Георги Пейчев е рибар от 30 години. Роден е през 1958 год. в Царево и животът му преминава основно в морето. Завършил е Техникума по корабостроене в Бургас. Работил е в Кораборемонтния завод в родния си град. През 1989 год. обаче организира стачка и е уволнен. Тогава започва да се занимава с частен бизнес, собственик е и на риболовния кораб „Приятел“. За себе си казва, че е може би единственият човек в Царево, който се занимава професионално с риболов. Срещаме се на пристанището, а разговорът ни започва с думите на бившия министър на околната среда и туризма Валентин Василев, че Черно море умира.

Наистина ли морето умира?

- Умират рибарите. Напълно нормално е когато няма кой да върши работата, няма капацитети, няма условия за развитие на тази дейност, да отпадат ред по ред и рибарските мераци. Понеже коментираме, че бивш министър е казал, че Черно море умира и аз да си кажа – това е един канцеларски мишок, който сигурно не е виждал морето, но пък от позицията си от едно голямо бюро, можеш да го чуеш с голяма дума. На времето България имаше риболовен флот, поддържан и подкрепян от държавата. След 1989 година всичко започна да се разпада и останахме ние – хората, които можем и трябва да се занимаваме с рибарство. Ние обаче нямаме средствата и възможностите.

В нашето пристанище в Царево всяка сутрин излизаха около 70 лодки на море. Хората бяха спокойни, нямаше го този административен тормоз. Те ловяха попчета, сафрид и естествено това се пренасяше на пазара. Не в промишлени количества, но имаше достатъчно. Сега в нашето пристанище има десетина лодки на море. От тях 70% не извършват никаква дейност. Инцидентно, в събота и неделя, могат да се разходят. Дребномащабният риболов нито има време, нито има възможности, нито има бъдеще.

Вълкът в морето

- Много ми се иска да се върна и на една тема, която подхванах преди десетина година - делфините. Говоря за тях, защото това е въпрос, който само рибарите могат да повдигнат. Един човек, който няма конфликтни точки с тях не може да говори за това. А за нас делфинът е като вълка в гората. Той е безпощаден спрямо уловите ни, инвентарите ни. Безпощаден е към всичко живо, което е около него.

Това е животно, което вече надхвърля над 2 млн. в Черно море и което изяжда минимум 10% от теглото си на ден. 200 –килограмов делфин изяжда 20 кг. риба. Сметнете ги! Те са 2 млн. делфини, по 20 кг. Това са 40 тона риба на ден! 40 тона риба на ден изчезват, защото това животно трябва да се нахрани.

Има ли решение на този проблем?

- Единственият начин е да се въведе селекция. До 1963 год. е имало специални делфиноловни отряди. Всяка година е имало квота за улов на делфини. Това е идея, която може да се коментира. В крайна сметка когато хората постоянно се оттеглят от този занаят, това означава, че има причина, има проблем. Не може цяла зима да шиеш мрежи и разчитайки на един риболовен сезон от 15-20 дни, делфините да ти създадат проблеми. На мен делфин ми е изяждал мрежа и за мен този ден е бил на минус от всички страни. Аз съм платил гориво, платил съм надник на работниците, а нямам улов.

Делфиноловни отряди? Мислите ли, че някой ще позволи избиване на делфини, та дори и селектирано, те са разумни същества, а са и защитен вид?

- Няма проблем – няма да пипаме делфините, дори и ще ги целуваме ако ни кажат. Дайте тогава да осигурим един фонд за загуби и пропуснати ползи. Знаете ли какво ще се случи обаче? Ще направим още едно министерство с апаратчици. Като им сигнализираш, че имаш проблем ще ти се изсипят 10 човека, ще мине половин година докато ти кажат дали ще платят нещо. И в крайна сметка онези ще изядат 10 пъти повече пари, отколкото делфините. Така е в България.

Май не обичате много администрацията и чиновниците?

- Сега ще ви кажа нещо. Преди дни имаше гости от Испания и Румъния, от Европейската комисия, които бяха в България, за да ни направят някаква проверка, да видят как изпълняваме регламентите. Добре дошли, но нас защо не ни поканиха? Защо не ни събраха, да отидем и ние хората, които сме в морето, за да си кажем приказката.

