Г-жо Иванова, преди няколко дни 150 директори от цялата страна, включително и от Бургас се срещнахте с образователното министерство за новата учебна година. Какви бяха основните теми, които дискутирахте?

Основните теми бяха в няколко аспекта. Първо, осигуряване на безопасна среда за обучение, възпитание и труд. Училището трябва да бъде безопасно и сигурно място, далеч от изкушенията на съвременния свят. Необходимо е да се формира култура на поведение на всички участници в училищната общност, подобряване на условията за ангажираност на заинтересованите страни, вземане на правилни решения за всяка определена ситуация, мотивация за работа, предотвратяване на отрицателни емоции, напрежение, стрес... Изграждане на система за превенция на насилието и агресията сред децата и учениците.

Второ, справяне с преждевременното отпадане на ученици. Напускането на училище е значим социален и икономически проблем. Според министъра Механизмът за приобщаване на децата и учениците дава резултат при записването им, но са необходими допълнителни усилия за осигуряване на тяхната ежедневна посещаемост. Промените целят всяко училище да намери най-подходящия модел за привличането на учениците.

Трето, акцент към практическата насоченост на образованието, което трябва да подготви учениците за живота. Бъдещето е в дигитализацията. Това се постига със създаване на динамична и бързоразвиваща се среда, с въвеждането на ново учебно съдържание и учебници, пренастройване на мисленето и смяна на формите и методите на работа.

Един от приоритетите през следващата учебна година ще бъде и подобряването на взаимодействието между образователните институции и родителите.

Една от темите бе как учителите да имат модерни методи на преподаване. Трудно ли ще бъде педагозите да се превърнат в креативни преподаватели?

Това е предизвикателство пред учителите, които винаги са успявали. Ще успеят и сега. Въпреки че „свободата“ на учителите може да бъде тълкувана разнопосочно.

Най-важното е да бъде въведен компетентностният подход при преподаването. Голямата промяна е да се префокусира системата върху креативния учител. Това трябва да се случи по цялата верига – МОН, инспекторатите, директорите, родителите.

Какво ще бъде новото? От учителя се очаква да бъде мениджър на класната стая и на класа, да прилага различни подходи, нови методи и форми на преподаване, с индивидуално отношение към всеки ученик. Учителят да бъде новатор, да създава и да използва свободно ресурси, които да предостави на учениците, а не да ги остави сами в морето от информация.

„Няма как да усвоим уменията на 21 век, да подобрим грамотността, ако учителят продължава да е лектор, а не лидер на образованието“, каза на срещата министър Вълчев.

Промяната е важна, защото ще позволи на учителите да излязат от строго установените рамки, да покажат импровизация и творчество и да се опитат да научат децата на самостоятелно мислене. Защото това може би е най-важното нещо, което те трябва да научат в училище.

Каква ще бъде новата политика на работа с родителите на децата?

Политиката на образователните институции винаги е била родителите да бъдат партньори, а не врагове и посоката, в която ще се работи и тази година, ще бъде за привличане и приобщаване на родителската общественост към активно решаване на училищните проблеми. Утвърждаването на партньорски взаимоотношения с родителите трябва да бъде постоянен процес, а не епизодична акция по търсене на съдействие в критични или спешни случаи. Училището трябва да е активната страна в намирането на подходящи форми за работа с родителите, които да позволят всеки родител да открие себе си и да се включи според възможностите си. Най-важното - комуникацията с родителите, личният контакт и обсъждане на индивидуалното развитие на всеки ученик като успех и поведение.

Родителите трябва да приемат и реализират идеята, че партньорство е двустранен ангажимент в една обща кауза, при която на равна основа всеки върши нещо, за да има общ резултат, от който и двете страни са заинтересовани и получават удовлетворение от направеното.

Какви мерки се предвиждат за борба със синдрома „Бърнаут”?

Министерството разработва ефективни политики за справяне с „професионалното прегряване“ при педагозите. Мерките в тази посока са подкрепени нормативно - намаляване на административната тежест, по-голямата свобода в преподаването. Също и грижа за физическото и психическо здраве с предлагането на много и разнообразни квалификационни обучения, които да способстват за повишаване мотивацията на учителите. Това включва и работа по много и разнообразни национални и европейски програми и проекти. Важно е и назначаването на повече млади хора с креативно мислене и вдъхновение.

За да се преодолее дефицитът на учители, трябда се се създадат условия за професионална квалификация на педагозите - осигуряване на обучен педагогически състав, с умения за работа с млади хора, активност и творчество на всички нива по различни теми, прилагане на принципи, целящи повишаване качеството на българското образование и доближаването му до европейската ценностна система.

Има ли данни за броя на бургаски учители, страдащи от т.нар. емоционално изпепеляване?

Аз лично нямам информация.

На срещата в София е обсъждано и това екскурзиите на учениците да не бъдат просто пътуване, а да са с планирана образователна насоченост. Какво означава това?

Това означава, че различните ученически пътуванията няма да бъда самоцелни, а строго планирани и със заложени конкретни образователни и възпитателни цели и задачи. В зависимост от конкретната цел на пътуването училището включва в тях поне две от следните дейности: 1. уроци в културни, обществени и научни институции и природни обекти; 2. уроци и занимания по интереси на места и обекти с образователно, културно, историческо или екологично значение; 3. посещение в друго училище за съвместни уроци, за участие в общи изяви или за кариерно ориентиране; 4. посещение в предприятия или обществени институции за кариерно ориентиране и/или уроци за практическа дейност в конкретна работна среда; 5. уроци или занимания по интереси в областта на спорта, участия в спортни инициативи съвместно с други училища, със спортни клубове или с ЦПЛР.

Обсъждани ли бяха нови мерки на възпитателна работа с учениците, която да води към по-добра дисциплина?

Този въпрос винаги е бил на дневен ред и това се вижда от промяната във философията на законодателството. В продължение на 3 години сме свидетели на много промени в системата на образованието, които налагат една последователна политика за промяна на нагласите.

В образованието резултатите се виждат след години. За да бъде училището безопасна територия, са необходими ефективни мерки срещу насилието и агресията в него. Трябва активен спорт в учебно и извънучебно време и здравословен начин на живот. Физическото възпитание да позволи учениците да разбират спорта и физическите упражнения като източник на удоволствие, грижа за тялото и духа, като път и средство за преодоляване на опасности като дрогата, цигарите, алкохола и скуката.

Участието в различни извънкласни и извънучилищни дейности и междуучилищни инициативи правят училището привлекателно за младите хора, желана територия за учене и творене. Нужна е работа по проекти, дейности по интереси, които осмислят свободното време на учениците.

Какво ще пожелаете за първия учебен ден на всички, които са свързали живота и съдбата си с българското образование?

Нека тази учебна година бъде вълнуваща и неповторима, изпълнена с много успехи, позитивни емоции и нови знания.

На добър час! Успешна учебна 2019-2020 година!