За тях всички знаят всичко, защото са любимките от сериала Откраднат живот”. Героините им се заплитат в любовни многоъгълници и в седмия сезон, когато уж любовта лекува.

Дамите, които искам да ви представя, са привлекателни, интелигентни и успели. Ще добавя щрихи от биографиите им, за да ви направя съпричастни с усилията и труда, който полагат, за да постигнат своите съвършенства:  

Запознайте се с:

Ралица Паскалева - ветеранът в сериала. Тя завършва езикова гимназия във Варна. Приета е от първия път в НАТФИЗ в класа на великия професор Стефан Данаилов. Преди да завърши академията през 2012 г., се снима в български и чуждестранни продукции. От 2011 до 2012 г. играе на сцената на Театър „Българска армия“ в представлението на професор Красимир Спасов – „Както Ви Харесва“.

През 2014 година във филма „In The Name of The King 3“ тя изиграва главната женска роля – принцеса Арабела и си партнира с холивудската звезда Доминик Пърсел. А в други филми - с Ейдриън Пол, Джон Рис-Дейвис, Джош Кели. Снима в българските сериали „Кантора Митрани“, в 5-и и 6-и сезон на „Столичани в повече“ и в игралните филми „11А” и „Лабиринти на любовта“, който е излъчен и в Русия. Номинирана е в три категории за наградите Jameson Golden Blend за участието си в комедията „Корпус за бързо реагиране 2. Ядрена заплаха” за ролята на Дженифър.

През 2015 година Ралица Паскалева завършва ускорен курс Film Acting в известната киноакадемия – NYFA – New York Film Academy в кампуса La Femis в Париж.

Играе месец в представленията „Médée, L'insomnie de l'amour monstre“ и „Casanova – Requiem for love“ в театър „Théâtre de l'Épée de Bois“ в Париж. Преподавател е по актьорско майсторство за театър и кино в MОНТФИЗ. Тя е посланик и лице на международната онлайн платформа АNSWEAR, която търгува с повече от 300 утвърдени световни марки и навлиза успешно в България.

Ралица е обичана жена и обича да говори, да пие чай, защото казва, че „кафето е за възрастни”, да пътува, да готви, да си купува слънчеви очила, да плува с делфини. Мечтае да плува с китове и да запише курс за парапланер. Природозащитник е и участник в благотворителни каузи като Българската коледа. С Теодор Салпаров - либерото на Националния отбор по волейбол, имат син Максим.

Очарована съм от това момиче. Толкова е непринудена и в същото време толкова талантлива.

Ако трябва да я охарактеризирам с една дума, за мен Ралица е УСМИВКА - красива усмивка в красиво тяло.

Втората подгласничка Диана Димитрова се появява в сериала с епизодична роля в първи сезон, за да се завърне като ураган в четвърти. Наричат я „откритието на българското кино”.

А аз я нарекох ГОРЕЩА - такава я видях с очите си и разкодирах със съзнанието си. Чувствена, натурална, обича татуировките: с две думи - съвременна грация. Още многоцветна, понякога само черна или само бяла, но независима и борбена, с болезнено чувство за справедливост.

Завършва училище в Силистра с профил рисуване, приета е първа по успех в Художествената академия, специалност Графика. Рисува от 5-годишна, а портретите са ѝ любими. Въпреки че мечтата ѝ се осъществява, Диана се отказва след първата година от академията, за да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. Приета е отново първа по успех, след което смея да твърдя, че е роден победител. Заършва в класа на проф. Атанасов през 2015 година.

Три години играе моноспектакъла „Въпреки всичко“ и две години участва в представлението „Посещението на старата дама“ в театър „Зад канала“, докато учи в НАТФИЗ.

Участва в сериала „Спартак” на History Channel; в „8 дни, в които създадоха Рим”; в „Смъртоносна надпревара 4”, където партньори са ѝ Дани Глоувър и Дани Трехо.

Участва и в българските продукции „Дъвка за балончета“ и „Дяволското гърло“ .

Тази година ѝ предстои премиера на нов български игрален филм - „Писма от Антарктида”, в който играе едната главна женска роля.

