Едва ли има бургазлия, който да не е виждал по улиците на града да крачи моряк във военната си униформа. Независимо дали ще им се наложи да гасят летни пожари, да чистят улиците и къщите от кал след наводнения, да взривяват боеприпаси изхвърлени от морето или да поднасят венци по време на тържествени ритуали, момчетата и момичетата от Флотилия бойни и спомагателни кораби, базирани край созополското село Атия винаги са били част от историята и живота на града ни.

Въпреки това „атийци“ обикновено остават в страни от ежедневния обществен шум и оставят делата им да говорят вместо тях самите.

Днес ще ви запознаем с част от историите на трима от моряците, служещи в Пункт за базиране – Бургас (както днес се нарича военноморската база край с. Атия).

Моля, представете се, кажете няколко думи за себе си.

Анатолий Колев: Казвам се Анатолий Колев, званието ми е старшина първа степен и служа като оператор в Четвърти дивизион патрулни кораби. Във Военноморските сили съм от 15 години.

Иринка Джужерова: Името ми е Иринка Джужерова и съм матрос от фрегата „Верни“ на длъжност „младши оператор“. На служба съм в Българската армия от 2006 година.

Диана Георгиева: Аз съм матрос Диана Георгиева, на 21 години съм и служа като готвач на фрегата. Във Военноморските сили съм от година и половина.

Кажете нещо за живота си преди да станете част от военноморските сили.

матрос Георгиева: Завършила съм Спортно училище „Юрий Гагарин“ – Бургас. Тренирала съм борба свободен стил и вдигане на тежести. Била съм няколко пъти републикански шампион по вдигане на тежести и вицешампион по борба. Когато завърших средното си образование реших да кандидатствам за кадрови матрос от ВМС.

с-на I ст. Колев: Веднага след като завърших средното си образование получих призовка за казармата. По същото време, обаче, имаше прием за кадрови матроси и закона тогава позволяваше вместо наборна военна служба да започна като професионален моряк. Което и направих.

Какво Ви привлече към моряшката професия?

матрос Георгиева: Да бъда част от Въоръжените сили на Република България ми е детска мечта. Привлича ме динамиката на професията и силните емоции и адреналин, които тя ми дава.

с-на I ст. Колев: Няколко сезона преди да стана военен моряк съм работил като морски спасител. И понеже съм от Бургас, морето винаги ме е привличало, както и самата идея за това да работя на военен кораб. Също и дисциплината, която е пряко свързана с военната професия.

матрос Джуджерова: Основното, което ме привлече към моряшката служба са разказите на баща ми и на чичо ми, които също са били моряци от ВМС. Бих казала, че още докато учех исках един ден да се видя в моряшка униформа.

Как семействата Ви приемат избора Ви на професия?

матрос Георгиева: Семейството ми се гордее с мен. Всички са изключително щастливи, че си избрах военната професия.

с-на I ст. Колев: За мен е много важна подкрепата, която срещам от страна на съпругата и децата ми, която получавам въпреки продължителните периоди на отсъствие от моя страна. Все пак това е част от моряшката професия.

матрос Джуджерова: Семейството ми приема избора ми да стана военна много добре. Родителите ми бяха изключително горди от факта, че една година след абитуриентския ми бал станаха свидетели на войнската ми клетва.

Кое беше нещото, което Ви направи най-силно впечатление, когато стъпихте на кораба за първи път?

матрос Георгиева: В началото бях силно впечатлена от мащабите на техниката и оръжията, с които работим тук. Също така ми бях приятно изненадана от позитивното отношение от страна на всички колеги към новопостъпилите моряци.

матрос Джуджерова: Разказите на баща ми ми бяха създали определена романтична представа за морската служба. Когато стъпих за пръв път на кораба установих, че нещата са малко по-сериозни и сурови отколкото очаквах.

Разкажете ни случката, която е оставила у вас най-ярък спомен от времето през което сте на служба във ВМС.

матрос Георгиева: Винаги съм считала упражненията с използване на оръжие за изключително интересни. Била съм свидетел на стрелба със 100 милиметровото корабно оръдие , което се е запечатало силно в съзнанието ми. Също така съм стреляла с автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“, а съвсем наскоро участвах в упражнение по приемане на гориво на море. Гледката на два кораба по няколко хиляди тона, които се сближават, за да заредят гориво е нещо, което не се забравя лесно.

матрос Джуджерова: Най-ярък спомен пазя от ритуала на морското ми кръщене. Това се случи през 2019 г. Ритуала се извърши в средата на морето, когато наоколо не се виждаше бряг. Всички моряци, на които предстои да бъдат кръстени преминават през определени изпитания и ритуали, след което пият морска вода и им се присъжда определено име на морско създание. Моето е „Меланура“.

За времето, през което сте били част от Военноморските сили, коя част живота си на военен моряк бихте определили като най-обогатяваща като жизнен опит?

с-на I ст. Колев: Според мен военния моряк изгражда своя опит най-вече по време на учения с международно участие, било то в наши или чужди води. Въпреки езиковата бариера работата с чужди екипажи и кораби в международна среда ти дава опит, който е трудно да натрупаш в позната обстановка. Все пак няма по-добър учител от практиката.

матрос Джуджерова: Още когато постъпих на работа на кораба предстоеше участие в международно учение. Наложи ми се буквално в движение да получавам огромен обем от информация, която трябваше да усвоя редом с множеството моряшки умения. Преживяването беше изключително интензивно и ми помогна да натрупам много жизнен опит.

Какво бихте посъветвали младежите, които тепърва обмислят дали да изберат военната кариера?

с-на I ст. Колев: Съвета ми към всички млади хора, независимо дали са решили да стават част от Българската армия или не е един и същ: Да имат вяра, да бъдат дисциплинирани и нагласата, която имат към Българската армия и всички военнослужещи да бъде една идея по-положителна.

матрос Джуджерова: Бих ги посъветвала да стават военни моряци само ако наистина го искат. Работата не е за всеки, изисква много самодисциплина, има много отговорности и е свързана с определено количество риск.

Ако можехте да се върнете назад във времето, когато започвахте военната си кариера и да говорите със себе си тогава, какъв съвет бихте си дали от перспективата на настоящия си опит?

с-на I ст. Колев: Тъй като започнах военната си кариера на 20 години тогава бях доста млад и неопитен, тийнейджър – без особено голям житейски опит, опърничав, бунтар, без ясна представа какво предстои занапред и какво би ми предоставил живота. Основния съвет който бих си дал би бил да премислям по-добре прибързаните си и емоционални решения. По този начин бих си спестил доста неудобни моменти, които в последствие ми останаха като обеца на ухото, но в същото време се оказаха и доста добър учител.

 

Интервюто проведе: мичман Симеон Стайков