Алкофилия, Акащи джуджета, Ebanizm и Metalhead Brewery, общото между всичко това е Тодор "Сепултурата"  Георгиев - метълист, барабанист и пивовaр. Още много неща могат да бъдат казани за него. Тошко е от онези бургаски колорити, които правят облика на града ни цветен, различен и уникален. С него в рубриката „Рок лицата на Бургас“ разговаряме за неразривната връзка между музиката и бирата.

Здравей, Тошко! Алкофилия, Акащи джуджета, Ebanizm- общото между тези групи си ти, но и уникалните им имена. Разкажи ни какво стои зад тези названия?

Здравей! Зад тези имена стоят добри приятели, обединени от една идея-да се забавляваме, правейки музика. Когато през пролетта на 1994 г. стартирахме Алкофилия, не сме предполагали, че днес, 26 години по-късно още ще ни има като част от българската ъндърграунд сцена, но ето ни тук. С “Джуджетата“ нещата са малко по-различни. Това дълги години беше проект само на име, без изобщо да предполагаме, че ще дойде ден да се съберем като пълнокръвна група, пишеща, че и изпълняваща на живо песни. Е, по-точно за творчеството на „Джуджетата“ е да се каже,че някой вече е написал дадената песен, а ние само я опорочаваме до пародийно звучене ( смее се ) !  Колкото до Ebanizm, това е проект на Бабата (човекът зад Sea of Black festival и Metalhead Brewery) и Кирил Петрушев-Бъсти (Bastardolomey, O.H. , Brodnik и още много други проекти).За съжаление, Ebanizm не са активни в момента. Но пък, знае ли човек.... 

От колко време се занимаваш с музика и как започна?

За първи път седнах на барабани в първи или втори курс в Електрото. Тогава там свиреше една банда, Megaforce, момчета от по-горен курс (Херувим Михайлов да почерпи (смее се). Аз, като вече запален меломан, реших да се пробвам. Имаше барабани в репетиционната стая в училището и така, лека полека...Не, че ми се получи, но в последствие, вече след като се увилних от казармата, през 1993 г. започнах малко по-сериозно, за да се стигне до април 1994 г., когато забъркахме първата доза авторски парчета с Алкофилия. И така.

Текстовете на песните и на трите групи са много характерни. Кой стои зад тях и от къде идва уникалният хумор?

Ами, да, забавни са. Ама, няма как да е иначе, събрали сме се само весели хора, обичащи хубавата музика и добрия купон. Текстовете се пишат само на маса, а на някои парчета (например „Ядене и пиене“ на Ebanizm), текстът е измислен направо в кабинката за запис. Гарниран с огромни количества алкохол, разбира се.

Трябва ли музиката задължително да се взима насериозно или чрез хумора могат по-лесно могат да се преглътнат някои истини?

Това зависи изцяло от личните ти виждания. Ние и в трите банди сме решили,че трябва да се гледа на хубавите неща в живота. Както пеят веселяците от Монти Пайтън - Аlways look at the bright side of life!

Алкофилия е на близо 30 години, лириката е изцяло с алкохолна насоченост. За Акащи джуджета и строфите там, определението просто пънк и метъл е несериозно. Същото важи и за Ebanizm. Знам, че сравнение е невъзможно, но все пак имаш ли по-любима от бандите?

Обичам си ги и трите. Няма да си кривя душата, обаче, Алкофилия е групата, която лично създадох заедно с певеца ни, Атанас Вълчев-Пуфо. И като мой проект, като че ли ми е с една идея пред другите. 

Знам, че с COVID-кризата ситуацията около концертните участия е много трудна, но все пак участваш ли активно на метъл сцената и как се разпокъсваш между трите групи?

Трудно е, да. Пролетта беше ужасно ,всичко затворено, няма къде да се свири...Лятото пък е много трудно да вкараш хора в клуб, на закрито...Иначе, като сметнеш, че Ebanizm  не са активни, не е толкова трудно да комбинирам двете останали банди. Помагам на българския ъндърграунд, както мога. Помагам на разни банди при концертите им в Бургас, помагам при организирането на Sea of Black festival…

А от къде дойде идеята за пивоварна?

Идеята за пивоварна дойде преди няколко години. Занимавам се от доста време с домашно пивоварене и някак беше логична стъпка напред, да превърна хобито в професия. Намериха се и хора, които да инвестират в това начинание, и така  Металхед се роди. В началото варихме бирите в холандската пивоварна Oproer, в Утрехт, но вече разполагаме със собствена, която е в парка на Бургаските минерални бани.

Metalhead Brewery се превърна за кратко в едно от най-предпочитаните места в Бургас, място, където не само можеш да пиеш хубава бира, но и да общуваш с приятели, да послушаш хубава музика. Имаше ли града ни нужда от такова място?

Естествено! Всеки град има нужда от подобно място. Вярно, че сме малко отдалечени от града, но пък се заформят добри партита и при нас! Бургас е голям град само на статистика, нощният живот тук е трагичен. Липсват клубове, толериращи по-тежка музика. Не е сериозно, в над 200-хиляден град, да има два рок-клуба. От друга страна, при нас има възможност да се получи качествено парти с изпълнения на живо, но отдалечеността от града малко ни играе лоша шега. А като знам родният фен колко тежка гемия е...Но пък warm-up партито за Sea of Black тази година се получи много добре! 

Какви са предизвикателствата в правенето на крафт бирата и има ли развитие на българския пазар?

Това е бранш, който се развива с дни. Много е трудно да се поддържа ниво, ако не се следят световните тенденции в правенето на крафт бира. Има пивоварни, които всеки месец вадят по 4,5,6 нови бири...В България този пазар е още в началото, но с все повече любопитни хора се престрашават да опитат качествена бира. А веднъж свикнеш ли на хубаво...Има много още път да извървим, за да стигнем нивата на крафт културата дори на съседните нам държави. Но посоката е зададена, нещата се случват. По-бавно, но се случват!

Какво е нивото на родните марки, спрямо световния пазар?

Има страхотни български бири, кои местно производство, кои сварени навън, но все пак български брандове. Но при жестоката конкуренция на световните лидери на този пазар, е трудно. Подкрепяйте местната продукция, за нас е жизнено важно!

А с каква бира е препоръчително слушането на Алкофилия, Акащи джуджета, Ebanizm?

Пълна!

Наздраве!

Наздраве! Пазете се,обичайте се! И си налейте по една хубава бира!