Тя е художник с няколко самостоятелни изложби и писател на детски книжки. Забавните ѝ истории от „Влад” и „Историята на Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа” са и с нейни илюстрации.

Гергана Стоянова е светлинни години напред. Жена в действие - нахъсана и неуморима. За Гергана Стоянова това е вторият сериал на НОВА ТВ, в който участва. В „Отплата” работи с един от режисьорите на „Откраднат живот” – Димитър Димитров. Сега се включва в последния (а може би не) седми сезон на хитовия сериал. Тя завършва НАТФИЗ в класа на професор Надежда Сейкова и доцент Илия Добрев.

Играе в ДТ в Перник, в Пазарджик, театър „Барбуков” и „Сълза и смях”. С „Пуканки” под режисурата на Асен Блатечки гостува на театри в цялата страна. Снима се в 27 филма за БНТ, в „Шивачки”, „Миграцията на паламуда” и в италианския „Джо Петрузино”. Партнира си с Дани Трехо в Смъртоносна надпревара 4”. От 1994 година започва активна работа в телевизията с няколко проекта по БНТ. Създава и шест години работи в „Иначе” за BTV. През 2013-14 г. води ежедневен успешен формат по ТВ7 – „Усещане за жена”.

А днес отново е на екран всеки ден в „По-иначе” по ТВ Българе. Ако трябва да изброя всички предавания или филмите, които озвучава, няма да имам време да си задам въпросите. За 25 години озвучава реклами на над 6000 продукта. Тя е най-разпознаваемият глас в ефира. Българският глас на GOOGLE навигацията, на VIVACOM. А програмата за компютрите и телефоните на незрящите се казва ГЕРГАНА. Познайте защо. Гергана е първата жена председател на „Гилдията на актьорите, работещи в дублажа”.

Тя е още продуцент, пиар, сценарист на реалити, шоу програми и корпоративни събития. Дизайнер на облекла, които изработва сама – това е първото ѝ образование. Има син и дъщеря. Бих я нарекла ДРЪЗКА, защото приема непрекъснато нови предизвикателства и живее на ръба на физическите възможности, за да ги постигне.

Дотук бях с биографиите. Сега е ред на въпросите.

„Откраднат живот“ претърпя пълен успех. С какво въодушеви зрителите?

РАЛИЦА: Всеки, който е фен на „Откраднат живот“, знае, че сериалът е базиран само и единствено на реални медицински и житейски ситуации. Има от всичко по много - радост, надежда, тъга, раздели, любов, романтика, агресия. Хората се припознават в доста от образите и сериалът се е превърнал в тяхно ежедневие и неразделна част от живота им. Затова вече 7 сезона продължаваме да държим висок рейтинг и да се поръчват нови и нови сезони. Това може само да ни радва, разбира се!

ДИАНА: „Откраднат живот” показва голяма част незахаросана реалност и различни съдби. Мисля, че всеки зрител може да открие нещо от себе си в персонажите от историята на сериала.

ГЕРГАНА: Добър сценарий, интригуващи съдби, добри актьори и добри режисьори. И всичко това събрано в български продукт. Поредното доказателство, че българската публика е жадна за добро българско кино.  

Любовта в сериала е двигател на всички обрати. За това ми се ще да поговорим основно за нея: Как да разпознаем истинската любов?

РАЛИЦА: Тя се разпознава не с очите, а със сърцето. Когато човек срещне истинската любов и сродната си душа, няма как да я сбърка и подмине.

ДИАНА: Когато спрем да се оглеждаме.

ГЕРГАНА: Не е само до пеперудите в стомаха. Истинската се разпознава с разума и сърцето. Тя те провокира, успокоява, изпълва, забавлява... разпознаеш ли я, не можеш повече без нея. Без всички други можеш.  

Може ли човек да се влюби за цял живот?

РАЛИЦА: Разбира се!

ДИАНА:  Може и за три живота напред.

ГЕРГАНА: Да се влюби... не. Да обича – да! Нека не бъркаме влюбването с обичта. Едното е химически процес в мозъка, другото – кръв във вените.

Колко често казвате: Обичам те!

