Жанета Фийлд е изпълнител на Великото Поръчение на Исус Христос: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.” (Марк 16:15) , теолог, поет с китара, писател, художник, публицист, полиглот. Жалко че музикалните ѝ албуми не се продават в специалиализираните магазини, а книгите ѝ в книжарниците, но както казва Жанет: С всяка книга която пишем и издаваме ние се грижим за душите на хората. Ние не сме просто писатели, но душегрижци, а това е специална мисия, която ни е дадена.

През 2008 издава първата си стихосбирка, озаглавена „Дъщеря на Бога“ под редакцията на журналиста-бард Ивайло Диманов. В „Българска Национално Патриотична Телевизия“ като водеща прави авторски предавания в различни рубрики, най-вече в „Младежко Студио“.

Нейната книга посветена на борбата с наркозависимостите „В угасващия пламък има живот“ се появява през 2019 г. През 2020 г.издава романа „Формулата за Спасение“, но този път с псевдонима Жана Лайт. През 2022 сама издава книгата си "Стъпки към съживлението" - богословска, еклесиологическа и есхатологическа литература.

Художник с над 20 самостоятелни и общи изложби в България и чужбина. Основател на University of the Nations Friends - международна молитвена мрежа. Член е на Съюза на Литераторите в България.

 

Животът ти продължава в Англия. Какво те доведе тук? Музиката, посвещението на Бог, поезията, прозата, рисуването?

В БНП ТВ където работех като водеща, директорът на телевизията г-н Манолов съобщи на целия екип, че телевизията има нужда от спонсори и повече не може да плаща заплати, ако не намерим спонсори. Харесвах много работата си и не исках телевизията да фалира. Спонсори в България трудно се намират, но по-вероятно е да се намерят в чужбина. Никога не бях планувала, нито имах желание да живея извън България. Пътувах и правех изложби в различни държави, но това беше различно. Така тази тъжна новина за разпадането на БНП ТВ ме принуди да замина за чужбина. Англия постоянно предлага работа за чистачи по фермите и по фабриките. Заминах и започнах като чистачка първоначално, като през свободното време целта ми беше да открия спонсори.

На следващата година когато се върнах в България и отидох до БНП ТВ, те вече не бяха там. Свързах се с колегите и те ми казаха, че телевизията вече не съществува поради финансови причини. Разбрах, че няма какво повече да ме задържа в България и че след като никой не успя да намери спонсори, тогава по-добре да се върна в Англия.

Като магистър по богословие можех да си намеря работа в България или да работя в друга телевизия, но избрах несигурното предизвикателство да живея извън страната. Не получавах никакво емоционално удовлетворение от работата си като чистачка, нито очаквах от това някакво интелектуално развитие, но скоро се внедрих в Англиканската Църква и там ме поканиха да свиря и пея, заедно с другите музиканти на неделните Богослужения.

Това ми донесе радост и удоволствие, общуването със себеподобни, споделянето на вярата, духовни приятелства. Смених няколко работи от тогава, докато не станах самостоятелно наемащо се лице и започнах да организирам различни тематични изложби и музикални пърформънси. Това е и дейността, която развивам в момента. Наскоро имах изложба с още един британски художник и музикант. Преди това поканих български художник, а за в бъдеще ще организирам изложби на художници от цял свят. Това ми дава удовлетворение и възможност да пиша. Един ден може би отново ще водя предаване, било то в България или извън нея. Това вече не е толкова съществено за мен. Това което знам е, че съм в ръцете на Бог, а това място е най-сигурно, дори светът да се разпада. Бог има план за всеки, но този план се разкрива тогава когато Го последваме... И Неговия план е най-доброто нещо за хората, защото Той обича Своето творение. Истинското щастие, радост, любов и удовлетворение в живота идват от Него. Дано всеки да Го открие.

Съпругът ти Алън е евангелизатор - човек който проповядва библейските откровения за спасението на човешката душа. Женитбата ти с него също ли е част от Господния план за вас? 

