Рада Гешева е старши учител по български език и литература в Руската гимназия в Бургас. Днес в двора на гимназията се проведе церемония по повод 148-годишнината от гибелта на Дякона. Какъв е Васил Левски през очите на любимия бургаски педагог? Трябва ли почитаме националните си герои само на важните дати? Интервю на Грамофона нюз

Трябва ли да се сещаме за Васил Левски или за Христо Ботев само на важните дати?

Никога не бива да виним хората, че се сещат само на празниците за великите личности. Важното е, че се сещат. Точно тези дати събират хората в общности и колективи. Ето затова и днешната дата е важна, защото тя ни събира. Събира ни като българи и най-вече като хора.

Живеем в едно много трудно и понякога неприятно време. Човекът не може да върви по тази земя вгледан непрекъснато в славното си героично минало, в небесата над себе си. Човекът на 21 век е прекалено вгледан в себе си и много рядко вдига глава нагоре.

Какъв според Вас е Васил Левски?

Той е над  национален, личност на света.

Можем ли да назовем днешният ден празник?

На 6 февруари Левски е обесен. Денят наистина е тъжен за българите, ако не и най-тъжният ден.  Празник и тъжен ден някак си се припокриват в един момент, но днешният ден не е празник. На днешният ден трябва да си спомняме за Васил Левски със смирени и почит.

Според Вас Левски първи след Бога ли е?

Не се наемам да коментирам този много сериозен въпрос. Имам много отговори, но те са разнопосочни. Неда Андонова има една прекрасна книга „Първия след Бога”.

Васил Левски не е светец, той не е канонизиран, а българите са готови да се прекръстят пред образа му. Това е интересно и може би никъде го няма по света.

Има ли някой, когото можем да сравним в днешно време с Васил Левски – толкова чист, верен на себе си и на народа?

С тъга мога да отговоря на този въпрос, че не. Личности на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, се раждат от времето. В един момент времето избухва в тях, а вие уважаема, виждате ли това време? Нашето време способно ли е да създаде такава личност? Надявам се, че ще се появи такава личност. Ако не живеем с надежда, за какво тогава живеем?

Като преподавател какви са впечатленията Ви от учениците – интересуват ли се те от историята ни и великите ни личности?

Аз не съм преподавател. Старая се да бъде учител. И да, интересуват се, защото в един момент, всеки един човек в една определена възраст вижда себе си в Левски. Това е мечтата на всеки един млад човек за себе си. Работя с млади хора, които понякога да си призная ме просълзяват с отношението си към Левски, Ботев, ако щете и към Вазов. Много вяра има у мен за тези млади хора, много! Това не само ме радва, но е и професионалният ми живот. Учениците са моя професионален живот!

Какво бихте казала на хората на днешния ден?

Да са честни пред себе си. Липсва ни честност.