Владимир Илиев е роден на 18 февруари 1999 г. в Карнобат. Десетокласник е в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“. Актьор е в Младежкия театър „Хоризонти“ към местното читалище, координатор е на БМЧК – Карнобат. Пише стихове, разкази, приказни истории.

Влади е един от четиримата наградени ученици от Бургаска област, които ще посетят Европейския парламент в Брюксел.

Неговото есе в конкурса „Европейско междучасие“ на тема „В каква Европа искам да живея след 5 години“ бе едно от 27-те, които дадоха възможност на авторите им да видят наживо сърцето на Европа.

Стихотворението му „Молитва без мас и силикон“, посветено на Васил Левски, бе отличено с трета награда на читалищния конкурс, посветен на 3 март в Карнобат.

За младия Владимир свободата е отговорност, любовта е вдъхновение, книгата е нов свят, белият лист е емоция, знанието е зрънце надежда, а родината е всичко.

- В твоето есе четем, че Европа е старица, която не можеш да си представиш, че е била млада. Защо?

Старостта е символ на мъдрост, на болка, на житейски опит, а младостта свързвам с наивността. Европа никога не е била наивна, винаги е страдала, защото е имало толкова много войни, толкова много кръв се е проляла на тази територия, толкова много хора са загинали, за да защитават своите идеали. Кажете ми при такива страдания как да си я представя млада и усмихната?
 

- В каква Европа искаш да живееш след пет години?

Искам да живея в Европа, в която има равни права и закони за всички държави – колкото и клиширано да ви звучи. Разбира се, осъзнавам, че за да сме равни, трябва да сме на едно ниво, а честно казано България има много да се променя и развива още докато стигне нивото на Белгия примерно. Затова искам да живея на един континет, на който хората се борят най-вече за своите права и за своята градация.

- Би ли си избрал да живееш на друг континент?

Не бих си избрал друг континент, защото България се намира в Европа. За мен това е най-красивата страна, единствено нейните поети и певци са ме вдъхновявали. Националните й герои са ме карали да се чувствам горд. Тук е и моят баща – човекът, на когото дължа всичко и който винаги е правил всичко за мен – категорично не бих си избрал друг континет и в никакъв случай друга държава!

- Координатор си на младежката организация на БЧК- Карнобат – какво е да си координатор? Как се развива дейността на местните червенокръстци?

Да си координатор най-вече е отговорност. Моята задача е да бъда връзката с щаба ни в Бургас, да събирам членовете ни и заедно с тях да организираме акции, които да са в помощ на обществото.Често хората ги е страх да си вземат нещо от нас или да ни отговорят на даден въпрос, защото си мислят, че ще им искаме пари или ще ги използваме за нещо лошо.Доста хора ни и подминават и дори нагрубяват. Това ме натъжава, защото повече хора са намръщени и сърдити.И знаете ли, не ги обвинявам, защото цял един български народ е такъв- намръщен и сърдит. Най-важното е да помагаме, защото аз вярвам, че сме създадени, за да си помагаме!

- Каква литература четеш?

Нямам точно определен предпочитан стил, просто обичам да чета. Харесвам поредицата за ,,Хари Потър“ – любимата ми е. Харесвам и ромнатични книги. Напоследък чета много книгите на Никълъс Спаркс, но намирам време и за български автори. Обичам да чета поезия. Пейо Явор ми е любимият поет.

- Да си на 17, да изучваш усилено английски език, да учиш уроци, да отстояваш гражданска позиция, да влизаш в роли на сцената в Младежкия театър, и да си с широка душа на поет и писател – за какво мечтаеш?

Аз мечтая за много неща, но може би най-важното нещо, за което мечтая е да успея да се реализирам в България със своята специалност, която ще избера да уча и после да работя. Мечтая един ден дапубликувам книга.

- Тъгуваш ли и за какво?

Доста често ми се случва да тъгувам. Лесно се натъжавам от различни неща. Дори от една статия в някой сайт или ако на някой мой приятел му се е случило нещо лошо, веднага ми става мъчно и съпреживявам болките му. Най- тъжно и даже страшно ми става обаче, когато се чувствам чужденец в собствената си държава. Не е честно, не трябва да е така, а такива моменти има всеки млад човек ежедневно.

- Имаш ли страхове, какво те плаши?

Аз не обичам да се страхувам, но страхът е нещо човешко. Страх ме е най-много за близките ми, за моите приятели, ако те са добре и аз ще съм добре. Страх ме е също и за бъдещето ми, защото с всеки ден положението в страната, в малкия град, в който живея, става все по-лошо. Страх ме е след години да не заличат толкова много българската история, че накрая да излезе, че пет века България си е била напълно добре и е нямало нищо кой знае какво – напоследък имам чувството, че точно това искат да ни втълпят!

Молитва без мас и силикон


Къде си ми, Левски, къде си -
да намажеш филията с мас,
да запушиш устите на тези -
идеалите заменили за мазна власт?

Няма ,,чиста и свята Република“!
Те и нея обесиха, Левски.
Окачиха ни на въжета груби,
стягат примката на България днес.

Къде си ми, Левски, къде си -
в общ гроб да ги положиш -
фалшивата ни демокрация и власт?
А после за душите ни да се помолиш…

България – безлюден храм с една икона,
на нея ти, потънал в прах…
Простени да са чалгата и силиконът!
Да те забравим – ще е смъртен грях!