Тони Щилиянова е един от най-опитните бургаски журналисти. Започнала е работа още преди да завърши висше образование във в. „Свободен бряг”, преминала през радио „Дарик” и от 1998 г. е кореспондент на в. „24 часа”. Преди броени дни Щилиянова спечели първо място в категорията за печатни медии за „Годишни награди в туризма 2019“. Какво е за нея тази награда? Защо избра журналистиката пред музиката? И как успява да балансира между семейството и напрегнатото ежедневие? Интервю на Грамофона нюз с Тони Щилиянова.

 

Коя е Тони Щилиянова?

Много коварен въпрос (бел.ред. смее се). Ами аз съм едно от лицата на бургаската журналистика. В медиите съм от над 20 години. Предимно работя в криминалния и съдебен ресор.

Тони, колко време подготвя материала, с който спечели първо място в „Годишните награди в туризма 2019”?

Да си призная честно статията „На море в България – там, където Балканът влиза във водата” не бе подготвяна толкова дълго време. През годините съм имала други материали, по които съм работила доста повече. Държа да отбележа, че статията, с която спечелих, е част от една поредица на вестник „24 часа”- „На море в България”. В тази поредица има и материали на колеги от цялата страна, но акцентът бе на Черноморието.

Представихме го ние, колегите от Бургас и тези от Варна. Радвам се за наградата, защото спечелването й се превърна в кауза. Гласуването беше онлайн и то трябваше да върви единствено в социалните мрежи, да има много гласове и много хора трябваше да бъдат увлечени в тази кауза. Благодаря на моите колеги и приятели, защото нещата се случиха.

Журналист си от дълги години. Спомняш ли си първия репортаж?

Няма как да забравя първата си дописка. Писах я когато работех в единствения седмичник „Свободен бряг”, с главен редактор Георги Базотев, лека му пръст. За първия материал той ме изпрати на пресконференция на ВИК. Беше ми толкова сложно и непонятно, имаше сълзи и пренаписвах няколко пъти материала, който бях подготвила. Базотев беше доста суров, но ни научи на много неща.

След няколко години в екипа дойде Соня Георгиева. Тогава настъпи и смяна на собствеността на вестника. Базотев се оттегли, а съпругът на Соня, Тодор Георгиев и Христо Порточанов купиха вестника и ние продължихме да работим с главен редактор Соня Георгиева. Благодарна съм й много за развитието ми.

От Георги Базотев ли Тони Щилиянова се е учила на журналистика?

Тогава бях на 22 години и той ми каза: „Не знам досега как си живяла, но оттук нататък забравяш за дискотеките, защото от сутрин до вечер си при мен в редакцията!”. Той беше човекът, който ме взе още преди да съм завършила висшето си образование.

Имах щастието да попадна в екипа на „Свободен бряг”, където утвърдени имена бяха Диана Саватева и Елена Фотева. Те бяха основните стожери и пишеха много. Беше ми много чудно и непонятно как те можеха да  напишат 2-3 страници голям обем за много кратко време, тъй като седмичникът изискваше дълги материали.

Тони, ти си работила в радио, вестник и доколкото знам в телевизия, а сега и в сайт. Къде се чувстваш най-добре?

Да, с Диди Саватева правихме около 2 години предаването „Събота в 6” по ТВ Микс. Там също понатрупах някои умения като монтаж и други средства, които не са характерни за вестника. Доволна съм, че през всичките години опитах от всичко по малко. Истина е и всеки знае, че вестникарят е малко по-друг типаж, можеш да седнеш и повече време да обмисляш материала си.

Вестникът е медията, която най-много ме устройва като характер. Той си има както своите предимства, така и изисквания. За да напишеш нещо във вестник, трябва да не бързаш и не можеш да публикуваш нещо, без да го провериш. Винаги от нас през годините се е изисквало да бъдем отговорни към това, което пишем. Сега вече с настъпването на електронните медии трябва малко по-бързо да действаме.

Какво значи да си отдаден на работата 24 часа в денонощно и за сметка на какво?

Хубавото е, че ако харесваш много това, което правиш, щеш, не щеш си изработваш някакъв механизъм, който ти дава възможност и да си отдаден на работата, и да имаш време за семейството. Мисля, че съм длъжница по скоро на семейството си, отколкото на работата. Гледам да успявам, макар че ако питате голямата ми дъщеря, ще ви каже, че много пъти е била пренебрегвана от мен. Във времето, в което се налагаха регионалните издания на „24 часа”, работихме много активно. Имаше един период от година-две наистина се работеше денонощно, технологиите още не бяха навлезли и всичко ставаше много бавно. За тези, които не знаят, изпращането на една снимка костваше часове наред, беше технологично погледнато много по-трудно отколкото е сега.

Какво мислиш за журналистиката в 21 век?

Няма да крия, че истинската журналистика беше навремето. Тогава разполагахме с повече време и не бяхме принудени да бързаме толкова. За правене на интервю с някого съм отделяла дни наред  - да прочета за човека повече, да си подготвя въпроси, да преценя кое него го интересува, как да го предразположа, защото не всички са склонни да говорят стойностно. Имаше повече време за проучване преди да се напише даден репортаж. Сега водещото е бързината, но с развитието на технологиите, няма как това да се избегне.

Съжалявам само за модела  на работа, който някои колеги налагат на принципа копи-пейст , без да се проверява дадена информация, без да се изясняват дадени факти. В много от случаите това поражда фалшиви новини. Един сайт пуска някаква информация без източник, втори го прекопирва, трети, десети и накрая излиза една информация- напълно измислена, която може да достигне до читателя като истинска новина.

А читателят не е длъжен всеки път да си задава въпроса и да търси вярно ли е това, което чете, или не е вярно. Затова съм щастлива, че във вестника, в който работя и сайт, който е най-четеният в България, нещата въпреки напрегнатото и забързано ежедневие, не могат да се пуснат, без да се проверят.

Каква би била днес, ако не беше репортер?

Моята голяма мечта бе да се занимавам с музика и съм се занимавала като дете. Свирех на пиано и акордеон, а плановете ми бяха да кандидатствам в музикалната академия в Пловдив. Учих,  но се отказах последната година преди изпитите, защото се уплаших, че не съм достатъчно подготвена. Малко ми е болно, че не се случи и често съм се питала какво би било, ако се занимавах с музика.

Нашата работа е доста динамична, все бързаме за нещо и за някъде. Как успяваш да си починеш?

Семейството ме зарежда основно. Нямам търпение да си свърша задачите за деня и да се прибера вкъщи. С близките ми се стремим, когато можем да сме извън града, правим си кратки почивки, защото за дълги няма време. Семейният уют и децата са нещата, които ме отърсват от всичко в работата.

А остава ли време за книги?

Много обичам да чета, но да си призная, не ми остава много време за тях. Имам една книга на бюрото, която от доста време не мога да започна. Чета повече литература на здравна тематика, покрай децата ми, както и алтернативна медицина.

Какво си пожелаваш в личен и професионален план?

В личен, разбира се здраве, а в професионален- доколкото е възможно една по-нормална журналистическа среда и разбира се интересни събития.