И защо не ви поканиха?

- За да може всички наши политици, когато опрем в някакъв проблем, те да кажа - така е в Европа. Не е така. Защото в европейските регламенти е записано – контролният орган упражнява контрол при над 10 тона улов на сафрид. Не се говори за цаца, не се говори за други видове риба. А ние на едно умряло куче сме извадили един голям нож. Чакаме един рибар да се върне с 5 кила риба и да му приложим цялата тежест на тея 10 тона. Защо бе, хора? Защо? Кръстил съм експертите в ИАРА „Мистър Дневник“.

Само да се занимават с риболовни дневници. Ние винаги правим нещата по български, а още по-добре по бургаски. Не случайно го казвам, защото във Варна е друга работата. Една България сме, едно управление, под една шапка сме, но във Варна по един начин се работи, в Бургас по друг, по реките по съвсем друг начин. Сега имаш право да не попълваш дневник, обаче трябва да попълниш месечна декларация. Но ти не си бил на море 8 месеца, но трябва да попълниш декларация! Защо го правим? Да пълним шкафовете с хартия и стаите с бюра? Колкото повече документи, толкова повече грешки ще допускате, толкова повече хора ще ви трябват, толкова повече проблеми ще имате. Не е нормално.

Май нямате диалог с Европа?

- Не, не е точно така, макар че нямаме наш евродепутат, който да е в Комисията по рибарство, но под различни форми и програми се подпомогнаха една доста сериозна част от хората. Лошото е, че малките рибари не бяха подпомогнати. Големите фирми, мощните фирми взеха много пари. Но има проблеми. На кмета на Черноморец например са му трябвали 8 години, за да направят там рибарското пристанище. Често си говорим с нашия кмет, Георги Лапчев за рибарско пристанище в Царево. Казва ми: „140 пъти съм ходил до София само за нашето пристанище.“, а аз му отговарям, че е на 140 години разстояние от резултата.

Защо?

- Защото няма кой да си свърши работата в министерствата. Няма срокове. На ония зад бюрата не им пука. Трябва, като му се даде един документ на чиновника, да има срок, в който този документ да излезе.  Като председател на рибарската група преди години аз предизвиках тази програма. Бяхме на една среща в Созопол през 2005 година, още не бяхме в Европа. Станах тогава и казах на всички европейци- докато парите ги давате на администраторите да ги управляват, рибарите няма да разберат нищо.

Сякаш ме послушаха и няколко години по-късно влезе този проект „Местна инициативна група“. Усвоихме пари наистина. Интересен беше първият проект, който дойде тогава. Беше на няаккъв софиянец, който искаше моторна яхта за 700 хил. евро. Имаше лоби, но не спечели. Не беше нормално, ние да изръсим 700 хил. евро на онзи софиянец. Направихме справка в завода-производител и се оказа, че яхтата струва 300 хил. евро. Проектът беше с 50% съфинансиране. Не стига, че нямаше да даде нито стотинка, но щеше и да прибере повече пари.

А вие кандидатствал ли сте по европроекти?

- След като вече не бях председател на рибарската група, опитах да кандидаствам. Не ми беше добре направен проекта и не успях. Обаче три месеца експертите в министерството ми се криеха. Знаеш ли, че нямаш право на никаква връзка с тях, докато кандидастваш? Ако можех да говоря с тях, сигурно щяха да ми кажат къде са проблемите и да ги отстраня.

Защо нямаш право да комуникираш с експертите когато кандидатстваш по проект? Не е ли логично да има обратна връзка, за да се случват нещата?

- Защото са ловци на души. Целта им е не да получиш пари по проект, а да те отсвирят. Сега ме търсят пак да кандидатствам. Казах им, ако някога кандидаствам няма да ви нося три чувала с документи. Ще ви донеса едно куфарче с пари и ще се реши въпроса. Ако реша да кандидаствам, но аз вече съм решил, че няма да кандидатствам. Беше голяма възможност, можех да разширя базата си само за няколко месеца, да наема повече хора, да дам по-големи заплати. Не се случи и  започнах да си решавам проблемите поетапно. Администраторът не иска да се развиваме. Неговата задача е да каже не.