РАЛИЦА: Всекидневно. Казвам "обичам те" на родителите ми, на половинката ми, на синa ми, на Господ, на всички, които обичам - по-сто-янно! На мнение съм, че ако изпитваш любов, то трябва да я показваш и изразяваш и затова аз никога не пропускам такъв момент. За мен така е редно!

ДИАНА: Всеки път, когато говоря с дядо по телефона.

Гергана: Аз? Непрекъснато! Обичам да обичам! И искам всички, които обичам, да го знаят. И да помнят, че дори да изглеждам рязка, критична или изискваща, то е от обич. Когато съм безразлична, не искам нищо. Нямам друго състояние. Обичам или не.

Има ли правило, с което да предпазим любовта от чужда намеса и мними доброжелатели?

РАЛИЦА: Правило? Истинската любов няма формула или правила и не се нуждае от такива, за да се предпази и запази истинска и непокътната.

ДИАНА: Не знам за такова правило. Когато има доверие и истина между двама души, чуждата намеса си остава чужда.

ГЕРГАНА: Не разбирам този въпрос. Как да я пазим? В любовта участват двама. Ако нещо се обърка, един от двамата е виновен. Или и двамата. Няма мними и явни. Ако обичам, няма какво да ме разколебае. Ако него го разколебаят мнимите, заблуждавал се е, че е обичал. А аз – че съм била обичана.

Истинска или не, понякога любовта си отива. Кога си отива любовта?

РАЛИЦА: За коя любов говорим?! Защото аз говоря само и единствено за истинската любов. Тя може да се промени или видоизмени, но си остава и никога не си отива.

ДИАНА: Когато се разделим с илюзиите. Истината никога не си отива.

ГЕРГАНА: Ако е било само влюбване, не го коментираме, нали? То винаги си отива. А любовта си отива, защото НИЕ се променяме. Развиваме се. Или стоим на едно място. Този, който върви напред, просто се отдалечава и в един момент трябва да отреже веригите.

Има шанс да задържим любовта, ако двамата се променят паралелно, ама кой може да гарантира, че ще се променят в една и съща посока? Затова винаги казвам, че любовта е тежък физически труд. Непрекъснато трябва да полагаш грижи, ако искаш да остарееш с някого. За него. За двамата.

Вие трите си симпатизирате помежду си. Може ли приятелството между две жени да е заговор срещу трета?

РАЛИЦА: Може, защо да не може. Може пък заговор да има между три жени срещу четвърта, нали така?! :) Хора различни - ситуации различни. При мен положението с приятелите е точно и ясно - малко приятели, но пък верни. Без губене на време в заговори и интриги.

ДИАНА:  Не разбирам тази част със заговорите. Моята най-близка приятелка е една и винаги картите са били на масата.

ГЕРГАНА: Звучи ми трагично смешно и невъзможно за приятелките, с които аз общувам. Но като виждам какви жени има... ужасена съм как ще науча сина си да разпознава високото качество сред ментетата...

Обичате да пишете. Ралица Паскалева го прави на страницата си за удоволствие, Диана Димитрова и Гергана Стоянова професионално. Какво мислите за плагиатството в Бълария?

РАЛИЦА: Обичам да пиша, да! Може да не е професионално, но то е само защото не съм издала така наречените си писания. Може пък и това да стане. Забелязала съм, че хората на изкувството имат сходни дарби. Рисуване, музика, писане, актьорство... Затова има думата - "артист", която обхваща всичко това. А що се отнася до плагиатството - то е неприемливо и наказуемо.

ДИАНА:  Плагиатството свързвам с една дума - паразитизъм.

ГЕРГАНА: Пак засягаме темата за ментетата. Мързелът и слабоумието нямат друг начин да се издържат. Преди се изпълвах с гняв от безсилие. Но вече знам – рано или късно плагиатите издъхват сами, няма нужда да се хабиш да ги нападаш. Неудовлетворението не прощава.

А за журналистите, които задават въпроси, на които вече сте отговорили в хода на интервюто, или преиначават думите ви?

РАЛИЦА: Аз лично давам интервюта от доста време само и единствено по мейл. Така поне мога да докажа какво и как съм казала. Ситуацията, която ме накара да започна да процедирам така, беше следната: След среща с журналист и открит разговор с диктофон ми изпратиха заглавие за одобрение „Ралица Паскалева: Готова съм за Холивуд и Оскар!" ... Посмях се от сърце, после ми се доплака.

