- Г-н Чолаков, каква беше 2015 година за Вас?

Работна и ангажираща от гледна точка на международното положение. Смятам, че България добре се справя с международната ситуация и успява да осигури спокойствие на гражданите си.

- 2015 беше и година на избори. Някои общини смениха управата си, успяхте ли да говорите с новие кметове?

Две общини са с нови кметове. Новият кмет на Камено е номинация на ГЕРб и партията, която аз представлявам – Реформаторския блок. Така че Жельо Вардунски го познавам и знам какви са неговите приоритети. Другият кмет е на община Сунгурларе, с него още не сме се запознали. Мисля, че изборите не ни донесоха изненади. Може би причината е, че голяма част от хората са доволни от начина на управление, а тези които не са били доволни, не изразиха активно своята воля.

- Общините в Бургаска област условно могат да се разделят на морски и на такива от вътрешността на страната. Логично морските общини се развиват по-бързо. Къде обаче според Вас е необходимо да се положат повече усилия?

Мислил съм много по този въпрос. Не мисля, че морето е водещо. За мен водещи са хората, които живеят на определена територия. Естествено морските общини имат малко предимство пред останалите. Имаме обаче и общини с развито земеделие като Айтос, Карнобат, Средец. Като че ли в периферията - Малко Търново и Сунгурларе имат нужда от допълнителни механзими и лостове за развитие на тяхната икономика. За мен обаче е спорен въпорсът, как трябва да се разпределят ресурсите за развитието на определена територия. Не споделям мнението, че навсякъде трябва да се опитват да догонват останалите. Мисля, че има места, за които е нормално да се развиват по-бързо. Не бива подпомагането на изоставащите да е за сметка на напредващите.

- Когато поехте поста на областен управител поискахте повече правомощия за губернаторите. Получихте и уверението на бургаските депутати, че това ще стане. Има ли развитие в тази посока?

Това е моя инициатива. Поставих въпроса пред бургаските депутати, защото смятам, че Областна администрация може да бъде по-полезна. Нищо не се е случило в тази връзка и невиждам нещо да се обсъжда за съжаление. Не сме направили нито крачка напред.

- През 2014 година получихме доста горчив урок от природата. Наводненията взеха и жертви. Можем ли да сме спокойни тази зима и свършихме ли си ние работата, за да ограничим щетите при евентуално бедствие?

Благодарение на природата тази година няма проливни дъждове. Истина е, че има ситуации, в които човек е безсилен. Но също така е истина и, че ние като хора не сме правили достатъчно докато не ни се случи бедствието от 2014 год. Превантивната дейност е липсвала. Този урок, който ни даде 2014 ни мотивира през 2015 да положим усилия и в границите на възможното като средства, с които разполага областна администрация да почистим речните корита и да повишим сигурността на населението. В това се включиха и общините.

- Останаха ли критични места?

Има и за съжаление за тези критични места са необходими много средства, с които ние не разпологаме. Ние обаче не чакаме някой да ни помогне. Опитваме и със собствени сили да се справим. Последната идея, над която работим е да кандидастваме по трансгранично сътрудничество и да закупим тежка техника, с която да чистим речните корита и деретата. Така почистването ще е по-качествено и дълготрайно. Смятаме да кандидатстваме и за закупуване на дронове, за да снимаме и изследваме тези райони, в които има наноси и непроходими места. Така че своевременно да отстраняваме тези явзви, за да сме по-подготвени.

- Колко средства ще са неоходими, за да се обезопасят критичните места?

Общата сума за цялата област е над 7,5 млн. Около 1 млн. лева са най-спешните средства за Луда Камчия, река Хаджийска и още две-три такива места, където не може да се чисти на ръка. Такива проблеми обаче има не само в Бургаска област, а в цялата държава. Така че се опитвам да бъда максимално убедителен пред държавата, когато настоявам за финансиране.

- Какво си пожелавате на Вас и на бургазлии през новата 2016 година?

Здравето е на първо място. Оптимизмът да ни съпътства постоянно. Да се научим да бъдем великодушни, но и взисктаелни. Много любов в семейството, успехи в работата и личния живот и да разчитаме на първо място на себе си и своите сили. Ако живеем по този начин, в общество, в което всеки е уверен в себе си, тогава и като общност ще живеем по-добре.