душ, докато тука (б.р. - централния затвор Бургас) има бани на етажа и се ползват по график. Но във сяка стая има санитарен възел с течаща вода.


По какви проекти и програми работите към днешна дата?

В Дебелт е затворническо общежитие и е направено по Норвежкия финансов механизъм. На 13 януари беше направена първа копка на проекта на затворническо общежитие Строител с едно специално отделение, което е новаторско за България и отново е по Норвежкия финансов модел. Нарича се "къща на средата на пътя" и е за лишени от свобода, които изтърпяват дълго наказание, а знаете, че условията отвън се развиват динамично, а една част от лишениете от свобода нямат представа какво е извън стените на затвора. В това отделение им дават възможност да се адаптират. Това отделение им дава възможност те да се запознаят и да намалят риска и стреса от една напълно непозната среда. По този начин се работи в Кралство Норвегия и ние използваме техния опит.

 

Често ли се случва лишените от свобода за дълго време да не искат да напуснат затвора?

Има едно понятие при психолозите, което се нарича „хотелски синдром“. В затвора човек живее по график, храни се по график, казват му какво да прави и той изгубва инициативата и самостоятелността. Това е явление, което няма как да бъде избегнато при дългите присъди, все пак става начин на живот и ако няма отвън кой да го посрещне и да му помогне, той няма какво да прави и се връща обратно, когато няма подкрепа отвън.

 

Случва ли се често затворници да забравят да се върнат от отпуска?

Много рядко, по-скоро има такива ситуативни отклонения от работни обекти, които се дължат на някакви причини, свързани с лични взаимоотношения в семейството. Най-често в ромската общност и е свързано с това „жената избяга, взема си друг мъж“ или „децата ми няма кой да ги гледа“. За миналата година имаме два случая на незавърнали се от прекъсване на наказанието, което е съвсем различно. При определени случаи Окръжна прокуратура Бургас прекъсва наказанието на лишените от свобода и в двата случая беше по заболяване. Двамата лишени от свобода не се върнаха и бяха обявени за издирване, заловени и върнати обратно в затвора.

 

Системата страда от липсата на надзиратели в цялата страна, как се справяте в бургаския затвор?

Към момента щатовете за надзиратели в Бургаския затвор са потчти на 100% заети. Последната група от надзиратели в момента са на обучение в Учебния център в Плевен, очаква се да станат пълноценни надзиратели май месец. Има по едно-две места в някои от поделенията незаети, но е въпрос на време да ги запълним. По-скоро проблемът е в качеството на кандидатите, а не толкова в броя на надзирателите.

Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде надзирател?

Доста са, първо трябва да е овладян като човек. Да може да държи емоциите си, да ги сдържа, да е честен, да е отговорен към задълженията си. Не трябва да забравяме, че служителите и с външния си вид, с поведението си, начинът по който издават разпореждания и начинът, по който се държат с лишените от свобода, също възпитават. Затова и говорим за надзиратели, а не за пазванти. Ролята на надзирателя не е само да охранява, той надзирава и показва как трябва да се държи човек. Той е учител за лишенитe от свобода!