Въпросът на журналистката беше "Мислили ли сте да живеете в чужбина и да градите кариера в Америка например?!". Отговорът ми беше, че надали има актьор, който не си е мечтал да спечели Оскар или не му е минавало през ума да опита в Америка. Както всеки дизайнер би искал да работи в Париж и Милано например.

За жалост думите ми бяха така лошо преиначени и пресилени, че пожелах заглавието веднага да бъде променено, защото бе безумно. Е - промениха го, но ми се обидиха дълбоко, че ги карам да преработват вече готов материал. За щастие, това недомислие не излезе в пространството. Ето от тогава аз комуникирам с журналисти само чрез мейл.

ДИАНА: Не общувам с такива журналисти.

ГЕРГАНА: Ооооооо, колко пъти се заричах никога, никога повече да не давам интервюта, никога повече да не ходя на събития... Нищо не помага. Дори да напиша отговорите, след това съм се изумявала от начина, по който са били извъртани. И съм се чудила как заспиват тези хора. Защо го правят?!

Случи ми се преди време приятелка журналистка на едно събитие, минавайки край мен, да ме пита нещо за живота ми. След седмица видях – написала цял материал, сигурно е взела 50-60 лв. Аз глупачката си мислех, че ме пита, защото се тревожи за мен... Не можах да преодолея не написаното, а раздиращото разочарование от приятел...

Съжалявате ли, когато вземете грешни решения и как се справяте с трудните последствия?

РАЛИЦА: Грешно и правилно са били и винаги ще бъдат субективни понятия.

ДИАНА: Уча се от грешните решения, но не виждам смисъл в това да съжалявам за изборите си.

ГЕРГАНА: Мисля, че всъщност полагам двойно повече усилия да оправя кашата, защото сама съм си я забъркала. Не се спирам дори да мисля защо съм си го причинила, защото си давам сметка, че ще изпадна в самосъжаление. И се справям доста по-бързо. Като че ли ядът ми дава сили.

Хората се страхуват от смъртта, а би трябвало да се страхуват от  живота. Вие страхувате ли се от живота?

РАЛИЦА: Не се страхувам от живота. А трябва ли?!

ДИАНА: Ако се страхувах, в момента нямаше да пиша отговорите за това интервю. Страхът е манипулация. А „човекът“ не би трябвало да се страхува от нищо.

ГЕРГАНА: Хвърлям се да живея. Все едно се блъскам в Ниагара. Летя. И плувам. И правя всичко, което искам. И не искам да спя. За да мога да правя и това, което не искам. За да се науча. И не ме е стрaх от смъртта. Не искам да се връщам назад. Искам нагоре.

Ако главната роля за една жена е да бъде майка, коя е главната роля за една актриса?

РАЛИЦА: Надявам се да не се ограничавам само с една главна роля като актриса. ;) Може би тук е моментът да кажа, че дали е главна, или не една роля, го прави актьорът - с неговото поведение и отношение към нея. Има безброй примери на епизодични роли или едноминутни, които са завладели зрителите и помнят тях, а не героя, който се е пънал 2 часа да играе. Важното за една роля е да достигнеш до зрителя, а не колко текст има тя.

ДИАНА: Живеем на пренаселена планета. Точно заради тези догми, какво трябва и какво не трябва, човечеството страда. Няма главна роля за една жена, нито за една актриса. Имаме главна отговорност първо да сме хора.

ГЕРГАНА: Аз не слагам жената в главна роля на майка. Тя трябва да бъде добър професионалист, обаятелна, стилна, красива, забавна, интелигентна, добър човек. Жертвите в другите сфери няма да те направят перфектна майка. А и тия жени, които са се отдали само на децата си... не са ми хич интересни. Не виждам как могат да останат интересни и за мъжете си. Затова и за актрисата не мисля, че има главна роля. Но има едно главно нещо! Във всяка роля да бъде истинска!

С Ралица, Диана и Гергана си поговорихме за нещата от живота... Защото животът не е само сериали.

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.