Владимир Димитров: Работя години наред, за да тръгнат в Странджа туристи с раници

Владимир Димитров е председател на Сдружение „Зелена Странджа”. По образование е лесовъд, за кратко бе началник на Природен парк Странджа. Дейността му в Сдружението е свързана с маркирането и популяризирането на различни маршрути, разкриващи красотата на планината. Кой е мечтаният маршрут на Димитров и защо Странджа е толкова прекрасна? Интервю на Грамофона нюз с Владимир Димитров.

Владимир, откъде дойде идеята за създаването на Сдружение „Зелена Странджа”?

-  Сдружението съществува от 2007 година. Започнах активно да се занимавам с него след като приключих с държаваната работа. Записах се да уча в Лесотехническия университет, защото ми харесваше да ходя не само в гората, но и по планините. Получи се така, че работех в Горското и все бях в гората по някакъв проблем, но не и да се насладя от това да работя чистата лесовъдска работа. Първоначално започнах работа в Горското стопанство в Сливен, където изкарах 2 години. След това се преместих в Горското в Малко Търново, за да работя сред хубава гора, защото в Сливен такава гора няма.

Какво толкова има в Странджа планина, че чак сменяш работата си заради нея?

-  Всеки сам за себе си намира това, което му харесва в гората. Самото присъствие в гората е едно зареждане.

През зимата по-трудно ли се правят походи в Странджа?

-  Лошо време за походи в гората няма. Сега е добре да се ходи, защото не е горещо и човек не се поти толкова. По-бързо се върви, а и ги няма мушичките, които са през лятото.

Разрастват ли се маршрутите на Сдружението?

-  Почти покрихме цялата територия на Странджа и няма село, през което да не сме правили маршрут, а в някои села и по няколко. Засега само минаваме, за да отъпчем пътеката, а някой ден може и да ги маркираме.

Къде предпочиташ най-много да ходиш и има ли места, където никога не си стъпвал?

-  Почти навсякъде съм ходил в Странджа, но има места, на които никога не съм бил. Винаги се стремя от една страна да предлагам разнообразие на редовните туристи и същевременно да обхванем всички села и цялата територия.

По какви критерии правите маршрутите?

-  Те са подбрани според сезона и метеорологичните условия. Винаги имам резервен вариант в зависимост от групата туристи и това как се движим. Винаги гледам в маршрута да има някакви забележителности – природни, исторически или светилища. Според интересите на туристите могат да се направят различни маршрути. В Странджа водещото е природата. Понякога се насочваме към светилищата, друг път към културните обичаи, каквото е нестинарството.

Хора от вътрешността на страната ли се включват повече в туровете или бургазлии?

-  Предимно бургазлии. Има и чужденци, които живеят тук или са туристи за кратко. Има такива, които идват от различни общини от област Бургас. Включвали са се хора от Сливен и Ямбол също, но при тях е по-трудно, защото преходите са еднодневни и всичко е свързано с време и пътуване.

Много често ми се обаждат хора от по-далеч. Софиянци имат голям интерес към Странджа. Те искат да обявявам маршрутите за година напред, за да могат да се организират и да могат да съчетаят почивката си по морето с преходи. Това не е лошо, но чисто организационно за мен е доста трудно. Когато имам много обявени наведнъж събития, цялото ми време минава в говерене по телефона и уговорки. 

Разкажи ни за някоя интересна случва по време на поход в планината?

-  Миналата година правихме опит за втора международна среща на Вълчанов мост, на който много често ходихме преди да направят оградата по границата. Първата среща беше преди три години, през март и беше инцидентна. Маршрутът до там е страхотен, защото гората е вековна и запазена.

На първата среща имаше над 300 души на самата Резовска река, на границата от българска и турска страна. Имаме наши приятели от Лозенград, които им хареса подобен тур и следят дейността на Зелена Странджа. Самите те пожелаха срещата на Вълчановия мост да стане традиционна.

