Митко Иванов е художник от Бургас. Роден е през 1964 г. в Елхово. През същата година семейството му се премества в Бургас, където живее до днес. Завършва средно образование в Художествената гимназия в Казанлък, специалност „Изящни изкуства“. Висше художествено образование придобива във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Графика“. Няколко години преподава изобразително изкуство. В периода 2012 - 2018 г. е два мандата председател на „Дружество на художниците-Бургас“ - една от най-големите арт организации в България. Каква е равносметката на Митко Иванов след шестте години работа в дружеството? На какво ще обръща повече внимание оттук нататък един от изявените бургаски творци? Едно специално интервю на Грамофона с Митко Иванов.

 

Г-н Иванов, колко изложби ви минаха през главата, докато бяхте председател на Дружеството на бургаските художници?

-  Около 100, извинявам се за кръглото число . Разбира се, нашата работа не се измерва с брой. Равнището на художествения продукт е по-важно. Имахме много силни и не чак толкова силни прояви. Ще отбележа като акценти изложбата на Вълчан Петров през 2015 г., а като период – есента на 2017 г. с една изключителна поредица от прояви в нашата галерия. Националната изложба - биенале „Приятели на морето“, съвместно с Община Бургас и Градската художествена галерия през последните години се съхрани като силна национална проява.

Специализирате в областта на иконописта. На стенописите на кои църкви и параклиси в България сте автор? Колко често ги посещавате и кои от тях най-много харесвате?

-  Особена слабост имам към работата ми в параклиса в село Медово. Тя остана незавършена, жалко. В църквата в град Гълъбово съм автор на иконите от старозаветния цикъл на иконостаса. Не съм ходил там след 2015 г. В околностите на Слънчев бряг се намира частен параклис, чието изписване е съвместно дело с Ирена Иванова от 2014 г. Имам участие още в два малки обекта.

Реставратор сте на картини, икони и антикварни предмети. Кое е най-трудно за реставрацията от трите?

-  Трудността се определя не от вида произведение, а от степента на увреждане. В този смисъл безапелационно бих откроил реставрация на фасадното пано (сграфито) на ПСАГ „Кольо Фичето“ в Бургас през 2018 г. Няколко колеги изразиха мнение, че паното би трябвало да се доразруши и да се изпълни наново. Не ми е известно дали в България някой е успял да реставрира толкова тежко пострадало произведение.

На кои известни личности сте реставрирал предмети и коя е най-ценната антика, по която сте работил?

-  Ценности в частни домове не е прието да се коментират. От обществени организации, за които съм работил, бих споменал:  Археологически музей – Созопол, 2009 г, катедралата „Св. Св. Кирил и Методий” в  Бургас през 2010 г, книжарница „Хеликон”, Бургаски исторически музей - 2017 г.

Бихте ли ни разкрили кои ваши произведения са собственост на известни личности?

-  Британският премиер до 2016 г. Дейвид Камерън притежава икона на Свети Никола, картина на Бургаския фар в оригиналния му вид, с релефа на цар Фердинанд I е собственост на Симеон Сакскобургготски, председателят на Народното събрание до 2001 г. Екатерина Михайлова и редакцията на вестник „24 часа” – Бургас имат мои икони.

Има ли проект, който не успяхте да осъществите, докато бяхте директор на дружеството?

-  О, да! Трябва обаче да досадим на публиката с дълъг отговор. Затова ще спомена само: възраждането на Графична база „Тодор Атанасов“ – и като материално състояние, и като дух. Предстои обаче проект, който се надявам новият председател Добрин Вътев да успее да доведе до край.

Трудно ли се опазва културно-историческото наследство на Бургас?

-  Тук отговорът изисква няколко часа. В този град ще видим както безхаберие и некомпетентност, така и напоследък някои добри реализации в опазването. Сериозно обмислям да разработя концепция и да я подаря на политическите сили, както и на бъдещия кмет. Чрез вас медиите бих направил това публично и така ще бъде трудно за всяка власт да взима нелепи решения относно културно-историческото наследство и градската среда, както и да прикрива лобистки интереси.

Кое е нещото, което най-много ще ви липсва от работата?

-  Аз оставам в Управителния съвет на Дружеството и продължавам да бъда „вътре“ в нещата. Ако разрешиш обаче, ще „обърна“ въпроса: Най-МАЛКО ще ми липсва публичността. Това е тежко бреме и не е за всеки.

За кратко бяхте и в политиката. Кое повече ви влече - тя или изкуството и обмисляте ли отново да се занимавате с политика?

-  Е, що за въпрос?! Какво общо имам с политиката, освен че съм краен наивник!

Какви са бъдещите ви планове?

-  Да се науча да бъда егоист. Сега сериозно  - да рисувам икони и да пиша. Да отделям повече време на хората, които го заслужават.

 

Друго основно занимание на Митко Иванов е историографията и опазването на културно-историческото наследство в Бургас. Митко Иванов е автор на три книги, сред които „Мълчанието на Александър“, 2015 г. – единственото съвременно изследване за Коджакафалията, както и на повече от 50 статии. Съавтор е в капиталния труд „История на Бургас“, 2011 г., съвместно с проф. д-р Иван Карайотов и Стоян Райчевски. Има участия по тематиката в няколко научни конференции, включително национални и международни.