Надежда Лазарева и Теодора Буковинова са от Бургас. Теодора е на 28 години, завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалности право и мениджмънт, но се преориентира към дигиталния маркетинг като нещо по-креативно. Надежда завършва счетоводство в Бургаския свободен университет. Занимава се с мениджмънт на заведение. Двете създават проекта „Народни носии”, много обичат да пътуват и да споделят красотите на България. Ще се възроди ли интересът към старите български традиции в облеклото? Интервю на Gramofona.com с двете бургазлийки, които скочиха с парашут от 3 500 метра надморска височина, за да покажат, че българската шевица е вечна.
Теодора, Надежда, от къде и кога се зароди идеята Ви да създадете проекта „Народни носии”?
Теодора: Извън работните отношения с Надежда сме много близки приятелки и много обичаме да пътуваме из страната си. България е много чаровна както с планините си, така и с морето. Всичко започна още през миналата година когато бяхме на Фестивала на фоклкорната носия в Жеравна. Често си задавахме въпросите: Какво всъщност значи за всеки един от нас да пази традициите си? Какво значат българските шевици и носии? Какво значи да ги пазим, защо са български, защо да ги носим?
Стартирахме самия сайт на 1 март 2017 година, а на 3 март бяхме в Пампорово с наши близки приятели. Видяхме как доста хора бяха облечени с народни носии и се спускаха от ски пистата. Гледката беше незабравима.
Надежда: Настръхваш когато виждаш млади и горди българи да носят българското. Как да не повярваш и да не направиш всичко възможно да го съхраниш дори и в модерния свят?
Каква е мисията на Вашия проект?
Теодора: Традицията сама по себе си съществува много, много преди нас. Зададохме си въпроса защо трябва да виждаме българските елементи и да чувстваме свои другите българи с тези емблеми по тях само по стрикно организираните мероприятия, които са само за броени дни или часове?
Едва ли бихме могли да опознаем традициите, закотвени само в музеите. Шевици в България се характеризират в различни краища на страната и това е една от интересните инициативи, които искаме допълнително да доразвием, както и това хората да носят не само традиционните шевици, но и тези от родния си край.
Разкажете ни малко повече за сайта „Народни носии”.
Теодора: В него сме направили блог, чрез който искаме да информираме за предстоящи събития, за това какво постига българинът навън, за всяка една традиция, свързана с днешния ден. Всеки, който желае, може и да пазарува от него като избира между мъжка и женска риза, женска блуза и мъжки къс ръкав, с шевици по тях.
Опитваме се да направим български портал, в който освен да се закупят продуктите, може да се научат много полезни и интересни неща, свързани с традициите.
Трудно ли се популяризира българското?
Надежда: Да, трудно е, защото търсенето е според предлагането, то само по себе си по такива теми не е толкова много. Битката ни е двойствена - от една страна трябва да направим добро предлагане, а от друга сме и пред битката да създаваме и самото търсене. Радваме се обаче, че не сме сами и че тази мода тръгва по различни линии.
Казахте, че обичате да пътувате много. Колко често го правите и кои са любимите Ви кътчета в България?
Теодора: Пътуваме винаги когато имаме възможност и време. Сега сме доста по-мотивирани, защото обличаме ризите с шевици и правим нещо интересно.
Надежда: Най-прекрасното място за мен са Седемте рилски езера. Там е незабравимо. Лятото с невероятната природа, а зимата -със снега и тишината.
Теодора: Всяко място си има своя чар. Много зависи как искаш да го изконсумираш и с кой си. За мен има едно място, което много хора не знаят- селоТюленово. Намира се до Шабла. Скалният масив там позволява адреналиново катерене. Една сутрин се събудих, и пред мен имаше само море и делфини, като някакво късче от рая.Ние все го търсим, а той бил пред очите ни.
Пътувате ли в чужбина?
Надежда: Пътуваме и извън страната. Малко се натъжавам когато чуя чужбина, защото много млади хора заминаха навън, без да се завърнат в България. За мен чужбина е свързана с това да посетя някоя държава и да се върна обратно тук. Надявам се да остарея в родината си и да няма причини, които да ме накарат да я напусна.
Теодора: Не се съгласявам много с младите таланти, които заминават за чужбина, твърдейки, че тук е трудно. Да, това е така, но решението е да оставиш всичко и да заминеш ли? Трябва да се мъчим да подкрепяме от разстояние тези, които са намерили своето щастие в чужбина да търсят и да подкрепят все пак родното тук.
Боли ме, че изразът „българска му работа” е толкова натоварена с отрицателен заряд, че наистина ми се иска това да се промени. Ние за всяко лошо нещо, което чуем на улицата казваме „българска работа”, все едно че ние сме талантите на това изкуство. Но това не е така, дали това ни е втълпено от някакви световни конспирации, но всеки си има глава на раменете и може да събере 2 с 2 и да вземе решение сам за себе си. По света има прекрасни места и ние не твърдим, че България е най-красивото, но си е наша.