Това с търсенето на спонсор е моят човешки повод да дойда в Англия, но Божия план е бил скрит във всичко това. Разбрах го, когато се върнах назад в спомените си в 1998 когато завърших библейското мисионерско международно училище YWAM, което имаше клон в България. Когато учех там и ме подготвяха за мисионер на християнската вяра, имах дълбокото усещане, че един ден ще замина за Англия като мисионер. Не знаех защо точно Англия, нито кога, но години по-късно в 2012 когато се озовах на острова, разбрах, че онова някога странно усещане, сега стана реалност.  

Трудно е човек да разбере по човешки плана на Бог за живота си. Това се разбира само когато е новороден, защото само духовният човек с духовните сетива чува, вижда и разбира Божията воля. Подписа не винаги означава брак в библейския смисъл на думата. Много хора подписват по сметка или да си уредят статута, да изплащат заедно ипотека и др. А библейският смисъл е завет в който участват не само двама души, но и Бог. Бог не би участвал в нещо, което не Го прославя и в този смисъл ще кажа, че бракът е свят и предназначен да доближава партньорите до Бог, а не просто за битов и социален размножителен процес в обществото. Когато Бог е центърът, тогава бракът е тайнство, а не просто битуване и куп спомени от подписването и церемонията. Днес много двойки ползват брака поради различни интереси: нужда от човек до себе си, за статут, за бизнес, за изплащане на ипотека, както казах, за узаконяване на секса, за пътешествия и забавления, или просто споделяне на еднакви възгледи. Да не говорим, че вече има бракове от един и същи пол. Това пък съвсем няма нищо общо с брачната институция, установена от Бог. Лично за себе си ще кажа, както и моят съпруг може да го потвърди, че Бог реши да ни свърже, защото имаме едно и също призвание, едно сърце за Него и едно желание да Го следваме и направим познат на другите.

Бракът е тайнство и ако хората се събират само по плътски критерии, плътско привличане, влюбване, интереси и др, ще изпуснат много, защото основното е духовната връзка. Но това тайнство не би могло да се разбере по естествен път и ако човек първо не търси Божието Царство. Според подреждането на приоритетите, ние получаваме това, което търсим. Англичаните имат един много точен идиом: " You get what you pay for" - "Получавате това, за което плащате".

Цената на нещо, обикновено е равна на качеството му, особено евтините неща често са с ниско качество. Ние взехме решение да платим не земна, но духовна цена. Когато се запознах със съпруга ми, ние правехме едно и също, пеехме хваления и се покланяхме на Бог. В тези срещи на поклонение открихме, че сме един за друг. Неговата и моята харизма се сляха в едно. Разбрахме, че искаме да бъдем заедно и да познаваме Бог във всички измерения на Божията любов. Разбрахме, че Бог иска да ни свърже в завет (защото бракът е завет, не просто връзка) и направихме съответните стъпки като поканихме Святата Троица да благослови нашия съюз. На нашата сватба дойдоха хора от различни църкви и деноминации. Кумът ни беше от баптистката църква, а кумицата от петдесятната, имаше и неутрални, а до олтара ме водеше англикански пенсиониран свещенник, който изигра ролята на бащата, който дава ръката на дъщеря си, тъй като моят баща не можа да дойде. Цялата церемония много ни напомняше на Сватбата на Агнето с Неговата Невяста - Църквата, описана в една от книгите на Свещеното Писание, книга Откровение.

В Царството Божие не влизат само хора от един вид вероизповедание, но там влизат хора от всеки клон на християнската вяра, дори и такива които не посещават никакви църкви, защото критерият на Бог за това кой ще влезе в Царството Му, не е човешки критерий и той не е обвързан с начина на поклонение, но със сърцето и вътрешното състояние и отношение на човек към Бог. Бракът е нещо съдбоносно. Съвършен брачен съюз рядко съм виждала. За мен бракът има смисъл и постига съваршенство, само ако двамата партньори вървят в един път и един призив. За това много хора разтрогват браковете си, защото не вървят в един път, а всеки дърпа към себе си. Поддържането на огъня не е лесно. Устоява само този брак, който е основан на духовните ценности и стабилитет, брак чийто център е Бог, защото Исус Христос е Главата на мъжа, а мъжът е глава на жената, както Христос е Глава на Църквата, така пише в Ефесяни 5:23-33. 

