Преподавателят Ганка Радева твори приказна математика, превръщайки историите на Шарл Перо в числа. След "Котаракът в чизми",  която излезе от печат миналата година, вече е факт и втората книжка от поредицата "Приказките на Шарл Перо в числа". "Червената шапчица"  предлага вълшебно пътешествие, в което числата са ключ към развитието на сюжетната линия. Докато четат, без да се усетят, учениците с лекота, следвайки пътя на логиката и прилагайки наученото в час, намират решението на задачите, за да продължат историята.

Книжките реално са учебни помагала, защото обхващат материал, който се изучава от 5-ти до 7-ми клас. Авторът им предлага нов и интересен подход за преподаване и учене на  математика, която в тях е лесна и забавна.

Ганка Радева  е главен учител по математика в СУ "Христо Ботев"-гр. Карнобат. Вече 20 години преподава в училището, в което е учила тя самата. Споделя, че е предизвикателство да преподаваш по най-трудния за учениците предмет в училище. "Моят стремеж е така да преобърна нагласата на децата, че математиката да им стане любим предмет" .

 

Как се роди идеята за тези книжки, г-жо Радева?

Историята  за тези книжки започна по време на пандемията, когато учихме онлайн, в електронна среда. В този  период преподавах на пети клас. В началото беше много трудно да увлечеш децата пред екраните, особено като им преподаваш обикновени дроби. За да привлека техния интерес, разработих, под формата на презентация, приказката " Котаракът в чизми". Спрях се на нея, защото тя е част от учебното съдържание по литература. Прецених, че на децата ще им е интересно да видят сюжетната линия, чрез едно вълшебно пътешествие в света на числата. Докато четат приказката, им се налага да търсят решението на задача, която ще им даде възможност да продължат историята. За да попълнят липсващата информация, учениците трябва да вникнат в съдържанието на текста, да формулират правилно въпросите, които ще ги отведат до отговора. На  петокласниците много им допадна тази моя идея, очакваха с  нетърпение продължението на приказката всеки час.

На следващия пети клас, разпечатах съдържанието на слайдовете от презентацията на   листи. Залепих страничките и за да бъде по-интересно, им предложих, всеки абзац, в който има да се решава задача, да го илюстрират, да нарисуват това, което си представят. Така всеки си направи собствена книжка.

Веднъж, в учителската стая, на шега показах на г-жа Равалиева, която е писател и авторитет в тази област, моята импровизирана книжка.  Тя се зачете, разгледа съдържанието и ми каза, че това, което съм  направила е уникално и трябва да бъде издадено, за да го използват повече учители и деца.

Тогава си помислих - коя съм аз, че ще издавам книжки. Цяла година тя ме подтикваше, казваше ми да мисля в тази посока, макар, че издаването не е лесно. И така, в един момент взех решението и издадох първата книжка "Котаракът в чизми". По идея на дъщеря ми илюстрациите към текста са картинки за оцветяване, а легендите към картинките са условия на задачи.

Във втората книжка "Червената шапчица", която е пълноцветна, освен задачите по сюжетната линия има много повече задачи за оцветяване, за подреждане, за сравняване и логически задачи с различна степен на трудност.

С какво са полезни книжките за учениците?

Математическите приказки са чудесен начин да направим изучаването на математиката забавно и достъпно, особено за по-малките ученици. Те комбинират вълшебството на разказването на истории с логиката и структурирането на математиката.  Полезни са, защото дават възможност за по-лесно разбиране на математическите концепции - чрез историите абстрактните математически понятия се превръщат в конкретни и разбираеми ситуации, които учениците могат да си представят. Освен това, когато математиката се представя по интересен и ангажиращ начин, учениците са по-склонни да се интересуват от нея и да искат да научат повече, а това пряко влияе на мотивацията им. Чрез математическите приказки се развива логическото мислене, те насърчават учениците да анализират информацията и да търсят решения на проблеми. В тези книжки по много естествен начин се показва и връзка между математиката и реалния живот, защото свързването на математическите понятия с ежедневни ситуации показва на учениците  практическото приложение на математиката. Тези книжки развиват умението за четене с разбиране в контекста на математика, което пряко влияе върху функционалната им грамотност. Днешните ученици нямат нужда от това да им предоставяме информация - тя е в ръцете им - постоянно и навсякъде. Те имат нужда да ги научим да я ползват - да я анализират, да я осмислят, да правят изводи, да генерират решения. Това е нашата задача, не само на нас учителите, но и на възрастните като цяло.

Към кого са ориентирани книжките?

Приказките "Котаракът в чизми" и "Червената шапчица" от "Приказките на Шарл Перо в числа" могат да бъдат в помощ на учители по математика в 5. клас, които търсят разнообразни стратегии за преподаване на четене с разбиране в контекста на математиката и искат да стимулират критичното мислене и задълбочено разбиране на математическите текстове.

Те могат да бъдат полезни и на всички ученици и техните родители от 5. клас и по-големи, тъй като знанията за дроби и проценти, върху които са фокусирани и двете книжки са базови в цялото обучението по математика. Задачите в тези книжки могат да бъдат предизвикателство за всички.

Получавам страхотни отзиви за книжките от цялата страна и се радвам, че те вдъхновяват много мои колеги.

Това ли е начинът днешните  деца да усвояват материята на математическата наука?

Не знам дали точно това е начинът, но знам, че трябва да ги провокираме. Това е поколение, което получава необходимото с натискане на копче. За да ги накараме да направят нещо, трябва да намерим начин да ги провокираме. Затова създавам книжки, организирам състезания "За тортата на госпожата", Escape room, поставям проектни задачи по математика,  както и междупредметни.  В часовете по математика се роди идеята и проектът за компостер в училище, която намери своето продължение и в други учебни предмети. Когато е възможно преподавам, изпитвам или проследявам напредък чрез игри. Когато ученето минава през преживяване е запомнящо, вълнуващо и ефективно.

Да разбирам  ли, че днес учителите трябва да мотивират учениците, провокирайки ги.

Да. Да ги провокираме и да ги вълнуваме. Математиката е труден предмет в училище, но тя е фундаментална наука, основата на икономиката, на индустрията. Математиката е основата на всичко. Затова моята цел е да  науча учениците да уважават тази наука, да мислят логически и да не се страхуват от задачите. Уменията да се решават задачи по математика далеч надхвърлят границите на чистата математика. Най-ценното, на което ни учи математиката не е решаването на конкретни задачи, а увереността, че всеки проблем има решение, стига да дефинираш правилно задачата и да следваш правилните стъпки водещи към успех. Задачите, с които се сблъскваме като възрастни, често нямат нищо общо със задачите, които изучаваме в училище. Но задачите, които сме решили в училище са ни научили на няколко основни правила, които ни помагат цял живот. Математиката не е просто наука за числата, формите, структурите и промените. Тя възпитава определен начин на мислене по всички въпроси, с които ще се сблъскваме в живота. За това я определяме като важна. Защото възпитава важни умения. Наша грижа като учители е да дадем възможност на децата ни да имат истински вдъхновяващи спомени от изучаването на математиката. Да ги насърчаваме да напредват, да не се плашат от предизвикателствата и да не се отказват пред трудностите. Колкото и усилия и време да е необходимо за това.

Източник: https://karnobat-voice.com/