Интервюто на Мая Стефанова в сайта ВИЖ!
Ирена Бранкова е на 38 години и през повече от половината от тях работи с мастило и машинка в ръка, заради което има титулярна слава из тату средите в Бургас. Преди да основе собствено студио в родния град, преминава през школовката на няколко други и усъвършенства уменията си в Слънчев бряг, както и в Германия и Прага. Разказва, че името на Etna Tattoo никога не е било под въпрос, нито е имало вариант да се казва другояче. Знае си го още много преди да го създаде, защото един от близките ѝ приятели редовно ѝ казвал, че е като вулкан и ако някой ден си основе свое студио, то трябва да се казва Etna. Днес за Ирена това е като второ име и дори ѝ се е случвало да ѝ го пишат на рецепти. Към основното си представяне допълва: “Обичам морето, да рисувам и да гушкам Котиту”. Разпитваме я набързо за първите ѝ стъпки в татуирането, за собствения почерк и какво се е променило за времето, в което тя е в бранша.
Как започна твоята история с татуировките?
По татуировките ме запали моята първа любов Пеньо - Мадото от Ямбол. Бях на 16 - млада и зелена. Всичко започна със самоделна машинка от уокмен и така 22 години по-късно имам малко и китно студио за татуировки в родния си град!
Какво се промени за времето, в което ти си в бранша?
Всичко е много различно - просто не знам откъде да започна. Всичко се променя - както консумативите за работа, така и стиловете за татуиране. Има си неща, които хората винаги ще си татуират. Класики. Машинките станаха леки, тихи и с батерии, а хората станаха все по-жадни да експереминтират с телата си.
Как би описала твоя стил - имаш ли специалитет и как го откри?
Имам, да. Той просто се случи, без някаква специална насоченост. Обичам да работя основно с контурни игли и да правя сенки с 3RL. Dotwork speed dots - сенки. Татуирам и други стилове - old school, new school, traditional, geometry, както и минималистични татуировки. Падам си по детайлите!
Кои са най-странните места и неща, които си татуирала?
Ами няма странни татуировки и места за мен. Има луди и смели хора. Бих татуирала навсякъде, без задръжки! Важното е хората да се кефят и да не съжаляват!
Случвало ли ти се е да откажеш татуировка?
Отказваам татуировки, когато не са в стиловете, в които обичам и мога да работя. Също, когато видя, че човекът много се чуди. Ако преценя, че не е сигурен в това, което е избрал, предпичитам да не направя татуировката.
А случвало ли ти се е да татуираш нещо, с което после да не искаш да те свързват?
О, да, разбира се! Особено, докато се учех. Но ние сме хора и не винаги можем да дадем 100% от себе си.
Как се промениха нагласите на обществото спрямо татуировките през последните години?
Ами хората почнаха да си вадят главите от г*зовете! Татуираните хора не са затворници и наркомани. Те са търсачи на изкуство и емоциии. Все повече се качва възрастовата граница за татуиране в България. Просто за всеки тези рисунки носят различни емоции. Едни ги правят заради любов, други от мъка, трети под влияние на алкохол, четвърти - ей сега им е щукнало нещо и се мятат!
Кои са клишетата за татуистите, които най-много те изумяват или които ти се налага все още да преборваш?
Хората с предразсъдъци виждат само татуировките в мен, други опознават душата и после кожата вече няма значение! Да ви кажа - хич не ми пука. Нищо не боря, живея си живота и си свиркам.
Докъде стига изкуството и къде започва бизнесът в татуирането?
Първо работя за име и после за пари. Когато изградиш добра репутация, парите са неизбежни! Изкуство при нас има, когато можеш да рисуваш. Подготвяш собствени модели и не правиш всичко на всяка цена!
Смяташ ли, че в тази работа трябва да си и малко психолог?
О, да. Аз съм си психолог! Научила съм се да разгадавам хората. Понякога изливат душите си при мен. Плачем, смеем се заедно, сприятелявам се с част от тях. Абе, страхотна професия и доста натоварваща психически, но си я обичам! Аз обичам много да говоря, но имам колеги, които не общуват с клиентите си. Всеки си решава.
Повече може да прочетете в интервюто на Мая Стефанова в сайта ВИЖ!
