Старши треньорът на футболния „Нефтохимик“ Викторио Павлов говори откровено за проблемите и неяснотите, които се струпаха на клуба в последните дни. В интервю за клубния сайт той призова за обединение в името на голяма цел – спасението на отбора и на зелената марка, която дълги години носеше радост на бургазлии.

Г-н Павлов, каква е ситуацията в Нефтохимик. В медиите се тиражират всякакви информации?

Положението е много тревожно. Аз лично поех отбора преди около два месеца заедно с Петко Медвецки. Ние имахме за цел да спасим „Нефтохимик“. Започнахме в движение с един доста ограничен бюджет. В началото договор имаше само един играч – Цветомир Цонков. Сега осем футболисти са с професионални договори заради ограничените средства, това е нещо, с което ние се съобразяваме. Мога да кажа, че се вместихме в тези пари, които ни бяха обявени като параметри. Не беше лесно. Много футболисти ни отказаха заради ограничените заплати. Бройката е голяма, над 70. Разговаряхме с над 200 играчи и все пак успяхме да сформираме в движение един състав. Изиграхме четири мача, спечелихме една точка, можехме и повече, но това е реалността. С Петко Медвецки работим денонощно по проблемите. Смятам, че този отбор има бъдеще, но е необходимо обстановката да се нормализира…

Какво означава това?

В клуба в момента има два лагера, които воюват помежду си. Това се отразява много тежко върху цялото дружество. От седмици в касата на „Нефтохимик“ има 0 лева. Да, точно така – 0 лева. Има натрупани задължения, има напрежение. Не е моя работа да влизам в детайли, но желанието ми е войната в клуба да спре. Нека всички хора в ръководството да се обединят в името на общата цел. Тя е „Нефтохимик“ да продължи да съществува, да го има и да радва феновете в града.

Заявявам, че в събота ние ще излезем и ще играем в мача срещу Добруджа въпреки големите проблеми. Ще играем без премии, за честта на отбора и за бургаската публика. Ние сме благодарни на феновете за подкрепата и очакваме така да бъде и в събота. Войните обаче трябва да спрат. Това унищожава „Нефтохимик“. Очаквам и обществена подкрепа за клуба. Бургас заслужава да има отбор в професионалния футбола. Аз съм играл като футболист на този стадион и знам какво беше „Нефтохимик“.

Благодарен съм на момчетата, че стискат и се хвърлят във всеки мач на мускули. Така обаче не може да продължава вечно. Работим при ненормални условия. Ние все още нямаме екипи, тренираме на различни терени, преди два дни почти ни изгониха от квартирите и хотела, но след това ни върнаха. Спряна е и храната на играчите.

Положението е трагично, но аз пък казвам, че ако ръководството се обедини, клубът може да оцелее и да остане в професионалния футбол. Не мога да искам нищо повече от момчетата на този етап. Не искам и да ги подвеждам. Просто апелирам за разум.

Оптимист ли сте?

Не знам какво да ви кажа. Тази неяснота, тези лагери в ръководството… Много е трудно. Аз искам „Нефтохимик“ да го има. Бяхме поканени с Медвецки с тази цел. Искам да го има този отбор и да радва феновете. Пак повтарям, че е нужна и обществена подкрепа, нужно е съдействие и разбиране. Нека всички да се обединим в общата голяма цел – ръководство, треньори, играчи, фенове. Надявам се да стане така. Няма време, решенията трябва да се вземат бързо и да се действа… В противен случай „Нефтохимик“ загива.