Втората среща не се осъществи, защото при тях имаше политически проблеми, а при нас се строеше оградата. Пробвахме на институционално ниво да направим събитието мащабно, но не се получи.

Миналата година се разбрахме без да казваме на никого да направим поход с приятелите ни от Лозенград. Въпреки че всичко им беше уговорено, в момента в който тръгнали пеша от най-близкото село до Вълчанов мост, ги спрели техните войници и не ги пуснали, без да им обясняват защо. Когато отидохме на другия бряг ни чакаха около десетина войника, да не би случайно да пресечем границата.

А попадали ли сте на бежанци?

-  Само на следите им. Виждали сме дрехи, бутилки от вода, но това беше преди 2 години. Носят се слухове, че продължават да минават, но тъй като се движим на големи групи, те ни усещат по-рано и дори и да има бежанци, те се крият.

Какви проблеми виждаш в планината?

-  Няма проблеми, които са само за Странджа. В Странджа няма толкова незаконна сеч, дори на места изобщо липсва и се сече както навсякъде другаде, но с тази разлика, че незаконната сеч е по-малко, защото липсват хора, които да я правят.

Кои са най-посещаваните обекти в Странджа?

-  Много добър пример за по-бързо развитие на туризма в Странджа в Бегликташ край Приморско. Там от три години Общината облагороди района, направи по-хубав път и цяло лято има екскурзоводи, които изнасят беседи. Отделно и рекламата, която правят, доведе страшно много туристи.

Мястото наистина е доста посещавано. От миналата година дори отвориха един стар път през гората, който не минава през Приморско.

По подобен начин може да се развива туризмът и във вътрешността на Странджа. Добре е да се прави повече реклама и хората да бъдат информирани как могат да стигнат до самите места. Засега информация просто липсва.

Кой е маршрутът, за който копнееш? Докъде искаш да стигнеш?

-  Имам една голяма мечта - маршрутът от Елхово до Ахтопол, който вече се сбъдва. Маркировката на терен е почти сложена навсякъде. Направихме и сайт, в който всеки  публикува информация за настаняване и хранене. Туристи от цялата страна имат голям интерес към този маршрут. Той ще им даде възможност да посетят Странджа и чрез него ще могат да са сигурни, че няма да се изгубят, ще знаят къде може да нощуват и къде да се хранят. Ще изберат и какво да разглеждат, защото има много забележителности. Хората искат да дойдат в Странджа, но информацията за забележителностите и самата планина не е достатъчна и не искат да поемат риск.

Колко време е необходимо да се премине този маршрут?

-  180 км и всеки ще го изминава за колкото време може. Може да не се изминава наведнъж, а на етапи. Хората сами ще си решат и ще си резервират нощувките, защото по селата има достатъчно места, където да се спи.

Надявам се с времето туристопотокът през Странджа да стане постоянен. От това ще имат ползи и местните хора – те ще настаняват туристите, ще ги хранят, ще им предлагат различни други услуги.

Има ли шанс планината да е пълна с туристи през цялата година?

-  Всички тези години работя, за да тръгнат туристи с раници в Странджа. Такъв турист значи, че той е тръгнал за повече дни и който върви пеша или с колело, но обикаля и разглежда забележителности. Такъв вид туризъм с раници в Странджа може да се развива през цялата година. Странджа е достъпнане само през лятото. Дори и сега, когато има 20 –сантометрова снежна покривка, не е трудно да се върви, а и красотата на планината е друга. Не е както на Рила и Пирин да има лавини, виелици и да е непроходимо.

Какво е за теб Странджа и по колко време прекарваш там?

-  Аз съм от Ямбол, но повече от 15 години Странджа е моят живот. През цялото това време не само работатата ми е свързана със Странджа, но и съм живял 4-5 години тук. Съпругата ми е пък от Малко Търново.

 

Снимка:Личен архив