Тази проста формула е ключът към успешен съюз. Ако позициите се разместят и не са на мястото си, не може да има хармония и единство. Любовта започва да се изразходва и изчерпва, защото не е почерпена от Безграничния Източник на любов, а от вниманието и капацитета на партньорите. Ограниченията на човешкото даване на любов имат своя край, но безкрайната Божия любов е неизчерпаема. Благословение в тайнството брак има когато Исус Христос е Главата, както е и Глава на Църквата. Щастлива съм и благодарна на Бог, че не аз търсих, но Той ми намери човекът по Негов избор. А Божия избор е съвършен. 

Да посветиш живота си в служба на Бог е призвание и  саможертва, но провокацията  да  напишем интервюто, беше твоята книга, която  нарекох ,,Наръчник за спасение”. Тя не е единствена по рода си, но е специална и може да помогне на наркозависимите  да намерят светлината. Да проумеят че чистилището за  тяхното падение е вярата. На това ги учиш, а след това разказваш  в ,,Угасналият пламък има живот”. През далечната 1998 година, когато  за тях не се говореше, все едно не съществуват,  когато извръщахме  глави, срамувайки се и страхувайки се да ги погледнем ти превръщаш дома си в болница за телата и храм за душите им. Заедно с Ермила Петрова основавате първата наркокомуна в България. Две смели, силни, милосърдни жени започвате своята борба за другите.

Това, което сте  създали е равносилно на подвиг. Кое те подтикна да помагаш на тези объркани грешници?

В моите тинейджърски години не бяха толкова популярни наркотиците както сега. Преди беше трудно да намериш каквото и да било. Днес има всичко. Преди беше противозаконно да носиш в себе си наркотици. Днес е позволено до определено количество в повечето държави. Преди, пушенето на трева го третираха също като наркотик, днес всеки може да пуши трева и тя е като най-обикновен тютюн. Защо правя този паралел? Защото темата беше табу. Погледнато през тази призма, да помагаш на наркозависими е наистина подвиг, както казвате. Но всичко с времето си. Днес това не е подвиг, а най-обикновено нещо. Преди по църквите никой почти не разбираше и не служеше с освобождение (екзорсизъм).

Днес всеки има достъп до това учение и всеки може да бъде обучен и да го прилага. Да правиш специализирано служение за нарко и други зависимости в една добре подготвена църква която се движи свободно в освобождение, е все едно да сложиш аквариум с риби на брега на морето или да предоставяш лодка, когато кораба е вече на разположение на всички. Както някога да се сдобиеш с библия е било трудно, но днес всеки има достъп до различни преводи. Ние трябва да откликваме на онова което е необходимо и належащо сега, а не да останем зациментирани в миналото. Проблемите на съвремието днес не са наркоманите, макар и да излизат нови и нови наркотици на пазара. Понятието “наркоман” не е същото както преди. То е изменило смисъла си.

Наркоманията с която трябва да се справим днес е изкривената представа за това кой и какъв е човекът. Такава представа може и напълно да започне да липсва в бъдещето. Кризата на идентичността на човека, е една всеобща лавинопомитаща трагедия, която е трудно да се определи като болест, защото е приета за новото нормално. Какъв ще бъде човек, от какъв пол и колко пъти ще го сменя, това е истинската наркомания на нашия век. Наркомания която няма лек, защото не е класифицирана като болест. Наркомания, за която няма центрове за лечение, няма помощ и няма первенция. Напротив, намесата в състоянието и избора на човека от какъв пол ще бъде се счита за нарушение на човешките права. Това означава CAUSA PERDUTA. Ето това е най-страшната наркомания към която трябва да насочим усилията си. 

Как точно Жанета създава първата наркокомуна и трудно ли се помага на зависими - очаквайте във втората част на интервюто.

Нели Арнаудова е нашата „Бургазлийка зад граница“. Тя ни среща с интересни хора, за които Бургас и България са останали в сърцето, но са избрали да градят живота си извън пределите им. Нели е и автор на няколко книги и пиеси, а последната ѝ творба “Приказки за пораснали момичета“, можете да откриете ТУК.